Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 42 от 14.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Търговско дело 67/2025
Вид
Решение № 42
Подписан
14.04.2025
В сила
16.05.2025
Състав
Елеонора Петрова Серафимова

Цитирани разпоредби

  • чл. 541 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.19, ал.2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.22, ал.5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.25, ал.6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.137 · Търговски закон
  • чл. 137, ал.1, т.5 · Търговски закон
  • чл. 137, ал.4 · Търговски закон
  • чл.140, ал. 3 · Търговски закон
  • чл. 140, ал. 4 · Търговски закон
  • чл.142 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Пазарджик, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20255200900067 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба на „ВАИ ГПУП“ ООД, ЕИК 200170830, чрез пълномощника адв. К. П. (САК) против ОТКАЗ с № ***** г. на длъжностното лице по регистрацията (ДЛР), постановен по заявление вх. №******* г., подадено за вписване на промени по партидата на дружеството относно освобождаване и избор на нов управител, както и за изменение в дружествения договор.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на постановения отказ във връзка с приложение на разпоредбата на чл.137, ал.4 от ТЗ. Твърди се, че в представения дружествен договор се съдържал текст – този на новия чл.39, според който била предвидена единствено писмена форма за вземане на решенията от ОСС, което изменение не било съобразено от ДЛР при постановяване на отказа. Ето защо се иска и същият да бъде отменен.

АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА-ТРРЮЛНЦ е изпратила преписката с уведомително писмо № **** г.

Приложен е отговор на жалбата, изготвен на основание чл.25, ал.2, изр.3-то ЗТРРЮЛНЦ, в който са изложени съображения, аргументиращи законосъобразност на обжалвания отказ и се претендира присъждане на разноски в размер на 150 лв.

Окръжният съд, за да се произнесе по жалбата, взе предвид следното:

Видно от данните в приложеното уведомително писмо, обжалваният отказ е постановен на 18.03.2025 г., а жалбата е подадена на следващия ден – 19.03.2025 г., поради което съдът приема, че е подадена в законоустановения 7-дневен срок за обжалване. Същата е депозирана от надлежната странапълномощник на заявителя, поради което се явява процесуално 1

ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Окръжният съд, за да се произнесе по жалбата, взе предвид следното:

Видно от данните по делото жалбоподателят е подал по електронен път заявление, образец А4 с вх. № ******* г. относно вписване на следните обстоятелства по партидата на „ВАИ ГПУП“ ООД, ЕИК 200170830: освобождаване на И. И. К., като управител и освобождаването му от отговорност; избор на нов управител – З. Г. П. и промяна дружествения договор – добавянето на нов текст с разпоредбата на чл.39.

Към заявлението са били приложени декларации по чл.13, ал.4 и ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ и по чл.141, ал.8 и чл.142 от ТЗ, Протокол от ОС на съдружниците от 27.02.2025 г. - за освобождаване и избор на управител и промяна дружествения договор; нотариално заверено съгласие и образец от подписа на новоизбрания управите, актуален дружествен договор, адв. пълномощно и документ за платена ДТ.

По повод на това заявление и на основание чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, ДЛР е дал указания с № ***** г., с които е приел, че е необходимо представянето на допълнителни документи – протокол от ОСС, оформен съгласно изискванията на чл. 137, ал.4 ТЗ, съдържащ нотариално удостоверяване едновременно на подписите и съдържанието му.

С обжалвания отказ е прието, че в срока по чл.19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ дадените указания за отстраняване на нередовности в заявлението не са изпълнени, като са изложени и правни аргументи, мотивиращи становището, че в разглеждания случай въпреки взетото решение по смисъла на чл. 137, ал.1, т.5 ТЗ, от страна на заявителя не е представен протокол във формата, предвидена съгласно чл.137, ал.4 ТЗ, а в актуалния дружествен договор не се съдържа клауза, която да предвижда, че посоченото решение може да бъде взето съгласно протокол на ОСС в обикновена писмена форма.

Така постановения отказ се явява правилен и законосъобразен.

Съдът не споделя съображения, изложени в жалбата за неправилно приложение на разпоредбата на чл.137, ал.4 ТЗ. Промените в чл.137 от ТЗ, обнародвани с ДВ, бр. 105/2016 г. въвеждат изискване за извършване на две последователни нотариални удостоверявания - на подписа и съдържанието на документите, с които се вземат решения от общите събрания на съдружници в ООД - решения за приемане и изключване на съдружници, даване съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член, избор на управител, решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях.

Видно е от съдържанието на приложения към заявлението протокол от 27.02.2025 г., че ОСС е взело няколко решения, а именно : 1) за освобождаване на досегашния управител И. И. К. и освобождаването му от отговорност за дейността; 2) за избор на нов управител – З. Г. П.; както и 3) за приемане на 2 нов текст в дружествения договор – чл. 39, с който е предвидено, че „за съставяне на протокола за вземане на решения от собствениците се определя писмена форма за действителност, без да е необходимо нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието на протокола за вземане на което и да е от горе изброените решения“.

Вярно е, че взетите от ОС на съдружниците, подлежащи на вписване решения (както и неподлежащи на вписване решения), имат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници, което произтича от нормата на чл. 140, ал. 4 от ТЗ, но е ведно, че в разглежданата хипотеза става дума за решение на ОСС, касаещо и съдържанието на дружествения договор, а съгласно разпоредбата на чл.140, ал. 3 от ТЗ решенията относно изменение и допълнение на дружествения договор влизат в сила едва след вписването им в ТР.

При положение че актуализираният дружествен договор, предвиждащ облекчената форма за вземане на решенията по чл.137, ал. 1, т.5 от ТЗ все още не е вписан в ТРРЮЛНЦ, то същият не е проявил своето действие нито по отношение на третите лица, нито във вътрешните отношения между съдружниците и същите не могат да се ползват от изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 137, ал. 4, предл. последно ТЗ. (вж. в този смисъл и Решение №143/03.05.2019 г. по в.т.д. № 199/2019 г. по описа на ПАС). Поради тази причина и съдът не споделя съображенията на жалбоподателя, че ДЛР не съобразил действието на приетата разпоредба на чл.39, с която е изменен дружествения договор, тъй като преди вписване на това решение по партидата на търговеца, същата разпоредба не е проявила своето действие по смисъла на чл.140, ал.3 ТЗ. И след като към датата на вземане на решението за избора и съответно освобождаване на управителя, действащия и вписан учредителен акт, респ.ТЗ, предписва като изискване за валидността на решението нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието на протокола, то неспазването на така установената форма, изключва наличието на подлежащо на вписване обстоятелство в посочения смисъл. Ето защо и с оглед на обсъдените основания, обжалвания отказ следва да бъде потвърден.

По разноските:

По въпросите, свързани с правилното приложение на разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ е установена последователна и непротИ.речив 3 практика на ВКС, обективирана в Определение № 219 от 20.05.2022 г. по ч.т.д.

№ 768/2022 г., II т.о.; Определение № 157 от 11.04.2022 г. по ч.т.д. № 585/2022 г., II т.о.; Определение № 139 от 30.03.2022 г. по ч.т.д. № 2742/2021 г., II т.о.;

Определение № 31 от 1.02.2022 г. по ч.т.д. № 2436/2021 г., I т.о., Определение № 89 от 2.03.2022 г. по ч.т.д. № 311/2022 г., I т.о.; Определение № 60480 от 20.12.2021 г. по ч.т.д. № 2562/2021 г., II т.о и мн. други, прочита на която сочи, че присъждането на разноски следва да бъде съобразено с едностранния характер на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ и че в него АВп не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на АВп (подаване на отговор по жалбата, и т.н.), са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Предвид на изложеното и съобразно общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, съдът приема, че не следва да присъжда разноски.

Воден от горното и

Пазарджишкият окръжен съд на основание чл.25, ал.4

ЗТРРЮЛНЦ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОТКАЗ с № ***** г. на длъжностното лице по регистрацията (ДЛР), постановен по заявление с вх. № ******* г., подадено за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на „ВАИ ГПУП“ ООД, ЕИК 200170830.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в 7дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 4