Решение № 2456 от 23.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2456 гр. София, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100513188 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 20085602 от 30. 03.2023 г. на СРС, 148 състав по гр.д.№ 9821 по описа за 2019 г. се:

ОСЪЖДА Държавно предприятие „П.И.“ с на основание чл. 200 ал. 1 КТ да заплати обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на Д.

М. Е., в резултат на трудова злополука, настъпила на 14.07.2018 г.

— на М. А. Е. за лично претърпените вреди в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва от 14.07.2018 г. до окончателното изплащане; като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 150 000 лева;

— на М. А. Е. като правоприемник на починалата в хода на делото В.Д.

Е. в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от 14.07.2018 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 50 000 лева съобразно наследствената квота;

— на М. М. Е. за лично претърпените вреди в размер на 25 000 лева, ведно със законната лихва от 14.07.2018 г. до окончателното изплащане, като 1

ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 100 000 лева;

— на М. М. Е. като правоприемник на починалата в хода на делото В.Д.

Е. в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от 14.07.2018 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 50 000 лева съобразно наследствената квота.

— на Д. М. Е. като правоприемник на починалата в хода на делото В.Д.

Е. в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от 14.07.2018 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за претърпените от В.Д. Е. за горницата до пълния предявен размер от 50 000 лева съобразно наследствената квота и отхвърля изцяло иска на Д. Е. лично претърпени вреди в размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца- ЗК „Н.“ АД.

Постъпила е въззивна жалба от ищците пред СРС.

Решението се обжалва в частта в която претенциите по чл.200 КТ са отхвърлени, както следва:

1-от М. А. Е. з а лично претърпените вреди в размер над 50 000 лева до пълния предявен размер от 150 000 лева, ведно със законната лихва от 14.07.2018 г. до окончателното изплащане, както и в частта за разликата над 10 000 лв. до 50 000 лв. като наследник на В.Д. Е., ведно със законната лихва от 14.07.2018 г. до окончателното изплащане;

2- от М. М. Е. за лично претърпените вреди в размер над 25 000 лв. до 75 000 лв., ведно със законната лихва от 14.07.2018 г. до окончателното изплащане, както и в частта за разликата над 10 000 лв. до 50 000 лв. като наследник на В.Д. Е., ведно със законната лихва от 14.07.2018 г. до окончателното изплащане;

3- Д. М. Е. като правоприемник на починалата в хода на делото В.Д. Е. в размер над 10 000 лева до 50 000 лв., ведно със законната лихва от 14.07.2018 г. до окончателното изплащане,

Излагат се доводи за неправилност във връзка с приложението на чл.52 ЗЗД. Определеното от СРС обезщетение за неимуществени вреди не било съобразено със сериозността на претърпяната от всеки един от ищците травма, отражението, което същата оказала върху ищците, както и със силата 2 на негативните преживявания от страна на ищците поради тази травма.

Решението не било съобразено и със събраните по делото доказателства.

Освен това СРС не бил посочил въз основа на какви критерии определя обезщетенията за неимуществени вреди. В този смисъл решението било постановено в разрез с приетата от ВКС съдебна практика, както и постановени решения по аналогични казуси.

Въззивникът М. А. Е., баща на Д. М. Е. сочи, че търпи негативни последици от преживяваната травма и към настоящия момент. Не било взето предвид, че със смъртта на Д. М. Е. била прекъсната връзката между баща и син. Доказано било, че преди смъртта си загиналия е живял в едно домакинство с родителите си, които изцяло били разчитали на него, тъй като бащата бил пенсионер по болест, а майката била онкологично болна. Д. бил отговорен и загрижен син. Тъй като Д. нямал свое семейство- съпруга и/или деца, то всичките му грижи били насочени към родителите му. Всичко това се установило от показанията на разпитаните по делото свидетели и поконкретно тези на свидетеля К., както и на свидетеля И..

Относно обезщетението за неимуществени вреди определено в полза на починалата в течение на процеса В.Д. Е., се сочат аналогични доводи, както и, че същата била търпяла болки и страдания до самия край на живота си. Противно на приетото от СРС, налице били доказателства за влошаване на здравословното й състояние вследствие загубата на сина й. В този смисъл били свидетелските показания. От друга страна процесуалният представител на ищците намира, че е абсурдно да се иска медицинска експертиза за установяване на обстоятелството дали смъртта на сина й влияе на здравословното й състояние при положение, че същата е била онкологично болна. Намира, че е ноторно известно как такава загуба влияе на родител; дори същият да е здрав. Намира доводи на съда за правен и житейски абсурд, а постановеното решение – за арогантно и подигравка със страданието на ищците. Смъртта на майката била настъпила година и осем месеца след процесната трудова злополука, а връзката с последната била установена от свидетелските показания. Следвало да се има предвид, че загиналия Д. е бил на 39 години.

Относно присъденото обезщетение на М. М. Е., сестра на Д., се сочи, че също не съответствало на търпените от нея болки и страдания от загубата 3 на брат й. Още повече, че същите щели да бъдат търпени до края на живота й.

Ищцата не била преживяла загубата на брат си. В момента, в който разбрала, че брат й се е удавил, искала и тя да скочи в реката независимо, че имала свое семейство и била бременна в този момент. Сочи се, че отношенията им били изключително силни и много дълбоко емоционални. Независимо, че имала семейство, поддържала връзка с брат си и винаги можела да разчита на него.

Д. бил близък и с дъщерята на М.. Следвало да се има предвид, че ищцата продължава да държи некролога на брат си на специално отредено за това място, за да е близо до нея. Това се потвърждавало от показанията на свидетеля И.К., неин съпруг.

Иска се решението да бъде отменено в обжалваните му части като се постанови такова, с което претенциите на М. А. Е. и В.Д. Е. се уважат за сумата от по 150 000 лв., като и за сумата в размер на 75 000 лв. по иска на М.

М. Е.., ведно със законната лихва от датата на злополуката до окончателното изплащане. Претендират се и разноски – пред първата инстанция в пълен размер, както и пред настоящата.

О т ответник пред СРС, въззиваем в настоящето производство- ДП „П.И.“ е постъпил отговор по въззивната жалба /л.361 и следв. от делото пред СРС/, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Намира, че решението е постановено при съобразяване със спорните и безспорни обстоятелства по делото, както и събраните доказателства – писмени и гласни, вкл. и с това които неимуществени вреди са в причинноследствена връзка със злополуката. Неоснователни били доводите на въззивниците за допуснати нарушения във връзка с обсъждане на свидетелските показания. Определените обезщетения отговаряли на критериите по чл.52 ЗЗД като самите критерии били визирани в мотивите на СРС. Неоснователни били и доводите за несъобразяване на решението със тълкувателната практика на ВКС, както и на съдебната практика по аналогични казуси. Счита, че практиката на СГС не е задължителна.

Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от третото лице помагач – ЗК „Н.“ АД, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение в 4 обжалваната му част. Счита, че е спазен принципа на чл.52 ЗЗД.

По отношение на претенциите на родителите на пострадалия следвало да бъде отчетено, че същите са имали подкрепата на останалите си две деца. Намира, че липсва причинно-следствена връзка между смъртта на В.

Е. и злополуката. Този факт не бил доказан пълно и главно.

Досежно претенциите на Д. Е. и М. Е. се позовава се на приетото в ТР № 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, съгласно разясненията на което не било достатъчна само формална връзка на родство във връзка с ПВС № 4/1961 г. и ПВС № 5/69 г. Сочи, че пострадалият дори не бил присъствал на кръщенето на племенницата си в деня на злополуката. След смъртта на брат им ищците продължили да водят нормален живот като сестрата родила второто си дете.

По допустимостта на въззивната жалба:

Въззивниците са получили препис от решението на СРС, на 04. 04.2023 г.

Въззивната жалба е подадена на 18.04.2023 г. /по пощата/.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК; налице е правен интерес от обжалване.

Въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес:

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че са налице кумулативно дадените предпоставки на чл.200 КТ. Отговорността на работодателя била обективна и безвиновна. Трудовата злополука била установена с влязло в сила разпореждане от 20.09.2018 г. и съдът бил обвързан от същото. С оглед тълкувателната практика на ВКС ищците били материално легитимирани да предявят претенциите си. Относно обема на търпените от ищците неимуществени вреди СРС е посочил, че обезщетението 5 за неимуществени вреди от смъртта на близък не цели да обезвъзмезди загубата на човешки живот, т.е. то не цели да обезщети стойността на загубения живот, а целта му е да репарира вредите, претърпени от близки на починалия и изразяващи се в болки и страданията вследствие загубата на този човек. Затова релевантни били обстоятелствата претърпяло ли е такива вреди лицето, което претендира парично обезщетение, като размерът на обезщетението се определял по справедливост, при съобразяване релевантните и установени по делото обстоятелства. При опреД.е размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на трудова злополука при смърт на пострадалия работник, съдът следвало да вземе предвид всички установени по делото обстоятелства за конкретния случай, които са от значение за опреД.е на неговия справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Такъв характер имали обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, възрастта на работника, стреса за ищците от настъпването на смъртта, отношенията на пострадалия с ищците, грижите, които той е полагал за тях, страданията, които смъртта е причинила и продължава да причинява на ищците, загубата на морална и емоционална подкрепа. Принципът за справедливост изисквал в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените морални вреди, настъпили в резултат от вредоносното действие.

Относно конкретния размер на обезщетението, което следва да се присъди на всеки един от ищците СРС се е позовал на свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели. От същите се установявало, че М. Е., който е пенсионер по болест, още не може да преживее смъртта на сина си Д. Е., макар като мъж да бил по-сдържан. Ищецът М. Е. ходел всеки ден на гробищата заради мъката си (но вече и заради смъртта на съпругата си). Установявало се още, че Д. Е. живеел в къщата на майка си и баща, като им помагал и се грижел за тях. Същевременно загубата на единствено дете на по-ниска възраст представлявало силна травма за родителите, свързана с нереализирани житейски очаквания, какъвто обаче настоящият случай не бил.