Определение № 35984 от 02.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35984 гр. София, 02.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20261110110289 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от А. И. И., ЕГН **********, с адрес ***, с пълномощник ***, против ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, с искане за прогласяване недействителност на договор за заем № 1317162/03.06.2025 г., сключен между страните поради допуснато нарушение при посочване на ГПР и ГЛП, а при условията на евентуалност – за недействителност на договорната клауза, с която е уговорена дължимост на неустойка поради непредоставяне на обезпечение, както и е предявен насрещен иск от *** с правно основание чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника по насрещния иск да заплати сумата от 201.31 евро /частичен иск от 613.55 евро/ главница по договор за паричен заем № 1317162/03.06.2025 г., а при условията на евентуалност, ако бъде счетено по първоначалния иск, че договорът за заем е недействителен – ищецът по насрещния иск претендира сумата от 201.31 евро /частичен иск от 613.55 евро/ на основание чл.23 от ЗПК, представляваща предоставена, но невърната главница.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за потребителски заем № 1317162 при заемна парична сума от 1200 лева, лихвен процент от 50 % и годишен процент на разходите – 62,97 %. Общата сума за плащане по кредита била в размер на 1658.12 лева. Твърди се, че така уговореният размер на ГПР е по-висок от петкратния размер на законната лихва, поради което клаузата противоречи на закона. Сочи се също, че ГПР е посочен само като абсолютна величина, без конкретизация на отделните разходи, включени в него. Относно размера на годишния лихвен процент, счита, че същият е необосновано висок и противоречащ на добрите нрави, като този размер е по-висок от трикратния размер на законната лихва, съгласно цитирана от ищеца практика. Сочи се, че съгласно чл. 6, ал. 1, т. 7 от договора, заемополучателят се задължава да осигури в срок между 6 и 13 дни обезпечение, а ако не бъде изпълнено условието за осигуряване на обезпечение съгласно условията на договора, възниква вземане на кредитора 1 за неустойка, която възлиза на 1449,88 лева. В исковата молба се поддържа, че договорът за заем е недействителен, защото ГПР е определен в размер, надвишаващ пет пъти размера на законната лихва и не е посочен в договора, а ГЛП е определен в размер, надвишаващ трикратния размер на законната лихва, съответно надвишавал своята обезщетителна функция. Ако не бъде уважен главният иск, то ищецът предявява евентуален иск за прогласяване недействителност на договорната клауза за неустойка като се излагат съображения, че тази клауза накърнява добрите нрави.

С исковата молба са представени писмени доказателства, които не следва да бъдат допуснати, тъй като с разпореждане № 49691/21.04.2026 г., съдът е указал на страната да завери приложените към искова молба документи, като е предупредил за последиците при неизпълнение, а указанията не са изпълнени.,тъй като по делото макар да е постъпила молба,съдържаща описание като приложение на писмени доказателства,единствено съдържа доказателство за внесена държавна такса.

На страната следва да бъде указано,че ако претендира приемане на доказателства по делото,следва в едноседмичен срок от съобщението за настоящото определение да представи заверени с ръкописно положен или с електронен подпис доказателства.

В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от *** със становище за разрешаване на спора чрез медиация. По същество счита претенциите на ищеца за неоснователни. Поддържа, че дори клаузата за неустойка да е нищожна, това не влече нищожност на целия договор.Заявява, че размерът на ГПР е посочен ясно и разбираемо, като посочва, че неустойката не следва да се включва в ГПР, тъй като същата е уговорена под отлагателно условие. Сочи, че лихвеният процент не е уговорен в противоречие с добрите нрави, както и че трикратен размер на лихвата като лимит, който не следва да се надвишава, не е законодателно уреден. Твърди се, че кредитодателят е извършил проверка на кредитоспособността на потребителя и че неизвършването на такава би могла да доведе единствено до административнонаказателна отговорност за кредитора.

Относно действителността на неустойката, намира, че на потребителя е предоставен достатъчно дълъг срок (6 дни), в който да предостави обезпечение.

Потребителят е бил уведомен и с възможността да се откаже от договора в 14дневен срок. Поддържа, че неустойката не е уговорена в противоречие с добрите нрави, същата е с компенсаторен характер. Излага, че потребителят е бил предварително наясно с икономическите последици от сключване на договора за кредит, съответно не е налице нарушение по ЗЗП. Твърди, че ищецът е сключил множество договори, съдържащи уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита, т.е. същият следва да се счита информиран за икономическите последици при сключване на кредита и на това основание. Поддържа и че в случая е налице индивидуално уговаряне. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Към писмения отговор са представени писмени доказателства, които 2 следва да бъдат допуснати, защото биха допринесли за изясняване на делото от фактическа страна.

Едновременно с отговора, дружеството *** предявява насрещни искове – в исковата молба по насрещните искове се твърди, че дружеството заемодател е предоставило на заемополучателя парична заемна сума от 1200 лева. Твърди се, че заемополучателят И. е допуснал неточно изпълнение на своето договорно задължение и са налице неиздължени парични суми – 613.55 евро главница, 234,23 евро договорна лихва, 375,70 евро неустойка и 9.60 евро такси. Общо платената сума от кредитополучателя била в размер на 412.24 евро. Ищецът по насрещните искове твърди, че предвид допуснатото от заемополучателя – ответник по насрещните искове И. неизпълнение, ищецът може да претендира реално изпълнение на договорни задължения.

При условията на евентуалност, ако договорът за заем бъде счетен за недействителен, ищецът по насрещния иск претендира сумата от 201.31 евро /частичен иск от 613.55 евро/ на основание чл.23 от ЗПК. Моли за присъждане на разноски, както и прави изявление за прихващане, ако в полза на ищеца по първоначалните искове възникне вземане за разноски.

С насрещната искова молба са представени писмени доказателства, които следва да бъдат допуснати, защото биха допринесли за изясняване на делото от фактическа страна.

В срока за подаване на писмен отговор по насрещните искове е постъпил такъв от ответника по насрещните искове *** със становище за неоснователност на исковете – ответникът оспорва становището на ищеца по насрещния иск относно това, че неустойката не следва да бъде включвана в ГПР. Поддържа, че същата излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Оспорва в случая да е налице индивидуално договаряне като се позовава именно на обстоятелството, че сключването на множество договори, съдържащи еднакви клаузи, доказва стандартизирания характер на условията по договора. Сочи, че дори да е извършена оценка на кредитоспособността на заемополучателя, това не обосновава действителността на клаузата за неустойка. Изразява несъгласие със становището на ответника по първоначалните искове за предприемане на действия по разрешаване на спора чрез медиация.

Съдът приема,че не следва да бъде определяна информационна среща по процедура по медация,защото спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, но на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК предвид процесуалното поведение на страните и изразените от страните становища, съдът намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща поради наличието на обстоятелства, които водят до обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Съдът намира, че са налице предпоставки за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

При разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от 3

ГПК, ищецът по първоначално предявените искове следва да установи обстоятелства, на които основава недействителността на заемното правоотношение,респективно на отделни договорни клаузи. В тежест на ответника е възложено доказването, че при сключването на договора са спазени императивни правни норми на ЗПК. В тежест на ищеца по насрещните искове е да проведе доказване, че договорът е действителен, да установи уговорените права и задължения, да докаже вземането си по размер, а по предявения при евентуалност насрещен иск, ищецът следва да докаже размера на предоставената парична сума, респективно размера на подлежащата на връщане парична сума. Съдът разяснява на страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи.

Водим от гореизложеното и на основание чл.140 от ГПК, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА писмените доказателства, представени с отговора на първоначалните искове, както и тези, представени с насрещната искова молба.

НЕ ДОПУСКА писмените доказателства,представени с исковата молба като указва на ищеца,че ако претендира да бъдат допуснати,следва в едноседмичен срок от съобщението за настоящото определение да ги представи,заверени за вярност с оригинала с ръкописно положен или с електронен подпис.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за насрочване на информационна срещу по медиация.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.11.2026 г., от 10,30 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани, да им бъде изпратен препис от определението, а на всеки от ищците – и от писмените отговори.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4