Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5320 от 02.10.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11579/2022
Вид
Решение № 5320
Подписан
02.10.2024
В сила
01.10.2024
Състав
Петър Любомиров Сантиров, Ивета Антонова, ГЕОРГИ СТОЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 270, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл.272 ал.1 изр.1 предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55-58 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55-58 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55-58 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55-58 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5320 гр. София, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100511579 по описа за 2022 година

Образувано е по въззивни жалби:

1.подадена от Е. Х. К. и С. Б. К. срещу решение № 756/05.07.2022г. постановено по гр.д. № 53890/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 88 състав, в частта, с което е отхвърлени предявените от тях срещу А. И. К. осъдителни искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумите 367.75 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.09.2012 г. до 18.02.2015 г., сумата от 1178.71 лв. - законна лихва върху главницата за периода от 18.03.2015 г. до 15.11.2020 г., начислени върху сумата от 2047.29 лв.

- главница за незаплатена топлИ. енергия за период от м. 08.2012 г. до м. 04.2014 г. за топлоснабден имот с абонатен номер 001736, както и сумата от 541.15 лв. - съдебни разноски по производството по гр. д. № 45000/2015 г. по описа на СРС, заплатени на „Топлофикация София“ ЕАД суми и представнляващи имуществени вреди вследствие на неправомерното поведение на ответника .

Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилна квалификация на предявените претенции от първоинстанционният съд, като считат, че с оглед заявените фактически твърдения от ищците в исковата молба правилната квалификация е следвало да бъде чл.59 от ЗЗД. Посочват, че направените изводи за липса на причИ. връзка между противоправното поведение на ответника и настъпилите вреди е в противоречие както със събраните доказателства, така и с правната и фактическа и житейска логика. Посочват, че именно порази неправомерното поведение на ответника, в патримониума на ищците е настъпило обедняване респ. ответникът е спестил паричните средства и се е обогатил вкл. и с неправомерното ползване на имота и потребените топла вода и енергия за отопление.

Молят исковете да бъдат уважени. Претендират разноски.

1

Въззиваемата страна А. И. К. в срока по чл.263 ал.1 от ГПК депозира отговор на въззивната жалба, в който оспорва доводите за порочност на съдебното решение в обжалваната от ищците част, като счита, че съдът правилно е приложил материалния закон – както относно правната квалификация, така и относно разрешението по същество на правния спор. Моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено.

2. подадена от А. И. К. срещу решение № 756/05.07.2022г. постановено по гр.д. № 53890/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 88 състав, в частта, с което е осъден на основание чл. 59 ЗЗД сумата от по 1023.64 лв. на Е. Х. К. и С. Б. К. , представляваща по 1/2 част от цената на доставена от „Топлофикация София“ ЕАД 10 топлИ. енергия за имот с абонатен номер 001736 за периода от м. 08.2012 г. до м. 04.2014 г. /съобразно производството гр. д. № 45000/2015 г. по описа на СРС/, с която неоснователно се е обогатил за сметка на ищците, които са заплатили дължимите суми на „Топлофикация София“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 16.09.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.

Счита, че решението е в противоречие с материалния закон, като въпреки че правилно първоинстаниционният съд е посочил, че именно ищците са потребители на топлИ. енергия и носители на задължението за заплащане на потребената в процесния имот топлоенергия /тъй като са носители на вещното право на ползване/, е уважил предявения иск. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и постановено друго, с което исковете по чл.59 от ЗЗД се отхвърлят като неоснователни.

Въззивниците - ищци Е. Х. К. и С. Б. К. в срока по чл.263 ал.1 от ГПК депозират отговор, в който оспорва доводите за порочност на съдебното решение в обжалваната от ответника част, като считат, че по безспорен начин е установен фактическият състав по чл.59 от ЗЗД вкл. и относно размера, поради което правилно исковете са уважени в предявения размер.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и с а процесуално допустими, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Във връзка с направените възражения на въззинците-ищци, настоящият състав счита следното:

Предметът на делото е спорното материално субективно право – претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения за правнорелевантните за спора факти. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се 2 е позовала, тогава решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Когато обаче първоинстанционният съд само е определил неправилна квалификация на спорното право, но не я е извел от обстоятелства, на които страната не се е позовала, въззивният съд следва да даде вярната правна квалификация, доколкото същият не е обвързан от дадената от първоинстанционния съд квалификация на иска и съответно следва да се произнесе по съществото на спора. В този смисъл е и съдебната практика – решение № 124/24.03.2011 г. гр. д. № 882/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 389/23.05.2010 г. по гр. д. № 738/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 249/23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО.

Когато първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл относно фактите, които са заявени в исковата молба, но неправилно е квалифицирал същите и в този смисъл не е излязъл от търсената защита и не е постановил недопустим съдебен акт по смисъла на чл. 270, ал. 3 ГПК, а е нарушил материалния закон като е дал неправилна правна квалификация на иска, което обуславя неправилност на решението в тази му част. В този смисъл решение 941/30.12.2009 г. по гр.д. 1673/208 г., ГК, III, Г.О. на ВКС., решение 306/01.04.2010 г. по гр.д. 4715/2008 г., Г.К., I ГО на ВКС и др.

Следва да се има предвид и че произнасянето на съда се определя от диспозитива на съдебното решение – чл.263 ал.2 от ГПК.

В настоящият случай в диспозитива на съдебното решение освен правната квалификация на исковете – чл.45 от ЗЗД са посочени и фактическите основания на същите, които съответстват на тези, изложени в исковата молба, с която съдът е сезиран, уточнени след оставяне на исковата молба без движение. От мотивите на обжалваното съдебно решение е видно, че съдът е изследвал дали имуществените вреди, които ищците твърдят да са настъпили в техния патримонинум са следствие на неправомерното поведение на ответника – ползване без правно основание на собствения им имот като е извел фактически и правни доводи в тази насока т.е. дал е правилна правна квалификация. Тълкуването на пъровоинстанционния съд и преценката му за доказаност/недоказаност на фактическиягт състав, от който възниква притезателното право на ищците са получат плащане на претендираното основание е по съществото на спора, с който настоящата въззивна инстанция следва да разгледа, тъй като „Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция“ /т.2 от ТР 1/2013г. от 09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК/. Именно след като реши спора по същество, въззивнният съд ще направи извода за правилност/неправилност на фактическите и правни изводи на първоинстанционното решение.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното:

Първоинстанционният е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД и чл.45 ал.1 от ЗЗД.

Настоящият състав напълно споделя фактическите и правни изводи изложени в мотивите на първоинстанционното решение, поради което и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК и които стават и част от мотивите на настоящото решение.

Във връзка с оплакванията във въззивните жалби, следва да се добави следното:

Относно исковете с правно основание чл.59 от ЗЗД.

3

Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗЗД вън от случаите на чл.55-58 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Предвид и задължителните разяснения, дадени с ППВС № 1 от 28.05.1979г.- т.6, кумулативните материални предпоставки за уважаване на предявения иск са: 1.обогатяване на ответника чрез увеличаване на имуществото му/спестяване на разходи, 2. обедняване на ищеца и 3. настъпването на общ факт или обща група факти, от които произтича неговото обедняване и обогатяването на ответницата. /доколкото връзката не е причИ./.

Горните предпоставки, следва да бъдат установени от ищеца при условията на пълно и главно доказване – чл.154 ал.1 от ГПК.

Няма спор между страните, нито оплаквания във въззивната жалба относно установената от първоинстанционният съд фактическа обстановка, а именно: за периода м.

8.2012 г. - м. 04.2014 г., ищците се легитимират като собственици на апартамент № 15, находящ се в гр. София, ул. ****, с площ от 64 кв. м. и идентификатор ***, но в същия период имотът е ползван неправомерно – без разрешение и въпреки противопоставянето на собствениците от ответника /до принудителното му извеждане, което е след процесния период/, като същия е отказвал да предаде ключовете от апартамента и е препядствал достъпа на ищците до него / констативен протокол от 02.06.2011 г, с № 70, том I, рег. № 1274/2011 г. пред К.Б., помощник нотариус по заместване при нотариус Ч.Б., протокол за принудително отнемане и предаване на вещи при въвод във владение от 04.09.2017 г. /; за същия период в имота ответника е живял и ползват топлоенергия;с решение по гр. д. № 45000/2015 г. по описа на СРС /решение по гр. д. №12246/2019 г. по описа на СГС / е признато за установено, че ищците дължат на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД незаплатена топлИ. енергия за имот с аб. № 001736 за периода м. 8.2012 г. - м. 04.2014 г. В размер на 2047,29 лв., както и че дължат лихва за забава за периода 30.09.2012 г. - 18.02.2015 г. В размер на 367,75 лв. и съдебни разноски в размер на 541,15 лв., които ищците след сключено с ТОПЛОФИКАЗИЯ СОФИЯ ЕАД споразумение са заплатили- всеки по ½ част.

От приетата за установена и неоспорена фактическа обстановка се установяват всички материални предпоставки изброени по – горе, включително и размера на обогатяването за ответника /стойността на заплатената главница за потребена топлИ. енергия от ответника в собствения на ищците имот, който е ползват от последния неправомерно/ – респективно обедняването на ответниците с плащането на задълженията за собствения им апартамент.

Основното възражение направено от ответника както отговора на исковата молба, така и поддържано във въззивната жалба е за погасяване на вземането на ищците по давност.

Макар и равностойността на спестените разходи при ползване на за имот без правно основание да е в размер на потребената цена за ползвана топлИ. енергия за процесния период, това парично притезание по своето естество не представлява стойностен изразител на материалното благо, което е следвало да постъпи в патримониума на обеднелия, в случай че обогатилия се /без правно основание/ би ползвал вещта / възмездно. Ето защо, ответникът дължи не цената на топлИ.та енергия, а обезщетение в глобален размер за целия процесен период и което парично притезание не е периодично и то се погасява с изтичане на общата /5-годишна/ погасителна давност - в този смисъл са и задължителните за правосъдните органи разяснения, дадени в т. 7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. на Пленума на ВС, съгласно което вземанията, произтичащи от фактическите състави на 4 неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишната давност. С оглед обстоятелството, че исковата молба е подадена на 16.09.2021г., а реалното обедняване на ищците е настъпило на 19.07.2021 г. – плащане на процесната сума, то давността за претендиране на обезщетение от неоснователно обогатяване не е изтекла.