Решение № 774 от 15.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 774 гр. В, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В, IX СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Василева при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20253100100787 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК от И. П. Т. срещу О.

В за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на реална част с площ от 1979 кв.м., изобразена с червен цвят на приложена по делото скица на л.30 от делото от ПИ с идентификатор №****, находящ се в гр.В, ЮПЗ, целият с площ от *** кв.м., при съседи ПИ с идентификатори №№***, при граници на реалната част имоти с ид.№№***;

****.

В исковата молба се твърди, че ищецът е придобил процесната реална част по давност като от 1995г. я заградил, тъй като имотът бил изоставен.

Мястото било заблатено и затова го засипал с пръст и го трамбовал, направил яма за оттичане на водата. Поставил ограда от телена мрежа и портал. Покъсно прекарал в мястото вода, изградил водомерна шахта и станала абонат на ВиК. Единствено той използвал имота, като в него паркирал техниката си – камиони, багер и автокран, в съседство с това място притежавал друг имот, в който извършвал стопанска дейност- производство на бетонни блокчета, за който имот имал КНА №18, дело 6004, том XXVII,вх.рег.№10308/12.04.2023г. на СВ-В.

Сочи се, че през 2024г. ищецът инициирал производство за снабдяване с констативен нотариален кат за собственост за процесната реална част и в 1 издаденото от О. В удостоверение от 29.05.2024г. било посочено, че за имот с ид. № **** има съставен АОС №8501/02.06.2015г. и О.та възразява срещу издаването на КНА и признаване правата на ищеца.

Твърди, че единствено той владее и ползва процесната реална от 1995г. и не е допускал в имота трети лица. Оспорва правата на О.та.

В срока по чл.131 ГПК ответната страна О. В е депозирала отговор на исковата молба, в който е изразено становище за недопустимост и неоснователност на иска.

Съображенията за недопустимост на претенцията са, че ищецът бил в граждански брак в периода на заявеното владение а бил предявил иска само от свое име при твърдение, че сам е упражнявал владението. Бракът му бил прекратен през 2001г. и ищецът не можел да претендира изключително право на собственост при твърдяното владение в рамките на брачен съюз като претенцията следвало да бъде заявена съвместно с бившата му съпруга. В условията на евентуалност се отправя искане това възражение да се съобрази по основателността на иска.

Твърди се, че О. В е собственик на ПИ идентификатор №****, за което бил съставен АОС №***г., който удостоверявал собствеността, придобита, на основание чл.2,ал.1 т.5 и т.9 ЗОС вр.чл.6 ЗС.

Сочи се, че съгласно ОГП-1982г. процесната територия е с отреждане „ за терени на градско стопанство“ – терени, предвидени за обслужващи дейности от различно естество в рамките на урбанизираната зона в чертите на населеното място. По КП от 1991г. на ЮПЗ територията, в която попада имота била без собственик. Същата не била обособена като самостоятелен ПИ с номер, граници и площи за нея липсвал запис в разписния лист към плана.

Предвид това се твърди, че територията преминала в собственост на Д., на основание чл.6 ЗС / ред. От 19.05.***г./, предвиждащ че имотите, които нямат друг собствени стават държавни по силата на закона. Измененията на К. от 1990г. възстановявали общинската собственост. С влизането в сила на ЗОС през 1996г., чл.2,ал.2, т.5 от същия закон уредил преминаването в собственост на общините на недвижимите имоти на територията на О.та, чийто собственик не може да бъде установен и така по силата на закона О. В станала собственик на ПИ с идентификатор № **** в това число и на процесната реална част от него. След попълване на кадастрална карта бил съставен АОС №***г.

2

Приетият през 2012г. ОУП на гр.В потвърждавал устройствения статут на района, като територията попадала в устройствена зона Ц1- нов делови център като зоната била в урбанизирана територия в строителните граници на населеното място.

Оспорват се твърденията на ищеца, че е осъществявал владение върху имота от 1995г. до момента, че е засипал, заравнил и оградил имота, както и че е прекарал водопроводно отклонение и че е ползвал имота за паркинг за собствена техничка. Твърди се, че засипването на цялата територия, в която попада имота било извършено още през 30-те години на миналия век при строителството на първия ***. Впоследствие при изграждането на настоящия мост в периода 1973г. – 1976г. било направено допълнително укрепване и изравняване на района около него. Излага се, че при попълване на кадастралната карта през 2001г. по инициатива на О.та теренът бил заснет и нанесен със съществуващите на терена граници и огради, като за процесната реална част ограда липсвала. Нямало данни и за нанесени подземни проводи, попадащи в ПИ с идентификатор № ****. оспорва се ищецът да е притежавал към 1995г. подвижна транспортна техника – камиони, багер и автокран.

Сочи се също, че с чл.86 ЗС била предвидена и действала до 31.05.1996г. забрана за придобиване по давност на имоти държавна и общинска собственост като с въведеният с §1, ал.1 ЗИД на ЗС мораториум давността спира да тече за периода 31.05.2006г. до 08.03.2022г. Излага се, че ищецът не е владял претендираната реална част към 1995г. и към настоящия момент не бил изтекъл изискуемият съгласно чл.79 ЗС 10 годишен давностен срок. Не били посочени факти и обстоятелства, както и доказателства владението да е било противопоставено на собственика О. В.

Съобразно представените по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :

На 03.12.2024г. ищецът е инициирал процедура по извършване на обстоятелствена проверка по отношение на ПИ с проектен идентификатор №*** в гр.В, образуван от ПИ с ид.№**** като е подал заявление –декларация вх.№АУ116797АС_001 до отдел „ОС при О. В ; ОА В и ДМДТ“ В хода на производството е издадено Удостоверение от О. В, в което е отразено, че за ПИ№**** е съставен АОС №8501/02.06.2015г., за имота няма АДС до 01.06.1996г., не са налични данни за извършвано отчуждаване и 3 възстановяване по ЗВСВНОИ по ЗПИНМ, ЗТСУ и др. възразено е срещу съставяне на КНА по давност и признаване правото на собственост на И. П. Т. върху ПИ с проектен ид.№*** с проектна площ 1979 кв.м.

С КНА за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение №86, том I, рег.№2257, дело №65/23г. от 11.04.2023г. на нот.№237Т.М. И. П. Т. е признат за собственик на ПИ с ид.№***, находящ се в гр.В, район ***, ЮПЗ, целият с площ 1094 кв.м., при граници имоти с ид.№№***;

**** и ***.

Представен е АОС №8504/02.06.2015г. ,с който О. В е актувала, на основание чл.59,ал.1 ЗОС ПИ с ид. .№**** с площ 34 001 кв.м. в акта е посочен по –рано издаден АОС №***г.

Представен е АОС №8504/ 02.06.2015г., с който О. В е актувала, на основание чл.59,ал.1 ЗОС ПИ пл.№74 с площ 35 000 кв.м. в акта е посочен по –рано издаден АОС №***г., с който имотът е актуван , на основание чл.2,ал.1, т.5 и т.9 ЗОС.

Съгласно заключението по проведената по делото СТЕ за територията , в която процесния имот са действали следните планове : първи план е КП от 1950г. на кв.*** като част от ЮПЗ , където имотът попада в територия, в която не може да се посочи номер, но е посочена ГСО, механизация и автоматизация и в плана се вижда ограда, която преминава през част от имота, където е и процесната реална част. Следващ план е КП от 1968г., в който имотът попада в част от имот номер 2 като в разписен лист към плана е записана на ОМСО –В без посочен документ за собственост и други данни.

Процесната реална част попада и в част от имот номер 3 , записан в РЛ на МС /бетонова площадка/ без посочен документ за собственост –ситуирането на процесната реална част е изобразено на Графика №2 към заключението. През 1991г. е одобрен КП на ЮПЗ и в него процесният имот се идентифицира с част от имот 74 , записан в РЛ на О. В със Заповед №Р-286/20.06.2002г., както и П.Г. „Съдружие“ –Д.Г. с НА 39/22.10.2003г. Със Заповед №***г. са одобрени Специфични правила и нормативи на устройството и застрояването на територията на гр.В като процесната реална част попада в зони за отдих, конкретно с паркови зони, означени с ОП 1. През 1982г. е одобрен ОГП на О.

В с Решение №ТСУ-7, РД-0302/31.12.1982г. на КТСУ като по негово предвиждане процесният имот попада в зона за паркове и озеленяване.

4

Следващ план е КККР на гр.В, одобрена със Заповед №РД-18-73/23.06.2008г. по който имотът се идентифицира с част от имот с ид.№****. Следващ план е ОУП на гр.В, одобрен със Заповед № ***г. на МРРБ,по който процесният имот попада в смесени зони за обитаване и обслужване и конкретно устройствена зона на новия делови център ***. След извършен оглед на място вещото лице е установило, че процесната реална част е с площ *** кв.м., имотът е неподдържан, с избуяла растителност и занемарени съоръжения. Граница към имот №*** не материализирана на място . Границата с имот 5501.389 е масивна ограда с каменни блокчета , а откъм *** и откъм север в имот *** са телени мрежи с колове. По допълнително поставената задача на вещото лице при обследване на изискан картен материал от „Геокарт В“ ЕООД , създаден в периода от началото на 1991г. до днес не може да се установи категорично ограда югозападно от НИ **** по наличните аерофотоснимки. От гугъл земя не може еднозначно да установи наличие на ограда в северната реална претендирана част. Пречи залесяването и липсата на добра резолюция.

Процесната реална част е включена и представлява част от имота, предмет на АОС №1897/16.06.1993г.

Представена е преписката по издаване на АОС №1897/16.06.1993г., като в същата е налична Заповед №19.24.01.1994г. на Областния управител на гр.В, с която поради констатирани нарушения във връзка с актувани имоти станали общинска собственост по силата на §7 от ПРЗ на ЗМСМА не е спазена процедурата в разпореждане на МС №111.1992г. и на основание чл.72 ЗМСМА са отменени всички действия по разпореждане с държавно имущество по изрично изброените актове в това число и АОС №1897.

За установяване твърденията за ищеца за упражняване на фактическа власт върху спорната реална част са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на свидетелите М.П. Х. и Н.К.С.. Свидетелката Х. излага, че е водила счетоводството на ищеца и е посещавал имота още през 1990г. Сочи, че представлява един голям имот, за който скоро разбрала, че има неузаконена част , която започвала преди фургона в узаконената част и имало временен склад за резервни части с навес с машини и място за работа и неузаконената част започвала в края на навеса,в дълбочина на имота. Имотът бил ограден с мрежа отвсякъде. Ищецът се занимавал с изработка на бетонови изделия в мястото като навремето имал работници. Ползвал мястото за 5 производствена дейност и за автопарк на колите и машините си. Държал камионите си в неузаконеното място. В целия имот се влизало от портал в узаконеното място. Не знаела как е придобил имота. Свидетелят С. познава ищеца , тъй кат работил в близост до имота му в ***, а преди това било Вторични суровини, тъй като ищецът ходил там да си взема по някой детайл.

Редуктори, електромотори, защото при тях имало всякакви отпадъци. След приватизацията на предприятието през 1994г. свидетелят напуснал. Започнал да ходи при него да му помага на приятелски начала по техниката. Сочи,че той облагородил мястото, поставил ограда. Когато посетил имота за първи път имало ограда, имало техника, имало камиони. Свидетелят значел, че целият имот на ищеца, но преди две години разбрал, че е придобил едната част, а след склада имало място с обрасли дървета, в която част стояли машините. В него съхранявал и стари неща, които не искал да хвърля. В този парцел сега имало чешма с водомер. И. заравнил мястото през 1993, 94г. правил бетонни блокчета имал семеен бизнес със сина си. Имал самосвали, багер. Купувал машини и го оставял в имота. Имал работници.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от правна страна следното: