Определение № 3555 от 07.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3555 гр. София, 07.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Албена Бонева Касационно гражданско дело № 20248002104478 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. Д. Г., чрез адвокат И. Д., срещу въззивно решение № 155 от 20.06.2024 г., постановено от Кюстендилския окръжен съд по въззивно гр.д. № 352/2023 г. в частта относно родителските права и мерките за лични отношения на детето с другия родител, както и съдебноделоводните разноски.

Касаторът излага съображения за неправилност.

Насрещната страна Е. Г. С., чрез адвокат Г. М., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално, че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният Кюстендилски окръжен съд, като изменил решението на първостепенния Кюстендилски районен съд, е определил, на осн. чл. 127, ал. 2 СК, местоживеенето на малолетното дете Г. И. Г. при майката Е. Г. С., на която е предоставил и упражняването на родителските права спрямо него. Определил режим на лични отношения с бащата както следва: в периода до навършване на четири години на детето: през първите шест месеца от прилагането на режима - всяка четна седмица от годината (2, 4, 6, 8 и т. н.), от 10:30 ч. до 1

16:30 ч. в събота, като бащата взима и връща детето от дома на майката; от седмия месец от прилагането на режима до навършване на четири години на детето - всяка четна седмица от годината (2, 4, 6, 8 и т. н.), от 10:30 ч. в събота до 16:30 ч. в неделя, като бащата взима и връща детето от дома на майката; всяка четна година за Коледните празници, считано от 16:00 ч. на 23 декември до 19:00 ч. на 26 декември, като бащата взима и връща детето от дома на майката; всяка нечетна година за Новогодишните празници, считано от 16:00 ч. на 30 декември до 19:00 ч. на 2 януари на следващата четна година, като бащата взима и връща детето от дома на майката; В периода от навършване на четири години на детето до започване на учебната година, в която то е първи клас: всяка четна седмица от годината, с преспиване, за времето от 17:00 ч. в петък до 19:00 ч. в неделя, като този режим не касае официалните празници, пролетните, летните и коледните ваканции на детето; бащата да взима детето от дома на майката или от заведение, където се полагат грижи за него и да го връща в дома на майката; всяка четна година за Коледните празници, считано от 16:00 ч. на 23 декември до 19:00 ч. на 26 декември, както и за неработните дни по случай 3 март и 6 септември, считано от 10:00 ч. на първия почивен ден до 19:00 ч. на последния почивен ден, с преспиване, като бащата взима и връща детето от дома на майката; всяка нечетна година за неработните дни по случай 6 май и 22 септември, считано от 10:00 ч. на първия почивен ден до 19:00 ч. на последния почивен ден, както и за Новогодишните празници, считано от 16:00 ч. на 30 декември до 19:00 ч. на 2 януари на следващата четна година, както и за Великденските празници, от 10:00 ч. на Разпети петък до 19:00 часа на понеделника първият ден след Великден, с преспиване, като бащата взима и връща детето от дома на майката; по време на пролетната ваканция, определена от МОН, когато тя не съвпада с Великденските празници, а в случай че пролетната ваканция включва дните на Великденските празници, прилага се режимът, определен за тези празници през съответната година. През лятната ваканция, определена от МОН, за период от общо 60 дни, по време през което майката не е в платен годишен отпуск, с преспиване, като майката има задължение да посочи дните на платения си годишен отпуск до 30 април; майката също има право да прекарва лятото 15 дни с детето, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, като същият има задължение да уведоми майката за годишния си отпуск до 30 април. През този период не действа общият режим. В периода от започване на учебната година, в която детето е първи клас, до навършване на пълнолетие: всяка четна седмица от годината, с преспиване, за времето от 17:00 ч. в петък или най-късно след приключване на учебните занимания на детето до 19:00 ч. в неделя, като този режим не касае официалните празници, пролетните, летните и коледните ваканции на детето. Бащата да взима детето от дома на майката, от училището му или от заведение, където се полагат грижи за него и да го връща в дома на майката; всяка четна година за Коледните празници, считано от 16:00 ч. на 23 декември или най-късно след приключване на учебните занимания на детето до 19:00 ч. на 26 декември, както и за неработните дни по случай 3 март и 6 септември, считано от 10:00 ч. на първия почивен ден до 19:00 ч. на последния почивен ден, с преспиване, като бащата взима и връща детето от дома на майката. Всяка нечетна година за неработните дни по случай 6 май и 22 септември, считано от 10:00 ч. на първия почивен ден до 19:00 ч. на 2 последния почивен ден, както и за Новогодишните празници, считано от 16:00 ч. на 30 декември до 19:00 ч. на 2 януари на следващата четна година, както и за Великденските празници, от 10:00 ч. на Разпети петък до 19:00 часа на понеделника - първият ден след Великден, с преспиване, като бащата взима и връща детето от дома на майката; по време на пролетната ваканция, определена от МОН, когато тя не съвпада с Великденските празници, а в случай че пролетната ваканция включва дните на Великденските празници, прилага се режимът, определен за тези празници през съответната година. През лятната ваканция, определена от МОН, за период от общо 40 дни, разделени на два пъти по 20 дни, по време през което майката не е в платен годишен отпуск, с преспиване, като майката има задължение да посочи дните на платения си годишен отпуск до 30 април; майката също има право да прекарва лятото 15 дни с детето, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, като същият има задължение да уведоми майката за годишния си отпуск до 30 април; през този период не действа общият режим; детето Г. И. Г. да общува с баща си И. Д.

Г. чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка, всеки понеделник и четвъртък, за по 30 минути, във времевия интервал между 18:00 ч. и 21:00 ч., съобразно дневния режим, определен от майката Е. Г. С.; детето Г. И. Г. да прекарва рождените дни на всеки от родителите си самостоятелно с тях, в интервала от 10:00 ч. на рождения ден на съответния родител до 18:00 ч. на следващия ден, с преспиване, независимо от действащия към момента режим на лични срещи; детето Г. И. Г. да прекарва рождения си ден съвместно с двамата родители, независимо от действащия режим на контакт; съдът е постановил още, че определеният от съда режим не бива да се третира като строги граници на личните контакти, а напротив - това е гарантиран от закона минимум, който при всяка взаимна уговорка между родителите може да се разширява, защото това е в интерес на детето; бащата е осъден да плаща месечна издръжка на детето в размер на 300 лв., считано от 20.01.2023 г. (подаването на исковата молба) до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката; съдът отхвърлил искането на майката за заместване на съгласието на бащата детето да пътува в чужбина за срок от пет години, на осн. чл. 127а, ал. 2 СК;

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че детето Г. е родено на 25.02.2022 г. Бащата е припознал детето няколко месеца след раждането. Майката и бащата са разделени и живеят в различни населени места – майката в Кюстендил, бащата във Варна.

Детето се отглежда вкъщи и не посещава детско заведение, като основно грижи за него полага майката; то няма специфични здравни и образователни потребности. Майката и детето живеят в къща [населено място] заедно със сестрата на майката, племенницата и родителите

(бабата и дядото по майчина линия), които са собственици на къщата.

Майката и детето ползват хола на втория етаж, в който са разположени детско легло, секция, голяма маса със столове, малка масичка, разтегателен диван и телевизор. Преценката на социалния работник е, че в жилището са създадени добри битови условия. Майката се стреми да стимулира развитието на детето, като прекарва голяма част от времето си с него; осигурени са подходящи за възрастта играчки. Майката разчита и на финансова подкрепа от страна на родителите и роднините си, с които живее в едно домакинство. По отношение на 3 възражението на бащата, че майката предлага услуги в сайтове за възрастни срещу заплащане, съдът приел, че по делото не е установено тези обяви да са качвани от въззивницата. По отношение на бащата, съдът приел, че той живее в едно домакинство с родителите си и разчита на тяхната подкрепа, както и на тази на сестра си, която е семейна с две деца и също живее в [населено място]. Обитава къща, в която се подготвя отделна стая за Г., но такава и до устните състезания във въззивния съд все още не е на разположение.

Бащата притежава и наследствен апартамент, находящ се в [населено място]. Той има повисок доход, работи и по основно, и по допълнително трудово правоотношение в областта на здравеопазването. Детето е с правилно нервно-психично развитие, интелектът му е съответен на възрастта, изградени са ясни представи за ролите и позициите в семейството.

Показва добра привързаност и емоционална експресивност и към двамата родители, но се регистрира реакция на тревожност при отсъствието на майката, поради факта, че към момента тя е основният обгрижващ го обект, а то е във възраст, в която изисква постоянно присъствие и обгрижване, заради физическата си и емоционална незрялост. Според вещото лице - психолог не може точно да се определи възраст, на която е подходящо детето да бъде отделено от майката, но е редно това да стане, когато то е по-автономно и гъвкаво по отношение на промяна на социална среда, т. е. поне след 4-годишна възраст.

Майката е психично здрава, но има склонност към импулсивни решения; приема болезнено идеята за преместването на Г. при баща , поради възрастта на детето и лични страхове, свързани със загуба на значимост и загуба на приоритетна позиция като родител. Има желание и ресурси за справяне с отглеждане и възпитаване на детето си, отговорна е по отношение на родителските си задължения към дъщеря си, отглежда детето си емоционално рецептивно, спокойно в среда с непознати, с добро интелектуално и емоционално функциониране, поставя правилата и определя житейските параметри, което прави адаптацията на детето в социума по-лесна и разбираема.

Бащата е психично здрав, ориентиран, адекватен, критичен, с добро самочувствие и самооценка; притежава добри умения за комуникация, заявяване и отстояване на намерения и решения; с доминантен стил на функциониране в личностен, професионален и интерактивен аспект; изразява изключително критично отношение към поведението и личността на майката; приема, че е по-добрият и надежден родител за Г.; мотивиран е да участва активно в живота на дъщеря си. При общуването си с детето реагира съответно на всички негови желания и настроения, стреми се да му въздейства чрез личните си преживявания, емоции и правила. Бащата е фигура, която Г. приема като обект, при който се чувства комфортно, заради вниманието, което е концентрирано изцяло върху нея по време на срещите им; направени са изводи, че в определена възраст вероятно структурирането, което ще даде бащата, ще бъде много полезно и важно за детето, но към момента емоцията, която носи грижата на майката, е от по-съществено значение.