Решение № 260373 от 20.06.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12805/2020
- Вид
- Решение № 260373
- Подписан
- 20.06.2024
- В сила
- 17.10.2025
- Състав
- ИВЕТА МИТКОВА АНТОНОВА, ЕЛЕНА ТОДОРОВА ИВАНОВА, ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.286 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.44 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.64 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.64 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.64 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.46 ал.2 · Закон за нормативните актове
- чл. 31 ал.2 · Закон за собствеността
- чл. 3, ал. 2 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И
Е
№ гр. СОФИЯ, 20.06.2024г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-В въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВЕТА АНТОНОВА
Мл.с.
ГЕОРГИ КАЦАРОВ при участието на секретар–протоколиста Цветослава Гулийкова като разгледа докладваното от съдия Антонова в.гр.д. № 12805/2020г. по описа на СГС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от Н.Б.П. срещу решение № 149739/25.016.2019г. по гр.д. №9597/2007г. по описа Софийски районен съд, II ГО, 76 състав, в частта, с което:
-е извършена делба на процесния недвижим имот чрез изнасянето му на публична продан;
- Н.Б.П. е осъдена на основание на основание чл. 286 от ГПК /отм./ вр. с чл. 31 ал.2 от ЗС да заплати на Т.В.К. сумата от 14 081,98 лв., представляваща обезщетение, съобразно квотата на съделителя в съсобствеността на процесния делбен имот, ползван изключително от Н.П. за периода 21.02.2016г. до 20.02.2019г., ведно със законната лихва считано от 21.02.2019г. до окончателното ù изплащане; както и сумата от 4 111 лв. - лихва за забава върху обезщетението от 14 081,98 лв. за периода от 01.03.2016г. до 20.02.2019г.;
- Н.Б.П. е осъдена на основание на основание чл. 286 от ГПК /отм./, във вр. с чл. 31 ал. 2 от
ЗС да заплати на Л.Д.К. сумата от 7 012,44 лв., представляваща обезщетение, съобразно съобразено учреденото ù вещно право на ползване, за ползвания изключително от Н.П. делбен недвижим имот за периода от 21.02.2016г. до 20.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2019г. до окончателното ù изплащане; и сумата от 2 000 лв. - лихва за забава за периода от 01.03.2016г. до 20.02.2019г.
В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционният съд е нищожно, неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в пълно противоречие със събраните и приложени и приети по делото доказателства. Твърди, че правото й на собственост е накърнено поради извършени имотни измами относно процесния делбен имот и всички нотариални актове за прехвърляне на право на собственост върху същия между насрещните страните по делото са нищожни. Поддържа, че първоинстанционното решение за допускане на делба на процесния апартамент е нищожно, не е породило действие, поради което и не може да се постанови решение за извършване на делба на същия имот, съответно имота не подлежи на делба и решението за извършването й на районния съд е нищожно. Въззивникът навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение включително и в частта, в която посочва, че са предявени претенции по сметки в особено големи размери, каквито не са заявени с исковата молба и при условие, че липсват такива заявени - налице е нарушение на диспозитивното начало. Твърди, че никога не е получавала нотариални покани, поради което и приложените по делото са фалшиви документи за облагодетелстване на насрещните страни, които съдът въпреки задължението си не е констатирал като такива е се е позовал на тях.
Излага съображения за недължимост на обезщетението за ползване на имота на въззиваемите страни. Моли обжалваното решението да бъде прогласено за нищожно, недопустимо и отменено като се отхвърли иска за делба.
Въззиваемите страни
Л.Д.К. и Т.В.К. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК депозират писмени отговори, в които оспорват наведените във въззивната жалба доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното съдебно решение. Считат, че въззивникът не излага конкретни правни и фактически аргументи обосноваващи тезата му за нищожност, недопустимост и неправилност на решението, позовава се на факти и обстоятелства, които или са преклудирани или са ирелевантни за спора, навежда неверни фактически твърдения извън предмета на доказване и неустановени със събраните по делото доказателства. Молят решението да бъде потвърдено.
Въззиваемите страни
Д. Д. Д. и Й.Д.Д. в срока по чл.263 ал.1 ГПК не депозират отговори на въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Производството е за съдебна делба във фазата по извършването й.
С влязло в сила решение № 1940/24.03.2017г. по гр.д.№ №9597/2007г. по описа Софийски районен съд, II ГО, 76 състав е допусната да се извърши съдебна делба на следния недвижим имот:САМОСТОЯТЕЛЕН АПАРТАМЕНТ В СГРАДА с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-33/15.06.2010г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота:гр. София, район Средец, ул. *********, находящ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение на самостоятелния обект:жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, с площ :няма данни, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта:
***; над обекта: ***м представляващ по документ за собственост: АПАРТАМЕНТ на четвърти етаж в жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. *********, състоящ се от две стаи, кухня, хол, клозет, баня и антрета, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата с площ от 329,40 кв.м., представляващо парцел XIII-4 от кв.13 по плана на гр. София, в местност III-та извънградска част, при квоти: за Д.Д.Д.- 5/72 ид.ч., за Й.Д.Д. - -5/72 ид.ч., за Т.В.К. – 54/72 ид.ч. и за Н.Б.П. – 8/72 идеални части, със запазено пожинено право на ползване върху 18/72 ид.ч. от имота за Л.Д.К..
С обжалваното решение, постановено във втората фаза на делбата – по извършването на същата, гореописания недвижим имот е изнесен на публична продан, като съдът е уважил и претенции по сметки между съделителите, а именно с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС срещу въззивника Н.П. за обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот на съсобственика Т.К. и на вещния ползвател Л.К..
В разпоредбата на чл. 270 ал. 2 ГПК е уредена възможността за процесуалната защита срещу нищожни съдебни решения. Тук е необходимо да се посочи, че при осъществяване на инстанционен контрол на съответното съдебно решение съдът е длъжен служебно да извърши проверка за валидност на съдебните актове. Същевременно разпоредбата на чл.270 ал.2 от ГПК предвижда отделна възможност нищожността на съдебното решение /в тази връзка разбирано като определение, разпореждане, заповед/ да бъде предявена по исков ред или чрез възражение, без тази възможност да е постановена под условие актът да е претърпял инстанционен контрол.
Разпоредбата на чл.270 ал.2 от ГПК дава възможност да се прогласява нищожност на съдебно решение по исков ред, и то безсрочно
/в този смисъл са и разясненията, дадени в т. 8 и т. 9 от ППВС № 1/1985г./. Искът по чл. 270 ал. 2 ГПК цели отпадане на силата на присъдено нещо, с която влязлото в сила решение обвързва страните по делото и лицата по чл. 298 ал.
3 ГПК. Тъй като нищожното съдебно решение създава привидност за признати и присъдени права, а постановилия го съд не може сам да констатира нищожността и да произнесе с ново валидно решение, несъмнено е, че обявяването на нищожността може да бъде искана от всяка от страните по делото вкл. и чрез възржение.
Разпоредбата на чл.270 ал.2 от ГПК изрично назовава само съдебните решения, като актове на съд, чиято нищожност може да бъде установявана, като липсва изрична уредба за останалите постановявани от съда актове, но при приложение на закона по аналогия – чл.46 ал.2 от ЗНА следва да се приеме, че по същия ред може да бъде установявана нищожността и на останалите правораздавателни актове – определения, разпореждания, заповеди за изпълнение на паричните задължения по чл.410 и чл.417 от ГПК – в този смисъл константната практика на ВКС - определение № 64/23.01.2015г. по ч.гр.д. № 141/2015г. на ВКС, ІV ГО, определение № 668/15.08.2017г. по гр.д. №
771/2017г., III ГО на ВКС и др.
Законът не определя с изрична правна норма кое съдебно решение е нищожно. По естественото си съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор.
Основанията за нищожност се извеждат по тълкувателен път в съдебната доктрина и практика и които са непротиворечиви и константни в смисъл, че: нищожно е всяко решение, което не може да бъде припознато като валиден съдебен акт, а именно:
-постановено от незаконен състав;
-когато е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда,
-когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано,
-когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост /решение № 668 по гр.д.
№1790/2009г. на I г.о. на ВКС /.
Под незаконен състав следва се разбира както от лице, което по съответния ред не е придобило качеството на съдия, така и от лице, което макар и да има такова качество не е в изискуемия от закона съдебен състав
-например постановено еднолично, при условие, че е необходимо постановяване на съдебния акт от съдебен състав.
В настоящият случай, както решението по допускане на делбата, така и това за извършването й са постановени от съдии назначени с решение на ВСС на посочената длъжност след провеждане на съответната процедура по ЗСВ вр. КРБ и в съответния предписан от закона състав – първоинстанционните решения - от едноличен състав, въззивното и касационното – от състав от трима съдии, като съдебните решения са надлежно подписани.
Несъмнено съдебните актове, по отношение на които се претендира установяване на нищожност са издадени в рамките на правораздавателната власт на съда.
Както беше посочено в горното изложение, нищожен би бил съдебен акт, в който когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост т.е. смисълът на постановения съдебен акт не би могъл да се изведе дори при тълкуване, която хипотеза не е налице, предвид съдържанието на мотивите и диспозитива на съдебните решения.
Различна е хипотезата, при която липсват мотиви към съдебния акт. Липсата на мотиви не се приравнява на липса на надлежно волеизявление, поради което и не води до нищожност на съдебното решение. Нарушаването на императивна материалноправна или процесуалноправна норма при постановяване на съдебен акт не води до неговата нищожност, а до недопустимост или неправилност на съдебния акт, която се релевира по пътя на инстанционния контрол в рамките на преклузивните срокове за подаване на жалба пред съответния компетентен съд./ решение
№ 15/26.01.2015г. по гр. д.
№ 3298/2014г. на ВКС,
I ГО/.
В случая обаче съдебните решения са мотивирани.
Важно е да се посочи, че по пътя на релевиране на възражение за нищожност на съдебен акт е недопустимо да се пререшава вече веднъж решен правен спор, съответно нищожността да се обосновава с незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. В производството по чл.270 ал.2 от ГПК, съответно при изпълнение на служебните си задължения на съда извършващ инстанционен контрол или по възражение на страна, се охранява основен принцип на правовата държава, а именно задължителната сила на валидни съдебни решения и върховенството на закона. Противното би било допускане злоупотреба с права, което както Конституцията /чл.57 ал.2/, така и ГПК забраняват /чл.3/.
Предвид изложените мотиви, настоящият състав счита, че наведените възражения за нищожност както на обжалваното решение, така и на решението постановено в първата фаза на делбата,влязло в сила след инстанционен контрол, са неоснователни.
С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира следното:
Както беше посочено в горното изложение, решение №
149739/25.016.2019г. по гр.д. №9597/2007г. по описа Софийски районен съд, II ГО, 76 състав, е обжалвано от Н.П. в частта, с което е разгледан и уважен предявения по реда на чл.286 от ГПК /отм/от Л.Д.К. иск спрямо нея с правно основание с чл. 31 ал. 2 от ЗС и чл.86 ал.1 от ЗЗД. В същата част, настоящият състав счита, че решението е процесуално недопустимо.
Разпечатката съдържа 58 от 110 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a395f116-ec42-4143-b51b-95b9f4b9f2ca