Определение № 263 от 24.04.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 263 гр. Варна, 24.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.а

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20253000500206 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от „Просперидад“ ЕООД, гр. В. Търново, „Бендита“ ЕООД, гр. В. Търново, „Инфинидад“ ЕООД, гр. Търговище, „Фуерза“ ЕООД, гр. В. Търново, и „Валентиа“ ЕООД, гр. Търговище, всички представлявани от управителя им и едноличен собственик на капитала П. П., насочена против разпореждане № 40/12.02.25г. по гр. д. № 52/25г. на ОС-Търговище, в частта му, с която е било оставено без уважение искането на жалбоподателите за освобождаването им от заплащането на държавна такса по делото. Отправеното искане е обжалваният съдебен акт да бъде отменен като незаконосъобразен и делото да се върне на същия съд. Счита се, че изводът на съда, за да откаже освобождаването на ищците от заплащането на държавна такса, че същите са юридически лица, е необоснован и е в противоречие с трайната съдебна практика – определение № 326/18.07.22г. по ч. т. д. № 1048/22г. на ВКС, І т. о.

Основано изцяло на мотивите на посоченото определение се поддържа, че в практиката на Европейския съд по правата на човека е признато правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса (решение от 24.12.2009г. по дело „Агромодел“ ООД срещу България (жалба № 68334/01), решение от 26.07.2005г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша (жалба № 39199/98), решение от 10.01.2006г. по 1 дело Teltronic – CATV срещу Полша (жалба № 48140/99), като е прието, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в това число и финансови, когато става дума за изискването да се плати на гражданските съдилища държавна такса, и само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл. 6 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. В тази връзка факторите, които се преценяват са: размер на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства според случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадий на производството, в който въпросното ограничение е наложено. Съгласно практиката на СЕС, обективирана в Определение от 13.06.2012 г. по дело С –156/12 GREP/FreistatBayern, принципът на ефективна правна защита, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството и/или на разноските за адвокатска помощ в производството по такава жалба. В тази връзка националният съд следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на преценката си националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото. За да прецени пропорционалността, националният съд може също да вземе под внимание размера на разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие.

Когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание положението им, например правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на 2 жалбата.

В контекста на изложеното жалбоподателите считат, че решаващият съд не е изследвал дали установеното ограничение на достъпа до съд в случая не води до несъразмерност на използваните средства и преследваната с него законна цел.

Поради липсата на конституирана насрещна страна чрез връчването на препис от исковата молба, препис от частната жалба не е връчван на посочения като ответник по предявените искове.

Частната жалба е подадена в срок, срещу обжалваем съдебен акт, редовна е, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на подадената чрез куриер на 07.02.25г. искова молба, от посочените 5 търговски дружества, представлявани от общия си управител и едноличен собственик на капитала П. П., насочена против И. Й. П., за осъждането й да им заплати общо сумата от 200 000 лв., като обезщетение за нанесени им имуществени вреди на 12.02.20г. и на 11.03.20г., изразяващи се в равностойността на иззети от магазин и склад в гр. Търговище инвентар, налични стоки и парични средства от касовата им наличност и от налични парични средства в куриерска служба „Еконт“, получени от извършени онлайн-продажби, ведно със законните лихви върху тази сума (без посочване на периода, за който се претендират законни лихви). В исковата молба е било отправено искане за освобождаването на петте дружества от заплащането на такси и разноски по делото, тъй като се твърди, че същите са декапитализирани и не притежават вече никакви активи.

С разпореждане № 40/12.02.25г. (по съществото си определение), първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на търговските дружества за освобождаването им от внасянето на държавна такса в исковото производство, на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК, тъй като ищците не са физически лица. Със същия съдебен акт исковото производство е било оставено без движение за отстраняване нередовностите на исковата молба чрез уточняване на цената на всеки отделен иск, предявен от всяко едно от петте дружества, обстоятелствата по конкретните материални вреди за всяко едно от тях, както и конкретните претенции за обезвреда за всяко едно от търговските 3 дружества; за представяне на документ за внесена държавна такса по сметка на съда в размер на общо 8 000 лв.

С молба от 04.03.25г. ищците са уточнили, че общият размер от 200 000 лв. на предявените от дружествата искове се разпределя между тях, както следва: за „Просперидад“ ЕООД, гр. В. Търново – липсват нереализирани стоки – 4 000 лв., касова наличност – 30 000 лв. и разплащателна сметка – 1 000 лв., или общо вреди в размер на 35 000 лв.; за „Бендита“ ЕООД, гр. В. Търново - липсват получени и неотчетени от ответника плащания по доставки от клиенти – 8 000 лв. и касова наличност – 43 000 лв., или общо вреди в размер на 51 000 лв.; за „Инфинидад“ ЕООД, гр. Търговище - липсват получени и неотчетени от ответника плащания по доставки от клиенти – 2 000 лв. и касова наличност – 7 000 лв., или общо вреди в размер на 9 000 лв.; за „Фуерза“ ЕООД, гр. В. Търново - липсват нереализирани стоки – 18 000 лв. и касова наличност – 39 000 лв., или общо вреди в размер на 57 000 лв.; за „Валентиа“ ЕООД, гр. Търговище - липсват нереализирани стоки – 15 000 лв. и касова наличност – 33 000 лв., или общо вреди в размер на 48 000 лв.

При това положение следва да се приеме, че са били предявени отделни искове за обезщетение на имуществени вреди, причинени от ответницата на всяко едно от дружествата, изразяващи се според уточняващата молба, в посочените видове и стойности. Макар и исковете да не са напълно уточнени (предвид липсата на наведени конкретни твърдения относно неправомерно отнети налични предмети (стоки – вид на артикула, брой, стойност) от всяко от дружествата, на конкретните неотчетени от ответницата плащания от доставки на конкретни клиенти – по дати и размери; на периодите на претендиране на законните лихви), то може да се направи извод, че исковете са за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, а цената на предявените понастоящем от всеки от ищците искове, се равнява на претендираните като обезщетения стойности на вредите. Поради това и дължимите държавни такси от всяко от дружествата са съответно: от „Просперидад“ ЕООД, гр. В. Търново – 1 400 лв.; от „Бендита“ ЕООД, гр. В.

4

Търново – 2 040 лв.; от „Инфинидад“ ЕООД, гр. Търговище – 360 лв.; от „Фуерза“ ЕООД, гр. В. Търново – 2 280 лв. и от „Валентиа“ ЕООД, гр.

Търговище – 1 920 лв.

Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, освен ако не се касае за спор относно нарушаване на правото на Европейския съюз. В конкретния случай производството пред първоинстанционния съд няма за предмет спор относно нарушаване на правото на ЕС.

Съгласно практиката на ВКС съществува принципна възможност молител с правен статут на юридическо лице – търговско дружество да бъде освободен от внасяне на държавна такса и да му бъде предоставена правна помощ, при условие че заплащането на таксата и непредоставянето на помощта биха представлявали за него непреодолимо препятствие за достъпа до съд. В този смисъл са определение № 608 от 25.02.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 1455/2024 г., І т. .о. и цитираните в същото определение № 562 от 25.10.2022 г. по ч. т. д. № 2220/2022 г., II т. о., определение № 285 от 05.07.2019 г. по ч. т. д. № 1234/2019 г., I т. о., определение № 193 от 24.04.2019 г. по ч. т. д. № 810/2019 г., I т. о., определение № 141 от 20.02.2019 г. по ч. т. д.

№ 52/2019 г., II т. о., определение № 122 от 12.02.2019 г. по ч. т. д. № 114/2019 г., II т. о., определение № 427 от 13.11.2020 г. по ч. т. д. № 1925/2020 г., I т. о., определение № 170 от 15.04.2020 г. по ч. т. д. № 209/2020 г., ІІ т. о., определение № 524 от 30.07.2019 г. по ч. т. д. № 908/2019 г., ІІ т. о. и др. С тези съдебни актове се съобразява практиката на ЕСПЧ (напр. решение от 24.12.2009 г. по дело „Агромодел“ ООД срещу България, решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Populare срещу Полша, решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша), както и практиката на Съда на Европейския съюз (напр. решение от 22.12.2010 г. по дело С-279/09 , определение от 13.06.2012 г. по дело С-156/12 , решения по дела С-69/14 и С571/16).

В случая обаче никой от молителите не твърди и не установява обстоятелства, от които може да се направи извод, че заплащането на съответната дължима държавна такса, би представлявало за него непреодолимо препятствие за достъпа до съд. При лежащата върху всеки един 5 от ищците доказателствена тежест, съответното ЕООД не установява някакви конкретни обстоятелства относно финансово-икономическото си състояние, обосноваващи основателността на искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса, нито представя каквито и да било доказателства. Така не може да се приеме, че то е в състояние на невъзможност за заплащането им поради финансово затруднение. Съдът споделя практиката на ВКС, инкорпорирана в постановените по реда на чл.

274, ал. 3 ГПК определение № 60431 от 01.12.2021 г. по ч. т. д. 1786/2021 г., I т. о. и определение № 170 от 15.04.2020 г. по ч. т. д. 209/2020 г., II т. о., с които е прието, че юридическо лице, подало молба за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса или искащо предоставянето на правна помощ, следва да докаже твърденията си досежно своето имуществено състояние, а за съда не съществува задължение да събира доказателства за установяване на последното. За съда съществува единствено възможност да извърши проверка за верността на декларираното чрез проверка в публично достъпните регистри, досежно вписаните обстоятелства относно търговеца.

Видно от извършената още от първоинстанционния съд (повторена и към настоящия момент от въззивния съд) проверка на данните, вписани по партидите на дружествата в Търговския регистър, че всички те са действащи, не е била подадена молба от собственика на капитала им за наличието на неплатежоспособност и не са открити производства по обявяването им в неплатежоспособност или несъстоятелност. Освен това в Търговския регистър не са били обявявани редовно годишните финансови отчети (ГФО) на дружествата. Така за „Просперидад“ ЕООД, гр. В. Търново са били подадени: ГФО за 2018г., обявен на 26.03.22г., в който е отчетен текущ актив от 16 000 лв. и счетоводен пасив от 16 000 лв., от които 1 000 лв. собствен капитал и 15 000 лв. задължения; ГФО за 2019г., обявен на 07.12.23г., в който е отчетен текущ актив от 35 000 лв. и счетоводен пасив от 35 000 лв., от които 24 000 лв. собствен капитал и 11 000 лв. – задължения; ГФО за 2021г., обявен на 17.12.24г., в който са отчетени нулеви стойности на активи и пасиви.