Решение № 2779 от 03.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2779 гр. Пловдив, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330104420 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Строй Контрол” ЕООД, ЕИК 119597382, срещу „Електроразпределение Юг“ ЕООД, ЕИК 115552190, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 12 000 лева с ДДС – главница, представляваща получена от ответника парична сума за услуга – проучване от „ЕСО“ ЕАД на условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа и изготвяне на становище/предварителен договор за присъединяване на мощност – ВЕИ, платена от ищеца по фактура № ** г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца поради несключване на окончателен договор; 817,80 лева – мораторна лихва за периода 04.08.2024 г. – 30.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 03.02.2025 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 941/05.02.2025 г. по ч. гр. д. № 2042/2025 г., по описа на РС – Пловдив, ХVІ гр. с.

Ищецът твърди, че на ** г. е заплатил на ответното дружество сума в размер на 12 000 лева, на основание издадена от „Електроразпределение Юг“ ЕООД фактура № **, с основание: проучване от „ЕСО“ ЕАД на условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа и изготвяне на 1 становище/предварителен договор за присъединяване на мощност – ВЕИ.

Твърди, че поради несключването на окончателен договор била отпаднала нуждата от извършване на процедура за съгласуване на определените от ответното дружество условия за присъединяване с оператора на преносната мрежа – „ЕСО“ ЕАД. С оглед на това, до ответника била изпратена покана за връщане на платената от ищеца сума от 12 000 лева. В предоставения му срок ответникът не възстановил на ищеца процесната сума, поради което се претендира заплащане и на мораторна лихва в горепосочения размер, начислена върху главницата, за периода от 04.08.2024 г. до 30.01.2025 г. За претендираните вземания ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 2042/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІ гр. състав. Срещу издадената заповед за изпълнение постъпило възражение от длъжника, поради което ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции. Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Не се оспорва фактът, че ищецът е заплатил на ответното дружество сумата от 12 000 лв. с ДДС, която сума се сочи, че е дължима по предварителен договор № ПРД-ПР-20-1667/20.07.2023 г., сключен между „Електроразпределение Юг“ ЕООД и „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. Посоченият предварителен договор бил сключен с цел да се създаде възможност за присъединяване на бъдещ обект за производство на електрическа енергия на ищеца, предмет на предварителен договор № ** г., сключен между „Строй Контрол” ЕООД и „Електроразпределение Юг“ ЕООД. Твърди се, че ответникът е превел процесната сума на „ЕСО“ ЕООД веднага след получаването й от ищеца.

Впоследствие обаче от страна на ищеца не било подадено в срок искане за сключване на окончателен договор, придружен със съответните необходими документи, поради което процедурата по присъединяване била прекратена.

Това наложило предприемане на необходимите действия за прекратяване на процедурата с „ЕСО“ ЕООД за присъединяване на обекта на ищеца.

Ответното дружество предприело своевременно необходимите действия в тази връзка, като с писмо от 04.07.2024 г. уведомило „ECO“ ЕООД за прекратяване на процедурата и поискало заплатената сума по прекратения договор да му бъде върната обратно, за да може „Електроразпределение Юг“ ЕООД от своя страна да я върне на „Строй Контрол” ЕООД. Сумата не била възстановена на ответника, поради което на 03.04.2025 г. последният изпратил до „ECO“ ЕООД напомнително писмо, представляващо повторна покана за възстановяване на заплатената сума по прекратения предварителен договор. Едва след неговото получаване, ответното дружество получило кредитно известие № 1** г. и съответно възстановяване на сумата на 15.05.2025 г. Ответникът твърди, че на 27.05.2025 г. е възстановил на ищеца процесната сума от 12 000 лв. с ДДС по банкова сметка на последния. Изтъква се, че ответното дружество не е изразявало позиция, че процесната сума не подлежи на връщане, а дори 2 напротив – отговорило е, че ще върне същата веднага след връщането й от страна на ECO. Предвид това, ответната страна счита, че не е дала повод за иницииране на производството. От другата страна се сочи, че плащането представлява своеобразно признание на претенцията. С оглед връщане на процесната сума на ищеца и обстоятелството, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, то се претендира съдебните разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца. В случай, че в тежест на ответника бъдат възложени разноски се възразява за прекомерност претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение, както в заповедното, така и в исковото производство.

С Определение № 1268/30.01.2026г., постановено по делото, съдът е прекратил на основание чл. 232, ал. 1 ГПК производството по гр.д. № 4420/2025г. по описа на РС – Пловдив, XXIII състав в частта относно предявения установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 12 000 лева с ДДС – главница, представляваща получена от ответника парична сума за услуга – проучване от „ЕСО“ ЕАД на условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа и изготвяне на становище/предварителен договор за присъединяване на мощност – ВЕИ, платена от ищеца по фактура № ** г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца поради несключване на окончателен договор, поради постъпило оттегляне на иска.

Предмет на разглеждане в настоящото производство са останали акцесорните претенции на ищеца за присъждане на сумата от 817, 8 0 лева /418, 13 евро/, представляваща обезщетение забава в размер на законната лихва върху главницата от 12 000 лева /6135, 50 евро/ за периода 04.08.2024г. – 30.01.2025 г., както и за присъждане на сумата от 517, 94 лева /264, 82 евро/, представляваща законната лихва върху главницата от 12 000 лева /6135, 50 евро/ , считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 03.02.2025г. до окончателното изплащане на задължението – 27.05.2025г.

В съдебно заседание ответникът признава вземанията за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 12 000 лева /6135, 50 евро/ за периода 04.08.2024г. – 30.01.2025 г., както и законната лихва като законова последица от уважаването на иска.

При това положение, предявените от ищеца акцесорни претендии се намират за основателни в пълен размер, поради което исковете ще се уважат.

При този изход на спора, право на разноски се поражда за ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, които видно от представения по делото списък по чл. 80 ГПК възлизат в размер на 651, 18 евро. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 642, 39 евро, тъй като на основание т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив, като направеното от оветника възражение за прекомерност на 3 разноските в исковото производство се намира за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Електроразпределение Юг“ ЕООД, ЕИК 115552190 дължи на „Строй Контрол” ЕООД, ЕИК 119597382 следните суми: сумата от 418, 13 евро/ четиристотин и осемнадесет евро и тринадесет евроцента/, представляваща обезщетение забава в размер на законната лихва върху главницата от 12 000 лева /6135, 50 евро/ за периода 04.08.2024г. – 30.01.2025 г., както и сумата от 264, 82 евро /двеста шестдесет и четири евро и осемдесет и два евроцента/, представляваща законната лихва върху главницата от 12 000 лева /6135, 50 евро/ , считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 03.02.2025г. до датата на окончателното изплащане на задължението – 27.05.2025г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 941/05.02.2025 г. по ч. гр. д.

№ 2042/2025 г., по описа на РС – Пловдив, ХVІ гр. състав.

ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕООД, ЕИК 115552190 да заплати на „Строй Контрол” ЕООД, ЕИК 119597382 сумата от общо 1293, 57 евро /хиляда двеста деветдесет и три евро и петдесет и седем евроцента/, представляваща съдебно – деловодни разноски, от които: 651, 18 евро за исковото производство и 642, 39 евро – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 2042/2025 г., по описа на РС – Пловдив, ХVІ гр. с.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4