Решение № 4303 от 12.11.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 4303 гр. Пловдив 12.11.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАФИНА

АРАБАДЖИЕВА секретар: Величка Динкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14727 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от “Профи

Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, против против И.А.Ц., с която е предявен иск с правно основание чл.

422, ал.1 във вр. с чл. 415 ГПК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер от 1878 лв. – главница по договор за кредит №***от 13.03.2017 г., за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5814/2018 г. по описа на ПРС.

С влязло в сила на 12.06.2019 г. определение производството е частично прекратено по отношение на предявения иск с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415 ГПК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер от 4438,99 лв. – главница по договор за кредит №***от 13.03.2017 г., за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5814/2018 г. по описа на ПРС по отношение на сумата от 2560,99 лв., представляваща разлика между присъдената в заповедното производство главница в размер от 4438,99 лв. и претендираната в настоящото производство главница в размер от 1878 лв. Прието е недопустимост на изменение на исковете в осъдителни, което е възприето от въззивния съд.

Предмет на производството е предявен от “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, против против И.А.Ц., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415 ГПК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер от 1878 лв. – главница по договор за кредит №***от 13.03.2017 г., за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.

№ 5814/2018 г. по описа на ПРС.

Ищецът твърди, че на 13.03.2017 г. в качеството на заемодател е сключил договор за заем с ответника в качеството на заемател, по силата на който на последния е предоставена сумата в размер от 2000 лв., които ответникът е следвало да върне в срок от 36 месеца, ведно с договорно възнаграждение, като общият размер на подлежащата на връщане сума е в размер на 3513,24 лв. Сочи се, че е избран и допълнителен пакет услуги с възнаграждение в размер от 1558,80 лв. Ответникът е платил обща сума в размер от 741,93 лв., като е останала дължима сума в размер от 4438,99 лв., разпределена както следва: сумата от 1878 лв.- главница, сумата от 1218,69 лв.- договорно възнаграждение и сумата от 1342,30 лв.- възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги. Твърди се, че поради неизпълнение на задълженията по договора, той е обявен за предсрочно изискуем на 14.11.2017 г. Депозирано е заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите по договора суми, ведно със законна лихва, което е уважено и са присъдени разноски. Тъй като заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК възникнал интерес от установителни искове за съществуване на вземанията. Въз основа на изложеното се моли предявеният иск да се уважи, като се претендират разноски.

Препис от исковата молба е редовно връчен на особения представител на ответника, който оспорва иска.

Твърди, че договорът за кредит е недействителен поради противоречие с императивната норма на чл. 22 ЗПК, като посочва изрично основания за недействителност. Оспорва, като нищожно споразумението за допълнителен пакет услуги, като противоречащо на императивните разпоредби на чл.10, ал. 2 пр. 2 ро и чл. 10а, ал.3 и 4 ЗПК и като заобикалящо закона. Сочи, че са налице неравноправни клаузи в договора. Оспорва ответникът да е уведомяван за предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит. С оглед подробно изложените в отговора възражения моли предявеният иск да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

На 10.03.2017 г. ответникът е подал искане до ищеца за отпускане на потребителски кредит със зададени параметри.

Ответникът декларирал възможност и желание за закупуване и на пакет от допълнителни услуги и е предоставил на финансовата институция и данни за финансовото си състояние. На 13.03.2017 г. между ищеца в качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги при следните параметри: сума на кредита – 2000 лв.; срок на кредита 36 месеца, размер на месечна вноска по кредита – 97,59 лв., ГПР – 49,89 % и ГЛП – 41,17%, лихвен процент на ден 0,11 и обща дъжима сума по кредита 3513,24 лв. Параметрите по избрания и закупен пакет допълнителни услуги са следните: 1558,80 лв.- възнаграждение за закупен пакет и 43,30 лв.- размер на вноската. Общото задължение по договора и споразумението към датата на сключването им е 5072,04 лв., общ размер на погасителната вноска 140,89 лв. и дата на погасяване -20-ти ден на месеца.

Съгласно подписаните общи условия по договора за кредит – чл.12.3 в случай, че клиентът просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща на клиента уведомление, покана , предизвести или други. Съгласно чл. 12.4 при прекратяване на договора за потребителски кредит на основание чл. 12.3 от ОУ, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителния план, включващи и възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и таксите, дължими по реда на чл. 17.4.

Приет е по делото подписан от клиента погасителен план, в която е отразен дата на плащане на вноската, като са индивидуализирани вноските, както следва: размер на главница, размер на лихва, размер на вноска по кредита, размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги и общ размер на месечната вноска. Доказва се превеждането на предоставената в заем сума в размер от 2000 лв. по съответната сметка.

Подписан е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информаиця за потребителските кредити.

На 14.11.2017 г. е изготвено уведомително писмо до ответника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като липсват данни същото да е връчено.

Прието е като доказателство извлечение по сметка към процесния договор за потребителски кредит, от което е видно, че ответникът е платил обща сума в размер от 741,93 лв., с която са погасени четири вноски изцяло и петата частично по Договора за потребителски кредит. Последното плащане, направено от ответника е от дата 25.07.2017 г., като към датата на изготвяне на писмото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, са изминали повече от 30 дни забава на повече от една погасителна вноска. Останалата част от сумата е за погасяване на задължения по договор за допълнителен пакет услуги, който не е предмет на настоящото производството, доколкото производството в тази част е прекратено поради липса на пълен идентитет със заявеното в заповедното производство.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

За да се уважи предявения иск, ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на сключен договор за заем, изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникнало задължение за нейното връщане. Също така ищецът следва да докаже, че договорът е предсрочно прекратен, каквито твърдения са изложени в исковата молба.

Като потребител ответникът разполага със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. Доколкото съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и за действителността на сключения договор за заем, то в тежест на ищеца е да докаже, че са спазени приложимите към процесния договор за потребителски кредит императивните законови изисквания, както и че клаузите на договора, касаещи основните му параметри са индивидуално договорени.

Между ответника и ищеца са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. В случая е ирелевантно дали датата на договора е посочена в началото или в края на договора за кредит, доколкото същата няма данни да е изписана допълнително и е удостоверена с подписа на ответника. Ответникът изрично е посочил, че приема общите условия, като е подписал същите, поради и което няма пречка част от изискуемото към договора съдържание да е уговорено в приложените и подписани от страните общи условия.

В процесния договор, кредиторът е посочил лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема, като освен договорна лихва липсват други уговорени плащания по договора за заем, които евентуално да бъдат предвидени и посочени като такива, включени в ГПР.

Съгласно чл. 10, т.9 договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, които е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. Внимателния прочит на разпоредбата налага извода, че пълната редакция на текста е свързана с възможността за промяна на уговорения първоначално лихвен процент. В случая такъв е уговорен като постоянен, а не променлив - поради което е достатъчно да бъде посочен размера на същия, което е сторено в договора. Не намира приложение и разпоредбата на чл. 10, т.9а от ЗПК. Страните са подписали погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, каквото е законовото изискване на чл. 11, т.11 ЗПК при договори за кредит с фиксиран лихвен процент.

С оглед гореизложеното по повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между ответника и ищеца съдът счита, че са спазени императивните изисквания на ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит не е недействителен поради нарушение на разпоредбите на ЗПК.

Не следва да се обсъждат възраженията на особения представител на ответника, касащи сключения договор за допълнителни услуги и закупения пакет, доколкото същият не е предмет на настоящия спор.

Следва да се обсъдят възраженията на ответника, че не е налице обявена от ищеца предсрочна изискуемост на договора за кредит.

С оглед задължителните указания по тълкуването на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции по т. 18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, фактическият състав, пораждащ възможността кредитора да получи предоставена главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на длъжника срок налага позоваване на две предпоставки: обективен факт, уговорен като основание за едностранно изменение на договора, и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление, достигнало до длъжника.

Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, даденото в цитираното ТР разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери приложение по аналогия. Същото следва да се прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков кредит /който по същността си е договор за заем/, но и по отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по други договори, по които престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено.