Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 49 от 15.07.2026, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Търговско дело 3/2026
Вид
Решение № 49
Подписан
15.07.2026
Състав
БОРЯНА СТОЙЧЕВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. *****, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***** в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Търговско дело № 20263500900003 по описа за 2026 година

Иск с правно основание в разпоредбата на чл. 558 във вр. с чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. Н. М.

ЕГН ********** от с. *****, общ. *****, действащ чрез пълномощника си адв. М. Г. И. - САК гр. ***** ул. *****7, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 евро, ведно със законната лихва от предявяването на иска. Искът е предявен против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК 121446665, със седалище и адрес на управление: гр. ***** 1000, район „Средец“, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представляван от изпълнителните директори С.С. и М.К.. Претендираното обезщетение е за вреди, настъпили в последствие, които не са били налице към момента на изплащане на обезщетението от застрахователя.

В исковата молба се твърди, че вследствие на ПТП, случило се на 17.01.2021 година, ищецът е получил множество увреждания- счупване на тялото /диафиза/ на бедрената кост, закрито вляво; Фрактура на лява бедрена шийка; Множествени счупвания на ребра - 2,3 и 4-то ребро вдясно; Счупване на хумерната част на ключицата вдясно и изкълчване на дясна лакътна става;

Луксация на ляв глезен - сублуксация на талокалаканеалната става;

Многофрагментна фрактура на ляв талус задно медиално с множество малки фрактури с дислокация на фрагментите; Множествени счупвания на лявото стъпало - 4-та и 5-та метатарзални кости; Охлузни рани по цялото тяло. Приет е за лечение по спешност в „МБАЛ - *****" АД, където му е направена операция за наместване на дислокацията на лакета, на лявото ходило и бедрената кост, поставени са гипсови имобилизации на десен лакет и ляво 1 ходило и е поставен на директна скелетна екстензия. На 19.01.21 г. е настанен в болница в гр. Попово за продължаване на лечението, но на следващият ден е транспортиран до МБАЛ „Света Анна" гр. Варна. Там му е направена операция на фрактурата на лявата бедрена кост и е извършена репозиция и фиксация със заключващ пирон, поставена му е ортеза на левия глезен. За получените увреждания, след отправена от него претенция ответникът му изплатил обезщетение, в размер на 80 000 лева, за което бил уведомен с писмо изх. № 24-01-119/14.04.22 г.

Въпреки проведеното лечение, здравословното му състояние след получаването на обезщетението се е влошило и то значително. Прогнозите са били за пълно възстановяване, но такова не е настъпило. След изписването в продължение на 6 месеца е бил постоянно на легло. Два месеца се учил да ход с проходилка, още 6 месеца ходил с патерици. Не можел да се движи без помощни средства около година. Поради липсата на пълно възстановяване потърсил медицинска помощ и рехабилитация в Турция и там постепенно започнал да прохожда нормално. Въпреки това при натоварване отново започва да куца, което се случва и към момента. Не може да вдига тежки предмети, тъй като започват болки в десния лакет, лявото бедро, левия глезен.

Все още движенията в лява ТБС, лява колянна става, лява глезенна става и дясна лакътна стави са силно ограничени. Изпитва слабост в горни и долни крайници, най-вече в дясна мишница, предмишница и ръка, както и в ляво бедро и подбедрица. Не може да извършва физически труд, изпитва несръчност в дясната ръка, чувства умора в мускулите си и при съвсем леки физически усилия. При извършените прегледи от специалисти се установява, че има артрозни промени и варусна деформация на лява тазобедрена става и силно ограничени движения, както и стеснени ставни цепки, субхондрална остеосклероза, остеофити по ставните повърхности на лява ТБС, дясна лакътна става и ляв глезен, леко изразена хипотрофия на мускулите на дясната предмишница, парестезии по десен горен крайник дистално, както и намалена мускулна сила в областта на ляво бедро и отслабен ахилов и коленен рефлекс вляво, остслабени стилорадиален рефлекс вдясно и бицепсов рефлекс вдясно, лекоизразена хипотрофия на бедрената мускулатура вляво. Мнението на лекарите специалисти е, че е настъпила трайна неработоспособност, като предстои произнасяне на ТЕЛК и определяне на процент инвалидност.

Ищецът твърди, че всички тези увреждания и влошаване на физическото му здраве, са следствие от ПТП.

Промени са настъпили и в психическото и емоционално състояние.

Търпи вреди, които се задълбочават с настъпването на инвалидността. Страда от невъзможността да се движи свободно, инвалидноста силно ограничени движения в ключови стави, поради което постоянно изпитва чувство на тревожност, подтиснатост и социална малоценност. Преживеният стрес се е отразил трайно на психиката му - станал е раздразнителен, избухлив, емоционално лабилен до инконтиненция, затормозени са и паметта и интелекта му, страда от лесна уморяемост. Невъзможността да води 2 пълноценен социален живот, да се реализира на пазара на труда и да полага физически усилия, типични за неговата възрастова група, са източник на ежедневен стрес и отчаяние. Често получава панически пристъпи и сърцебиене. Потърсил е психологическа помощ, но към момента не е настъпило подобрение в емоционалното му състояние.

С молба вх. №24-01-119/22 от 19.12.25 г. депозирал нова претенция за изплащане на обезщетение за настъпилото влошаване на здравето му, но Гаранционния фонд към момента на предявяването на иска не е отговорил.

Поради горното се претендира обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки, страдания, неудобства, тежка психическа травма и настъпила трайна неработоспособност, настъпили след изплащането на обезщетение от Гаранционния фонд, вследствие на причинени телесни повреди при ПТП, случило се на 17.01.21 г., в размер на 50 000 евро, ведно със законната лихва от предявяването на иска.

В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявения иск. Твърди, че по молба на ищеца е образуваната претенция № 22210058/07.04.2022 г., като на последния е заплатено обезщетение в 82 000 лв., на 21.04.2022 г. Изплатеното обезщетение покрива претърпените от ПТП неимуществени вреди. В последствие на 19.12.2025 г. ищецът е отправил искане за заплащане на допълнително обезщетение за вреди, които са пряка последица, но настъпили след изплащане на обезщетението. Поради това ГФ на 20.01.2026 г. е изплатил на ищеца допълнително от 29 365.54 евро, от които /26 250 лв./ 13 421.41 евро допълнително обезщетение за неимуществени вреди, представляващо ексцес, за влошаване на здравословното състояние на пострадалия и /31 184 лв./ 15 944.13 евро доплащане във връзка с доказания обем на първоначално търпените вреди. Така отношенията между страните са уредени извънсъдебно.

В случай, че съдът приеме, че спорът между страните не е уреден, оспорва претенцията по размер с твърдението, че искането за обезщетение не е съобразено с действителните вреди. Моли искът да бъде отхвърлен.

С допълнителна искова молба ищецът твърди, че спорът не е уреден доброволно. Признава, че е заплатено обезщетение, което обаче не покрива в пълен обем претендираните вреди. Причинени са му трайни увреждания довели до инвалидност от 82%, която е определена с Решение на ТЕЛК от 24.02.26 г., психическите травми, са довели до органично-мозъчна промяна на личността, за което му е определен 50% нетрудоспособност съгласно решението на ТЕЛК. Тези последващи вреди не са обезщетени от Гаранционния фонд.

С отговора по допълнителната искова молба не се навеждат нови възражения. Ответникът призвана вината на водача причинил ПТП, както и липсата на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" за лек автомобил 3

„Мерцедес“, с рег. № WOK, не оспорва и механизма на настъпване на ПТП.

Относно допустимостта на предявения иск съдът приема следното:

Предявения от ищеца иск е за обезщетение на неимуществени вреди, които са настъпили след ПТП, но са в пряка причинно-следствена връзка с него и не са покрити от изплатеното от застрахователя обезщетение за неимуществени вред- ексцес. Приложимите норми са нормите уреждащи условията и реда за изплащане на застрахователно обезщетение за търпени неимуществени вреди. Поради което условие за допустимостта на иска, съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, е депозирана от пострадалия претенция за заплащане на обезщетение на вредите от ексцес. Такава е депозирана от ищеца до ответника 19.12.2025 година.

С тази претенция ищецът е отправил искане за обезщетение на вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с уврежданията от ПТП и са довели до влошаване на здравословното му състояние, както физическо, така и психическо. Застрахователят, в случая Гаранционен фонд е определил и изплатил обезщетение за тези вреди, в размер 13 421.41 евро, но доколкото ищецът не е съгласен с така определеното обезщетение, спорът не е уреден доброволно. Това обуславя и наличието на правен интерес от предявяването на иск за заплащане на обезщетение, ведно със законната лихва, която се претендира от предявяването на иска.

Предявен е иск с правно основание чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ. Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Страните не спорят, че за автомобилът, който е предизвикал ПТП не е имало валидно сключена застраховка „ГО“ към датата на произшествието. Всичко това обуславя основания за ангажиране отговорността на ответника, при доказване на всички елементи от фактическия състав на деликта.

Фактите по делото са следните:

Безспорно е по делото, че на 17.01.2021 година ищецът е пострадал при пътно-транспортно произшествие, не се оспорва вината на водача предизвикал произшествието, нито механизма на произшествието. Застрахователят е приел, че в последствие след изплащане на обезщетението са настъпили вреди, които не са обхванати от определеното такова и е изплатил обезщетение и за тези вреди, което по същество представлява признание за 4 наличието на ексцес. Спора е относно размера на вредите и съответното адекватното за тях обезщетение.

От представените по делото медицински документи във връзка с уврежданията, както и от назначената по делото медицинска експертиза, се установява че ищецът е получил множество травми, които са в пряка причинно-следствена връзка с произшествието.

Съгласно експертизата и разясненията на вещото лице в съдебно заседание, пострадалият е получил множество травми, а именно счупване на дясната ключица; счупване на 2,3 и 4-то ребра в дясно; многофрагментно счупване на лявата бедрена кост; многофрагментно счупване на талуса на лявото ходило; счупване та медиален малеол/голямопищялната кост/на лява подколенница; счупване на IV и V метарзалникости на ляво ходило.

Множество отоци и разкъсно контузии рани по лявото коляно. Всяко едно от уврежданията е със среден срок на възстановяване от 3 до 6 месеца. Тези многобройни увреждания на долните крайници са довели до продължително обездвижване на пострадалия за около 6 до 8 месеца. Всички тези увреждания са довели до трайно затрудняване на движението на дясна ръка в областта на раменна става, трайно затруднява движението на снагата и движението на левия долен крайник. Луксацията и счупването в областта на лява глезенна става също осъществяват трайно затрудняване на движението на левия долен крайник. В следствие на тези увреждания ищецът е бил обездвижен дълго време, което от своя страна е довело до постепенно атрофиране на мускулатурата и намаляване на нейния обем в областта на дясна мишница и ляво бедро. Обема на мускулатурата ще се възстанови постепенно, но това към момента е дало основание ТЕЛК да определи на пострадалия 82% намалена работоспособност. Няма настъпили в последствие заболявания, няма и деформации, които да му пречат за осъществяване функциите на крайниците. Към момента движението на крайниците е възстановено, изпитва все още болки в областта на лявата бедрена кост при продължително ходене или тежък физически труд, а също и при студено и влажно време.