Определение № 445 от 08.08.2023, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 445 гр. Велико Търново, 08.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234000500352 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. 435 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Й. М. П. против Решение № 100/25.05.2023 г. по в.гр.д. № 69/2023 г. на Окръжен съд Ловеч, в частта, с която окръжният съд е оставил без разглеждане като недопустима подадената жалба с вх. № 49426/23.08.2022 г. против постановление от 03.08.2022 г. за отказ за спиране на изпълнителното производство по изп.д. № 1412/2016 г. на ЧСИ В.П., и е прекратил производството по делото в тази част.

В жалбата са наведени доводи, че постановеният акт в тази част е неправилен и незаконосъобразен. Действително, съгласно чл. 435, ал. 4 ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Решаващият състав не е съобразил факта, че към момента не е налице законосъобразно вписана възбрана върху имотите. На 07.06.2016 г. Д. П. С. е прехвърлил процесните имоти на И. Т.а П.а. На 20.03.2017 г. е вписана искова молба с ищец Н. Г. К. и ответници И. Т.а П.а, Д. П. С. и П. С. П. и правно основание чл. 135 ЗЗД, като с влязло в сила на 08.10.2019 г. съдебно решение договорите за покупко-продажба на недвижими имоти са обявени за относително недействителни. Решението не е вписано в шестмесечния срок по чл. 115 ЗС, който изтича на 15.04.2020 г., поради което според 1 жалбоподателя вписването на възбрана върху имотите в полза на взискателя Н. Г. К. на 15.06.2020 г. е без правно основание. Жалбоподателят счита, че е налице хипотезата на чл. 435, ал. 4 ГПК и има право да обжалва постановлението за отказ за спиране на изпълнителното производство, тъй като твърди, че е придобил имота с договор за покупко-продажба на 21.06.2022 г., спрямо неговото имущество е насочено незаконосъобразно изпълнение, и това обуславя правния му интерес от обжалване.

Отправено е искане обжалваното определение да бъде отменено и делото бъде върнато за разглеждане на жалбата му по същество.

Взискателят в изпълнителното производство – Н. Г. К. оспорва жалбата, като излага подробни доводи и претендира разноски.

Великотърновският апелативен съд, след като взе предвид изложеното в частната жалба, както и приложените писмени документи, приема за установено следното:

Частната жалба, депозирана от Й. М. П., е срочно подадена, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка акт, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Окръжен съд Ловеч е образувано по депозирана от Й. М. П. жалба против действията на ЧСИ В.П., извършени по изп.д. № 1412/2016, изразяващи се в отказ за спиране на изпълнителното производство от 03.08.2022 г. и жалба от Д. П. С. против постановление за възлагане на недвижими имоти.

С постановеното решение в обжалваната част Окръжен съд Ловеч приема, че жалбоподателят е трето за изпълнителния процес лице, което не може да обжалва други действия на съдебния изпълнител, освен предвидените в чл. 435, ал. 4 ГПК. Изложените твърдения в случая не запълват хипотезата на чл. 435, ал. 4 ГПК, поради което жалбоподателят не е активно легитимиран да обжалва отказа на ЧСИ да спре изпълнителното производство. По тези съображения жалбата на Й. П. е оставена без разглеждане, а производството – прекратено в тази част.

От събраните по делото материали е видно, че изп.д. № 1412/2016 г. на ЧСИ В.П. е образувано по молба на Н. Г. К. срещу длъжника Д. П. С..

С молба от 03.02.2020 г. взискателят е поискал налагане на възбрана 2 върху 10 бр. недвижими имоти, вписана на 12.02.2020 г.

С нова молба от 09.06.2020 г. процесуалният представител на взискателя е поискал на база заверен препис от съдебно решение № 240/14.12.2017 г., постановено от Окръжен съд Ловеч, по подадена от Н. Г. К. искова молба по чл. 135 ЗЗД срещу Д. П. С., П. П. С. и И. Т.а П.а за обявяване на относително недействителни сключените между ответниците договори за покупко-продажба на недвижими имоти, да се наложи възбрана върху имотите, предмет на отменителния иск, подробно описани 60 бр., 9 бр. от които са с вече вписана възбрана по предходната молба.

Възбраната е вписана на 15.06.2020 г.

С молба от 09.07.2020 г. взискателят е поискал насрочване на опис на възбранените недвижими имоти, извършен на 16.09.2021 г. В протоколите за опис е посочено, че според събраните данни по делото към момента на възбраната имотите са били във владение на собствениците. Изготвена е оценка на имотите, предявена на 17.12.2021 г. на страните. Насрочена публична продан от 03.07.2022 г. до 03.08.2022 г.

На 02.08.2022 г. по изп.д. № 1412/2016 г. е постъпила молба от Й. М.

П., който уведомява съдебния изпълнител, че по отношение на изнесените имоти на публична продан е налице заведено гражданско дело, с правно основание чл. 440 ГПК, а именно гр.д. № 363/2022 г. на РС Луковит, по което Й. П. е ищец, а Н. Г. К. е ответник. Предмет на иска е установяване на обстоятелството, че обявените за продан имоти не принадлежат и не са собственост на Д. П. С., длъжник по изп.д. № 1412/2016 г. и не подлежат на принудително изпълнение за задълженията на длъжника по делото.

Отправено е искане да се спрат изпълнителните действия и се отмени насрочената публична продан по отношение на процесните имоти, до решаване на спора с влязло в сила решение. Приложена е исковата молба, депозирана в съда на 28.07.2022 г.

С постановление от 03.08.2022 г. съдебният изпълнител е отказал да спре изпълнителното производство и насрочената публична продан.

По делото е приложено гр.д. № 35/2017 г. по предявения иск от взискателя Н. К., с правно основание чл. 135 ЗЗД. Исковата молба е вписана на 20.03.2017 г. С Решение № 240/14.12.2017 г. по гр.д. № 35/2017 г. са обявени за относително недействителни спрямо Н. К. договори за продажба 3 на недвижими имоти от 07.06.2016 г., с които Д. П. С. е продал на И. Т.а П.а процесните имоти. С Решение № 267/27.11.2018 г. по в.гр.д. № 84/2018 г. на ВТАС постановеното първоинстанционно решение е потвърдено, а с Определение № 717/08.10.2019 г. по гр.д. № 1875/2019 г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

При така установените факти по делото, настоящият състав мотивира следните правни изводи:

Законодателят предвижда стриктно ограничаване в предмета на обжалване, основанията за това и в кръга лица, имащи право на жалба срещу действията на съдебния изпълнител, като действията, подлежащи на обжалване, и субектите, които могат да упражнят правото си да обжалват, са изрично и изчерпателно изброени в закона. В конкретния случай се обжалва постановление за отказ за спиране на изпълнително производство. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК отказа на съдебния изпълнител да спре принудителното изпълнение подлежи на обжалване, но само от длъжника. От данните по изпълнителното дело е видно, че лицето, поискало спиране, съответно обжалващо отказа за спиране, не е длъжник по делото, а трето за производството лице. От тук следва извода, че това лице не е активно легитимирано да обжалва соченото действие на съдебния изпълнител.

Процесуалната легитимация на лицата, имащи право да обжалват действията на съдебния изпълнител се определя от качеството им на страна в изпълнителния процес, като в изрично уредени от закона случаи се предвижда възможността и предпоставките, при които и трети лица могат да упражнят правото си на защита, когато са нарушени техни права. Съгласно чл. 435, ал. 4 ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител, когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движими вещи, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагането на запора или възбраната. За допустимостта на обжалването и активната процесуална легитимация на жалбоподателя е необходимо да са изложени твърдения, че лицето е във владение на вещите към деня на запора/възбраната и принудителното изпълнение засяга правата му, както и да се отричат правата на длъжника. В конкретния случай такива твърдения не са налице. Сочи се, че 4 по изпълнителното производство е вписана възбрана, като правата на длъжника към този момент по същество не се отричат, тъй като жалбоподателят е закупил от него процесните имоти в един по-късен момент след вписването на възбраната, но се отрича действието на вписаната възбрана. Така изложените твърдения не запълват фактическия състав на чл.

435, ал. 4 ГПК, поради което защита по този ред не може да бъде реализирана. Жалбоподателят не се твърди да е владелец, със засегнато право към момента на вписване на възбраната, което обуславя недопустимостта на подадената жалба. Изложените доводи в жалбата, поддържани и в частната жалба за незаконосъобразност на вписаната възбрана върху имотите, са без правно значение при преценка допустимостта на подадената жалба срещу действията на съдебния изпълнител.

С оглед на горното, депозираната частна жалба се явява неоснователна, последица от което е потвърждаване на постановеното решение в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на Й. М. П. и е прекратено производството по в.гр.д. № 68/2023 г. в тази част.

В отговора на частната жалба взискателят е упражнил процесуалното си право да поиска разноски от съда. Такива обаче в специфичното производство по чл. 435 и сл. ГПК не се предвижда да се присъждат.

Отговорността за разноските и разпределянето им между страните е предвидена в чл. 78 и 79 ГПК. Първата хипотеза касае присъждането им в исковото производство и по съществото си представлява отговорност за недобросъвестно поведение на насрещната страна. Втората хипотеза касае разпределянето на разноските в изпълнителното производство, спазвайки отново същия принцип. В охранителните производства отговорността за разноски е за сметка на молителя /чл. 541 ГПК/. От тук следва извода, че процесуалното право на разноски винаги е изрично и изчерпателно посочено в закона. В конкретния случай процесуални норми, предвиждащи разпределяне на отговорност за разноски при обжалване действията на съдебния изпълнител, няма, поради което липсва процесуално основание за присъждането им, още повече че тук се иска отмяна на незаконосъобразно действие на ЧСИ, поради което няма как да бъде санкционирана коя да е от страните по изпълнителното дело. С оглед на това, разноски в полза на ответника по жалба за настоящото производство не следва да се присъждат.

5

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 100/25.05.2023 г. по в.гр.д. № 69/2023 г. на Окръжен съд Ловеч в частта му, с която е оставена без разглеждане жалба вх. № 49426/23.08.2022 г., подадена от Й. М. П. против Постановление за отказ за спиране на изпълнителното производство от 03.08.2022 г. по изп.д.

№ 1412/2016 г. на ЧСИ В.П., като недопустима, и е прекратено производството по делото в тази част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6