Решение № 1167 от 27.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1167 гр. Пловдив, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно гражданско дело № 20255300501862 по описа за 2025 година Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „САЙЛЕСТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, против решение № 260005 от 19.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 322/2020 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, с което е прието за установено по отношение на същия, по иска на „БУЛГАРМИН ИНЖЕНЕРИНГ“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, че дружеството-жалбоподател не е собственик на реална част с площ от 4 733 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. Стрелча, като целият поземлен имот е с площ от 39 728 кв.м. и номер на имота по предходен план 000680, находящ се в землището на гр. Стрелча, местност „Радин дол“ по картата на възстановената собственост на гр. Стрелча, при описани граници на поземления имот и с граници само на процесната реална част: от три страни поземлен имот с идентификатор № *** и поземлен имот с идентификатор № ***. Жалбоподателят поддържа, че така постановеното решение е постановено по недопустим иск, както и при съществени нарушения на процесуалните правила, несъответствие с доказателствата по делото, респективно липса на мотиви и нарушение на материалния закон. Поддържа, че за ищеца по делото „БУЛГАРМИН ИНЖЕНЕРИНГ“ АД липсва правен интерес да предяви този отрицателен установителен иск. Твърденията на ищеца в исковата молба били, че е придобил правото на собственост по 1 отношение на реалната част от поземления имот вследствие на упражнявано от него владение от 2005 г., като същата претенция за придобиване на част от имота по давност, ищецът е бил заявил и по иск за делба на имота по гр.д.№ 11/2017 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, който иск е бил отхвърлен с влязло в сила решение. Доколкото придобиването на това правно основание е било отречено от делбения съд с отхвърлянето на иска за делба, поддържа, че има формирана сила на присъдено нещо между страните по този въпрос и е решено, че „БУЛГАРМИН ИНЖЕНЕРИНГ“ АД не притежава право на собственост върху имота. С оглед на това счита, че предявяването на последващ установителен иск за същия имот, срещу същия ответник, по отношение на същото искане, е недопустимо. Поддържа, че следващото заявено основание за правен интерес от отрицателния установителен иск, е, че ищецът е владелец на претендираната обособена част и има правен интерес да защити владението си, но счита, че позоваването на текстове от ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е частично и не се посочва по какъв начин владението му е било смутено. Поддържа, че смущаване на владение не се твърди и не се доказва по делото. Поддържа, че решението е постановено при липса на мотиви, като не са обсъдени множество доказателства по делото, което намира, че е съществено нарушение на процесуалните правила, довело до постановяване на необосновано и незаконосъобразно решение. Ето защо, при условие, че се приеме, че искът е допустим, то счита, че искът е неоснователен, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено, а искът да бъде отхвърлен. Моли за отмяна на решението и за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „БУЛГАРМИН ИНЖЕНЕРИНГ“ АД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно и моли същото да бъде потвърдено. Оспорва наведените с жалбата възражения за недопустимост на иска. По отношение на правния си интерес се позовава на ТР № 8/2013 г. на ОСГТК на Върховен касационен съд, като счита, че същият се предпоставя от твърдението, че към момента на предявяване на исковата молба владее имота или част от него, а фактът на фактическото състояние е безспорно установен с доказателства по делото. Поддържа, че е налице правен интерес от исковата защита и без да се касае за смущаване на владението. Оспорва да е налице сила на присъдено нещо между страните по предходно постановено решение по делбено производство, която да съставлява пречка за допустимостта на настоящото производство по отрицателния установителен иск. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно. Моли за присъждане на разноски в това производство.

Постъпила е и частна жалба от „САЙЛЕСТ“ ЕООД против определение № 260018/25.11.2024 г., постановено по същото гражданско дело по реда на чл. 248 от ГПК, с което е оставено без уважение заявлението му от 08.07.2024 г. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, сторени от „БУЛГАРМИН ИНЖЕНЕРИНГ“ АД. Моли се същото 2 да бъде отменено и вместо него да се постанови друго такова, с което да се уважи молбата му, като се намали размера на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на ищеца, съобразно правилото на чл. 78, ал. 5 от ГПК и цената на иска.

Ответникът по частната жалба „БУЛГАРМИН ИНЖЕНЕРИНГ“ АД, оспорва същата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е процесуално допустима.

Според чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът намира, че обжалваното решение е валидно, но е недопустимо.

Твърденията на ищеца „БУЛГАРМИН ИНЖЕНЕРИНГ“ АД в исковата му молба са, че е владелец на процесната реална част с площ от 4 733 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** в гр.Стрелча, община Стрелча, област Пазарджик, съгласно кадастралната канрта, одобрена със Заповед № РД-18-407/10.06.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, а ответникът „САЙЛЕСТ“ ЕООД претендира да е собственик на същата, доколкото твърди, че е собственик на целия поземлен имот с идентификатор ***, с площ 39 728 кв.м., което включва и процесната реална част.

Моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответното дружество не е собственик на тази реална част от имота, с граници само на процесната реална част: от три страни поземлен имот с идентификатор № *** и поземлен имот с идентификатор № ***. В случай, че съдът приеме, че главният иск е недопустим, моли съда да приеме за установено между страните, че ответникът не е собственик н а 4 733/39 733 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***. Твърди, че по въпроса относно принадлежността на правото на собственост върху процесата реална/идеална част от имота не е налице формирана сила на пресъдено нещо, като конкретно се сочи влязло в сила решение № 272 от 11.07.2019 г. по въззивно гр.дело № 33/2019 г. на ОС – Пазарджик в производство, проведено между страните по съдебна делба. В уточняваща молба /л.331 от делото на РС – Панагюрище/ е посочил, че правният му интерес от предявяване на иска се обосновава с наличието на владение върху имота към датата на исковата молба, както и със заявяване на самостоятелно право на собственост върху имота въз основа на изтекла придобивна давност, като владението е започнало от 28.11.2005 г., когато е придобил имота чрез покупко-продажба от „Ватия“ АД. Счита, че в рамките на имот 000680 ищецът и ответникът са съсобственици, като ищецът притежава 4733 кв.м. от същия.

По делото с исковата молба е представено решение от 25.05.2018 г.

3 по гр.д.№ 11/2017 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, потвърдено с решение № 272 от 11.07.2019 г. по въззивно гр.дело № 33/2019 г. на ОС – Пазарджик, като последното е влязло в сила с постановяването на Определение № 209/05.05.2020 г. по гр.д. № 4509 /2019 г. на ВКС – второ ГО, с което не е било допуснато до касационно обжалване. За запознаване със същите съдът извърши и служебна справка. Видно от мотивите на посочените съдебни актове, ищецът в настоящото производство „БУЛГАРМИН ИНЖЕНЕРИНГ“ АД е предявил иск за делба против настоящия ответник „САЙЛЕСТ“ ЕООД, с твърдения за възникнала и съществуваща съсобственост помежду им върху процесния имот, като е твърдял, че „САЙЛЕСТ“ ЕООД е придобил право на собственост само върху ид. ч. от него от на основание Постановление за възлагане от 13.06.2017 г., издадено от Окръжен съд Пазарджик на основание чл. 717 б.“з“ от ТЗ / в производство по несъстоятелност по т. д. № 66/2010 г./, а праводател на несъстоятелния длъжник, от чиято маса на несъстоятелността ответникът придобива права, е „БУЛГАРМИН ИНЖЕНЕРИНГ“ АД, който му бил прехвърлил с нотариален акт не целия имот с площ 39 733 кв. м., а само 35 000 кв. м. От съотношението между прехвърлената площ и цялата площ на имота се извличали доводи както за възникване на съсобствеността, така и за твърдяните квоти : 35 000/39 733 ид. ч. за купувача и 4 733/39 733 ид. ч. за продавача, който си бил запазил собствеността върху тази ид. ч. Затова при проведения търг в производството по несъстоятелност ответникът „Стайлест“ ООД бил придобил същите тези права, които били прехвърлени на предишния приобретател, преди обявяването му в несъстоятелност - 35 000/39 733 ид. ч.

Под формата на реплика, направена в производството пред РС – Панагюрище по гр.д.№ 11/2017 г., ищецът по иска за делба „БУЛГАРМИН ИНЖЕНЕРИНГ“ АД се е позовал и на оригирен способ за придобиване на правото си на собственост в имота - давностно владение, като в първото по делото съдебно заседание пред районния съд е въвел твърдения, че е придобил 4 733/39 733 идеални части от имота въз основа на изтекла придобивна давност, начиная от датата на придобиване на имота от „Ватия" АД. С решенията си съдилищата са приели, че „БУЛГАРМИН ИНЖЕНЕРИНГ“ АД не е придобил идеални части от мота, включително и по силата на давностно владение върху реално обособена част от имота с площ от 39 733 кв. С Определение № 209/05.05.2020 г. по гр.д. № 4509 /2019 г. на ВКС – второ ГО изрично е прието за неоснователно оплакването на „БУЛГАРМИН ИНЖЕНЕРИНГ“ АД, че както районният, така и въззивният съд са изключили от предмета на делото въведеното от последния допълнително придобивно основание – придобивна давност, като е прието, че тази теза не намира опора в данните по делото. Посочено е, че Районният съд изрично е приел, че наведеното евентуално придобивно основание е допустимо, допуснал е и е събрал поисканите във връзка с него доказателства, обсъдил ги е в мотивите на решението си и е формирал изводи по неговата основателност. Евентуалното придобивно основание е разгледано по същество и от въззивния съд.

4

Решението, с което е отхвърлен искът за делба е влязло в сила на 05.05.2020 год. Исковата молба, по което е образувано настоящото производство по предявения отрицателен установителен иск за собственост е постъпила в съда на 22.06.2020 г.

Предвид горните констатации, Пловдивският окръжен съд намира предявения отрицателен установетелен иск за процесуално недопустим поради липсата на правен интерес за ищеца.

Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, т.1, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява.

Според мотивите на посоченото тълкувателно решение, правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено, или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора.