Акт от 30.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12461 гр. София, 30.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110147478 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпило е искане от ищеца И. Г. К., чрез адв. С. Б., процесуален представител, по чл. 248, ал. 1 ГПК , с което се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като в полза на ищеца бъдат присъдения пълния размер на разноските за заповедното производство, които са били намалени от съда по възражение на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В постъпилото искане са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт при произнасянето на съда по размера на разноските за адвокатско възнаграждение за заповедното производство, които са намалени от сумата 400 лева на сумата 250 лева. Ищецът чрез своя процесуален представител развива подробни съображения, че преценката на съда относно фактическата и правната сложност на тази фаза на производството е неправилна. В обобщение на подробните доводи, изложени в искането, ищецът счита, че ответникът следва да отговаря за всички разноски, сторени от ищеца във връзка с производството.

Ответникът е подал становище в законоустановения срок, с който моли искането да бъде оставено без уважение. Позовава се на формалния характер на заповедното производство, като счита, че извършените действия от пълномощника се изчерпват с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец.

Разноски в претендирания размер биха довели до прекомерно обременяване на длъжника. Позовава се на практика на СЕС по дела С-438/22, С-427/16 и С-428/16.

Искането за изменение на решението в частта за разноските е подадено в срок от легитимирано лице, поради което същото е допустимо. Становището, представено от ищеца в откритото съдебно заседание (л.40 от делото), съдържа списък на разноските на страната за исковото и заповедното производства. Разгледано по същество, искането е неоснователно, като съображенията за това са следните:

С Решение № 2591/11.02.2026 г., постановено по делото, съдът е уважил предявения от предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от И. Г. К., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004, като е признато за установено, че „България Еър“ АД, ЕИК *********, ДЪЛЖИ на И. Г. К. сумата 250 евро (двеста и петдесет евро), представляваща обезщетение, дължимо съгласно Регламент (ЕО) 261/2004 за голямо закъснение при изпълнението на полет FB456 от 14.06.2025 г. по дестинация летище Mалпенса- летище София, ведно със законна лихва 1 за период от 05.06.2025 г. до изплащане на вземането. В тежест на „България Еър“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК са възложени сторени от И. Г. К., ЕГН **********, разноски в размер на сумата 217,30 евро за исковото производство по гр.д. № 47478/2025 г. по описа на СРС, 41 състав и сумата 140,61 евро, разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 33683/2025 г. по описа на СРС, 41 състав, като съдът е намалил по възражение на ответника разноските за адвокатско възнаграждение в заповедното производство от 400 лева на 250 лева.

Съдът поддържа становището си изложено в решението, че разноските за заповедното производство за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до посочения размер. В тази връзка следва да се допълни, че при извършването на преценка относно размера на разноските за исковото и заповедното производство, съдът е съобразил решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, което има задължителна сила за националния съд, според което "национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС" и следователно националният съд е длъжен да откаже приложението й. За да се произнесе относно размера на дължимото във всеки конкретен случай адвокатско възнаграждение, съдът следва да изходи от разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр., ал.

1 от ЗА, според която възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и трябва да е справедливо и обосновано по размер, и да определи възнаграждението в съответствие с възприетите в съдебната практика критерии за преценка на фактическата и правна сложност на делото, на обема и съдържанието на предоставените от адвоката правна защита и съдействие.

В случая съдът е намерил, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно касателно разноските за заповедното производство, което има формален характер, по него не се провежда съдебно дирене, нито открити съдебни заседания, а заповедта за издава въз основа на наведените от заявителя твърдения. Висока сложност не се разкрива и от предмета на делото. Претендира се обезщетение във връзка с отменен полет, по който въпрос е налице подробна правна уредба, а съдебна практика на съдилищата е константна и безпротиворечива. Обстоятелството, че адв. Б. е осъществявал процесуално представителство на ищци като настоящия, е служебно известно на съда, с оглед което и този процесуален представител съдът е приел, че е добре запознат с конкретното типично процесуално поведение на ответния превозвач и линията на защита, който последният поддържа по искове, като настоящия. С оглед изложеното и предвид минималния материален интерес по делото (250 евро), при съобразяване на разноските в исковото производство, настоящият съдебен състав не намира основание да отстъпи от становището си, че разноските за тази фаза на процеса следва да бъдат намалени до посочения размер.

Също така на настоящия състав е служебно известно, че в СРС са били подадени заявления по чл. 410 ГПК въз основа на същите факти и от други пътници от същия полет чрез адв. Б. (напр. ч.гр.д. № 33691/2025 г., 33686/2025 г., 33689/2025 г.), а след като възражения от длъжника са били подадени в СРС са постъпили и искови молби по реда на чл. 422 ГПК от ищците чрез адв. Б.. Ето защо и съдът не споделя доводите на ищеца, съдържащи се в подробното искане по чл. 248 ГПК относно стойността на труда на адвоката при формализираното заповедно производство. При извършване на преценката относно разумния и справедлив размер на разноските, които се възлагат в тежест на ответника със съдебното решение за исковото и 2 заповедното производство, съдът е съобразил и техния глобален размер и е достигнал до извод, че същите се равняват на цената на исковете (при иск за сумата 250 евро се претендират разноски за адвокатски възнаграждения в размер на 800 лева/ 409,03 евро). Предвид формалния характер на заповедното производство са намалени разноските за адвокатско възнаграждение в тази фаза на процеса до сумата от 250 лева, а разноските за исковото производство са присъдени изцяло или във връзка с правния спор съдът е приел, че разноски за адвокатски възнаграждения в общ размер на 650 лева (332,34 евро) са обосновани и същите е необходимо да бъдат понесени от ответника.

Ето защо и като не констатира основание да отстъпи от вече изложените съображения, съдът намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските, заявено от ищеца, следва да се остави без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на решение № 2591 / 11.02.2026 г., постановено по делото, в частта за разноските, подадено от И. Г. К., чрез адв. С. Б.,като в полза на ищеца бъде присъден пълният размер на разноските за адвокатско възнаграждение в заповедното производство (ч.гр.д. № 33683/2025 г. по описа на СРС, 41 състав).

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис на странните пред СГС. По частната жалба дължима е държавна такса в размер на сумата 7,67 евро, вносима по сметка на въззивния съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3