Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 63 от 26.01.2024, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 420/2023
Вид
Решение № 63
Подписан
26.01.2024
В сила
26.01.2024
Състав
Надя Георгиева Пеловска-Дилкова, Пламен Калинов Кучев, Мирослав Данаилов Досов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.104а · Закон за енергетиката
  • чл.104а, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.104а, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.83, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.88 · Закон за енергетиката
  • §27г · Закон за енергетиката
  • §2а · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Враца, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20231400500420 по описа за 2023 година

Въззивното дело е образувано въз основа на подадена въззивна жалба вх.

№10350/28.08.2023г. от „Електроразпределителни мрежи Запад“ЕАД против решение №462/01.08.2023г.на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №1011/2023г., с което предявените от жалбоподателя искове по чл.422 ГПК, вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са били отхвърлени.

В жалбата се твърди, че решението на РС-Враца е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, както и поради нарушения на материалния закон. Развиват се доводи, че неправилно районният съд е приел, че дружеството следва да доказва наличие на облигационно отношение с ответника, основано на договор за доставка на ел.енергия. В тази връзка се посочва, че жалбоподателят ищец е оператор на мрежата, а не краен снабдител и не притежава лицензия за продажба на ел.енергия, а на основание чл.104а от ЗЕ е Общите условия на оператора, ответникът по иска, като потребител на крайния снабдител, е потребител и на мрежовите услуги на ищеца. Подвържа се, че като не е разграничил дейността на отделните дружества, районният съд е разпределил неправилно доказателствената тежест и не е събрал относимите доказателства.

Жалбоподателят поддържа също така, че в нарушение на материалния закон районният съд е изискал ищецът да доказва правото на собственост на ответника върху 1 проверявания имот. Сочи се, че ПИКЕЕ предвижда отговорност за потребителите на ел.енергия, а не на собствениците на имотите, като по отношение на потребителското качество на ответника са представени доказателства, че същият е подал заявление за ползване на услуги и е потребител на ел.енергия за процесния обект по сключен договор за продажба на ел.енергия от 06.01.2015г. Жалбоподателят развива оплаквания, че представените по делото доказателства за потребителското качество на ответника са игнорирани от районния съд, като същевременно с това не са допуснати относими към спора доказателства, които са били посочени от ищеца.

При наведените оплаквания за допуснати от районния съд процесуални нарушения, довели до несъбирането на посочените от него доказателства, жалбоподателят прави искане тези доказателства да бъдат събрани от въззивната инстанция.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено, като в полза на жалбоподателя се присъдят направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПк от въззиваемия Б. И. Б., чрез упълномощения му адвокат С., е постъпил писмен отговор, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че представеното от ищеца заявление от 06.10.2015г. не е подписано от ответника и е оспорено от него по реда на чл.193, ал.1 от ГПК. Оспорен е и констативния протокол №2294030, а представеното с въззивната жалба копие от пълномощно не съставлява ново или новооткрито доказателство, поради което не следва да бъде приемано по делото. Въззиваемият поддържа също, че от събраните по делото доказателства се установява, че той не е страна по договора за доставка на ел.енергия по партида, открита на проверявания адрес, и няма качеството на потребител. Настоява за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на следващите се по делото разноски.

При наличието на предпоставките по чл.266, ал.3 от ГПК във въвзивното производство е назначена и изслушана техническа експертиза и са разпитани сочени от жалбоподателя свидетели.

При извършената проверка по чл.267 от ГПК въззивният съд констатира, че въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е редовна и допустима.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с 2 исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните пред двете съдебвни инстанции доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното от фактическа страна:

Районен съд-Враца е бил сезиран с обективно съединени положителни установителни искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.с чл.422 от ГПК и чл.86 ЗЗД, вр.с чл.422 от ГПК, предявени от „Електроразпределителни мрежи Запад“ЕАД /“ЕРМ Запад“/ против Б. И. Б. от с.***, за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 2922,30 лв., представляваща неплатена цена на доставена ел.енергия за периода 22.03.2020г.-22.06.2020г. и периода 18.12.2020г.-04.02.2021г., за която са издадени фактури №0003273276/25.06.2020г. и №0003359526/09.03.2021г., както и сумата от 552,56 лв. лихва за забава, съответно за периода 08.07.2020г.-31.01.2023г. и 23.03.2021г.-31.01.2023г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е лицензиран собственик на електроразпределителната мрежа и се намира в облигационна връзка с ответника, основана на публично известени Общи условия и имаща за предмет ползване на предоставяните от ищеца услуги за обект на ответника, находящ се в с.***, ***, който е присъединен към разпределителната мрежа. Твърди се също, че ответникът е потребител на услугите на ищеца и е обвързан от Общите условия, тъй като е подал заявление за ползване на услугите от 06.01.2015г.

В исковата молба се посочва, че на 20.11.2021г. служители на ищеца извършили проверка на средството за техническо измерване, обслужващо посочения обект в с.***, като за проверката е съставен протокол №303069/22.06.2020г. в присъствието на независим свидетел. Ответникът-потребител не е бил открит на адреса, но е уведомен за проверката с писмо с обратна разписка. При проверката е констатирана промяна в схемата на свързване на средството за техническо измерване, в резултат на което консумираната ел.енергия не се измерва и заплаща. Твърди се, че въз основа на тези констатации и на осн.чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ е извършено преизчисляване на сметката на ответника, за което е издадена фактура №0003273276/25.06.2020г., а за корекцията и дължимата сума ответникът е надлежно уведомен.

Твърди се също, че на 04.02.2021г. е извършена нова проверка в обекта на ответника, за което е съставен КП №3031627/04.02.2021г., при която е установено, че електромерът липсва, а присъединяването на обекта към мрежата е директно, като по този начин консумираната ел.енергия не се отчита и заплаща. Поддържа се, че на осн.чл.50, ал.3 от ПИКЕЕ е извършена нова корекция на сметката на ответника, за което е издадена фактура №0003359526/09.03.2021г., за която, както и за самата проверка и преизчисляването, ответникът е бил уведомен.

3

При тези твърдения ищецът развива доводи, че отговорността на потребителя е обективна и ищецът разполага с право на корекция на сметката на основание ПИКЕЕ по силата на делегацията по чл.83, ал.2 от Закона за енергетиката.

По реда на чл.131 от ГПК ответника Б. И. Б. е подал писмен отговор, с който е оспорил иска. В отговора се твърди, че ответникът не притежава имот в с.***, *** и никога не е живял на този адрес, поради което не е страда по договор за доставка на ел.енергия и няма качеството на потребител. В отговора ответникът посочва съща така, че покойната му съпруга е притежавала имот на друг адрес-***, като по силата на сключен от нея предварителен договор за продажба на този имот, от 2006г. в него живее и имотът се владее от трето лице, което се е самонастанило в имота, независимо, че правото на собственост не му е прехвърлено от покойната. Поддържа се, че въпреки това ответникът е правил опити за прехвърляне на партидата. Твърди се, че заявлението от 06.01.2015г., на което ищецът се позовава, не е подписано от ответника Б..

Между страните няма спор, а това се установява и от представените по делото заверени копия от КП №3030369/22.06.2020г. и КП №3031627/04.02.2021г., фактури №0003273276/25.06.2020г. и №0003359526/09.03.2021г., справки за преизчислени количества ел.енергия и уведомителни писма, че на посочените в констативните протоколи дати са извършени две проверки на средствата за техническо измерване в къща, находяща се в с.***, ***, като и при двете проверки е установена промяна в схемата на свързване, изразяваща се в прикачване на изходящия фазов проводник към изходящата клема на главен АП63 при първата проверка, и в присъединяване на двете жила на изходящата към къщата линия към захранващата линия без наличието на електромер, при втората проверка. безспорно е също, че при така констатираните промени в схемата на свързване, консумираната в обекта ел.енергия не се отчита и не се заплаща. не се спори и по отношение провеждането на корекционната процедура чрез доначисляване на количества ел.енергия по реда на чл.50, ал.2 и ал.3 от ПИКЕЕ, преизчисляването на сметката и издаването на фактурите на обща стойност 2369,74 лв. и уведомяването на ответника за корекцията.

Спорен между страните е бил и е останал въпроса дали ответника Б. Б. има качеството на краен клиент по смисъла на чл.104а от Закона за енергетиката и в това му качество се намира в облигационни отношения с ищеца по силата на общите условия по чл.104а, ал.2 от ЗЕ, като основание за търсената договорна отговорност.

Във връзка с така очертаните спорни въпроси ищецът е представил копия от заявление за предоставяне на безплатни услуги

№1201702872/06.01.2015г./№1201702885/06.01.2015г./ и от констативен протокол №2294030/07.01.2015г., като твърди, че клиентското качество на ответника /потребител на услугите на ищеца/, е възникнало именно поради това, че той е подал заявление за присъединяване към разпределителната мрежа на обект в с.***, ***, въз основа на 4 което в обекта е монтиран електромер и са определени абонатен и клиентски номер.

Видно от представеното копие от заявление за предоставяне на безплатни услуги №1201702872/06.01.2015г. /№1201702885/06.01.2015г./, същото е подадено от името на ответника Б. И., относно предоставянето на безплатни услуги от „ЧЕЗ Разпределение България“АД за обект с клиентски номер *** и аб.№********** с адрес с.***, ***. В скоби е посочен и друг адрес, а именно процесния на ***, като е посочен и телефонен номер на лице с име И.. Така представеното заявление е било оспорено от ответника Б. И. с твърдения, че той не е подавал заявлението и подписа в същото не е положен от него.

Ответникът Б. И. е оспорил подписа си и на представеното копие на констативен протокол №2294030/07.01.2015г. Според отразеното в посочения протокол, на 07.01.2021г. на процесния адрес на *** е поставен електромер в присъствието на потребителя Б. И.. В протокола е посочено, че монтажът се извършва на основание документ от САП №030100196938. Над така посочения номер е налице дописване на №1201702885/06.01.2015г., отговарящ на номера на подаденото заявление за предоставяне на услуги.

На направеното от ответника И. оспорване на заявлението и констативния протокол, в о.с.з. на 10.07.2023г.упълномощения представител на ищцовото дружество е заявил, че оригиналите на двата документа са унищожени, поради което графологическа експертиза не може да се извърши.

При това изявление на ищеца съдът намира, че по отношение на представените копия на заявление и констативен протокол следва да се приложи разпоредбата на чл.183, ал.1, изр.2-ро от ГПК и същите да бъдат изключени от доказателствата по делото.

За установяване на връзката на ответника Б. И. с процесния имот по делото е разпитана св.Ц. А., която установява, че също живее в с.*** и познава ответника.