Решение № 79 от 09.03.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Перник, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500026 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по гл. ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК - въззивно решение по исков спор.

С решение рег.№ 182 / 16.07.2025г., постановено по гражданското дело № 24 по опис за 2025г., състав на районния съд в Радомир е признал за установено по отношение на Н. В. К., с ЕГН: **********, с адрес: **********, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Ястребец“ № 23Б сума в размер на 411.07 лева (четиристотин и единадесет лева и седем стотинки) - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. септември 2021 г. до м. април 2023г. за топлоснабден имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва за забава в размер на 80.01 лева (осемдесет лева и една стотинка), начислена за периода от 15.09.2022 г. до 16.09.2024 г., както и сума за извършена услуга дялово разпределение в размер на 30.53 лева (тридесет лева и петдесет и три стотинки) - главница за периода от м. август 2021 г. до м. април 2023 г., като е отхвърлил иска за сумата от 7.93 лева (седем лева и деветдесет и три стотинки) мораторна лихва за периода от 16.10.2021 г. до 16.09.2024 г., като неоснователен и недоказан. Разпределени са разноските по делото.

Ответникът приема решението за неправилно и го обжалва в частта , с която иска е уважен, с искане да бъде отменено , а искът – отхвърлен. Поддържа , че не е потребител на доставяната от ищеца топлоенергия, тъй като имота, за който тази енергия се претендира , не бил топлоснабден, не се обитавал , енергия не била ползвана, а отоплителни тела изобщо липсвали.

1

В подадения от насрещната страна отговор на въззивната жалба, тя се оспорва като неоснователна.

Въззивната жалба е подадена в срок , от надлежно легитимиран процесуален представител и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт , при внесена такса . Тя е допустима и подлежи на разглеждане по същество .

При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б , подадена против Н. В. К., с ЕГН: **********, с адрес: **********, и искане да бъде признато спрямо него , че дължи сума в размер на 411.07 лева (четиристотин и единадесет лева и седем стотинки) - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. септември 2021 г. до м. април 2023г. за топлоснабден негов имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва за забава в размер на 80.01 лева (осемдесет лева и една стотинка), начислена за периода от 15.09.2022 г. до 16.09.2024 г., както и сума за извършена услуга дялово разпределение в размер на 30.53 лева (тридесет лева и петдесет и три стотинки) главница за периода от м. август 2021 г. до м. април 2023 г., и 7.93 лева (седем лева и деветдесет и три стотинки) - мораторна лихва за периода от 16.10.2021 г. до 16.09.2024 г., върху сумата за дялово разпределение - допустими искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД , вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката и чл.

86 от ЗЗД.

Според изложеното в исковата молба, ответника е собственик на топлоснабден имот - апартамент в *** , при което, по силата на договор при общи условия, ищцовото дружество му доставило до обекта за периода от м. 05.2015г. до 04.2018г. топлинна енергия на горната стойност, за които доставки били издадени и доведени до знанението на ответника множество фактури. Въпреки съставените фактури обаче, стойността на доставеното останала незаплатена в сроковете, договорени между страните. Затова в тежест на ответника била начислена и лихва като обезщетение за забавата в плащането на топлинната енергия , и лихва като обезщетение за забава в плащането на стойността на дяловото разпределение. Предвид неплащането, ищцовото дружество се снабдило със заповед за изпълнение на това парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, издадена под номер 802/07.11.2024г. по ч. гр. дело № 1286/2024г. по описа на РС гр. Радомир , доколкото установило се от извършените адресни справки , че К. , потребител на доставяната топлоенергия по смисъла на

§ 13 т . 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите , е с настоящ адрес в *** . Срещу така издадената заповед ответникът възразил в срок, и затова ищеца иска установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК, като му се присъдят и сторените по делото разноски.

Пред районния съд исковете са били оспорени от ответника по основание , с довод , че той няма качеството на потребител на топлинната енергия , доставяна от ищеца, тъй като се отказал от услугите му , като затапил тръбите на отоплителната инсталация.

Моли те да бъдат отхвърлени и претендира направените по делото разноски.

Вещото лице по проведената пред първата инстанция комплексна топлотехническа и счетоводна експертиза дава заключение, че за процесния период , апратамента в *** е топлоснабдяван от действаща абонатна станция. Доставката на топлоенергия обаче се 2 извършва само чрез отделянето й от сградната инсталация; топлоенергия за отопление не е доставяна, тъй като в имота няма отоплителни тела , енергия за битова гореща вода също не е доставяна, тъй като всички абонати в сградата са се отказали общо от тази услуга. Общото задължение на ответника по издадените в негова тежест фактури за процесния период е 412.12 лева – главница и такса за дялово разпределение – 30.53 лева.

Обективно и субективно съединени между същите страни установителни искове по реда на чл. 79 от ЗЗД – за реално изпълнение на договор, съединени с искове за обезщетение за забавено плащане по смисъла на чл. 86 от същия закон в размер на законната лихва за периода на претенцията, и във връзка с чл. 422 от ГПК, доколкото искът е за установяване на вземане, за което има издадена заповед за изпълнение.

Исковете са допустими като установителни при наличие на заповед за плащане.

Спазени са и сроковете по чл. 414 и 422, като има идентичност между вземането, заповядано за плащане , и това, предмет на иска.

Съдът съобрази следното:

Според чл. 149 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката , отношенията между доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост се уреждат чрез договор при общи условия, като клиенти са собствениците на самостоятелните обекти в сграда в етажна собственост, ползватели на такива индивидуализирани недвижими имоти или техни наематели. Правата на собственост на ответника върху имота в *** не са спорни , те личат – при условията на пълно и главно доказване, извършено от ищеца – от приложените към делото на първата инстанция нотариални актове за собствеността на В.С. К. и последващото дарение на сина му Н.. Следователно ответника има качеството на потребител на доставяната от ищеца енергия и дължи нейната равностойност по договора.

Вещото лице по проведената техническа експертиза дава заключение, че имота на ответника е топлозахранен от действаща абонатна станция, като до него е доставена енергия само чрез сградна инсталация за целия процесен период, като при дяловото разпределение е спазена методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, приложение № 1 към чл. 61 ал. 1 от НАРЕДБА № Е-РД04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването и доставеното количество топлина е правилно остойностено с оглед действалите към периода цени на Комисията по енергийно и водно регулиране . Битова гореща вода и топлоенергия за отопление не са доставяни , а отоплителните тела – отсъединени, при което доставката се формира само от топлоенергията, отделена от сградната инсталация , и е на обща стойност от 412.12 лева за процесния период и 30.53 лева стойност на дяловото разпределение .

Решението е правилно, по изложените в него мотиви , към които настоящия състав препраща на основание чл. 272 от ГПК. Отделно , с оглед оплакванията във въззивната жалба , трябва да се каже и следното :

По правото : Ищецът е единственото енергийно предприятие, което разполага с лицензия по смисъла по смисъла на чл. 126 и сл. от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия на крайни битови потребители на територията на София.

Ответникът е краен битов потребител на топлоенергия по смисъла на същия закон.

Според чл. 149 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката, отношенията между доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост се уреждат чрез договор при общи условия, като клиенти са собствениците на самостоятелните обекти в сграда в етажна собственост, ползватели на такива индивидуализирани недвижими имоти или техни наематели , последните - при разкрита на тяхно име партида. Собствеността на ответника върху топлоснабдения имот не е спорна и съдът приема , че К. е собственик на имота , а оттам – и страна по договора при общи условия за доставка на 3 топлоенергията от същото жилище. Има и реална доставка на топлоенергия до имота , като от съдържанието на заключението на вещото лице по техническата експертиза, което съдът кредитира , имота е бил топлоснабден за целия процесен период от действаща абонатна станция. Съдът кредитира това заключение. Тоест, за ответника е възникнало облигационно задължение да заплати доставеното количество топлоенергия, остойностено по действащите за периода на доставката нормативно определени от КЕВР цени. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът кредитира и заключението на вещото лице по техническата експертиза. Искът е основателен.

Съгласно общите условия между страните, които са били в сила към началната и крайната дати на доставките, ответника е длъжен да заплаща всички задължения, свързани със снабдяването с топлинна енергия, в сроковете и по начините, определени в същите- тридесетдневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят, като освен главницата, при неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Искът за присъждане на обезщетение за забава е основателен, след като длъжника е в забава да плати.

С оглед изложеното в жалбата :

Вещото лице е посочило изрично че имота е топлоснабден , като е работила абонатната станция , захранваща с топлоенергия входа на ответника. К. е собственик на отделно жилище в сграда в етажна собственост, което обстоятелство имплицитно изключва качеството му на самостоятелен потребител на доставяна топлоенергия. При топлозахранен имот в сграда в етажна собственост, каквато е тази на адреса в ***, жалбоподателя е собственикът на отделен обект в нея и не може да се откаже еднолично от ползването на услугите на ищцовото дружество, по аргумент от чл. 153 ал. 2 и 3 от Закона за енергетиката, според които собствениците, притежаващи наймалко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като се смятат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването. В този смисъл , собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. ( решение на съда на СЕС(четвърти състав)) от 05.12.2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17).