Решение № 202 от 20.11.2024, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Ловеч, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно наказателно дело № 20224310200424 по описа за 2022 година

Производство с правно основание чл.59 – 63 от ЗАНН.

С наказателно постановление № Л-28-ДНСК-74/04.05.2022 г. на арх. Д.А.П., на длъжност заместник - началник на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, гр.София, ***, на „***“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Х., бул.„С.“ № **, представлявано от Т. П. П. и Ц. Н. Ч. (заедно и поотделно), на основание чл. 237, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, за това, че „***“ АД, във функциите на изпълнител, съгласно допълнително споразумение № Д-212-1/27.09.2019 г. към рамков договор № Д-212/18.07.2019 г., сключено с „А.“ ЕАД, е изпълнило строеж :

„Насип от изконна маса, във връзка със строителните дейности по изграждане на автомагистрала "Хемус"' в поземлен имот (ПИ) с идентификатор *** по кадастралната карта (КК) на с. Б., общ. Ловеч, обл. Ловеч, държавна горска територия, без разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 151, ал. 1, т. 5 от ЗУТ - незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Недоволни от наказателното постановление останали от дружеството - жалбоподател „***“ АД, представлявано заедно и поотделно от Т. П. П. и Ц. Н. Ч., които са го обжалвали и молят наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Сочат, че същото е издадено при наличие на съществени нарушения на 1 процесуалните правила, довели до засягане на правото на защита на дружеството. Изтъкват, че е налице неправилно прилагане на материалния закон. Акцентират на обстоятелството, че съгласно сключено Допълнително споразумение № Д-212-1/27.09.2019 г. към Рамков Договор № Д-212/18.07.2019 г. със страни „А.“ЕАД, в качеството си на възложител и „***“ АД, в качеството на изпълнител, то последният се задължава да предостави за временно и възмездно ползване транспортни средства, строителна механизация и оборудване, както и да извърши доставка на материали и изделия за обект АМ "Хемус" от км 122+260 до км 132+420. Сочат, че с оглед на гореизложеното административнонаказващият орган неправилно е приложил санкционната норма на чл. 237, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, тъй като в текста на Допълнително споразумение №Д-212-1/27.09.2019 г. към Рамков Договор № Д212/18.07.2019 г. никъде не се споменавало, че „***“ АД следва да извършва строителни дейности и в този смисъл няма как на дружеството да се вмени функцията на извършител на процесния строеж. Считат, че в обжалваното НП е посочена неправилно функцията на „***“ АД, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.1, т. 1 от ЗУТ липсва фигурата „изпълнител", а в законовия текст са посочени "извършител, възложител, строител", като лица носители на административнонаказателна отговорност. Като краен извод сочат, че в противоречие с материалния закон административнонаказващият орган неправилно е възприел, че адресат на наложената имуществена санкция следва да е „***“ АД.

По-нататък в жалбата са развити доводи за това, че в АУАН и НП като дата на извършване на нарушението е посочено към 11.08.2021 г., която е датата на сключеното тристранно Споразумение със страни СЗДП ТП "ДГС" гр. Ловеч, „А.“ ЕАД и „***“ АД. В НП обаче е било посочено, че строителните дейности - насипите от изкопната маса към тази дата вече са били изпълнени. Поради това считат, че тази дата не би могла да бъде дата на извършване на нарушението и че като такава същата противоречи на събраните по преписката доказателства.

Излагат, че датата на извършване на нарушението не може да бъде обосновавана с предположения при тълкуване съдържанието на документи и поради това не може да бъде изчислен едногодишния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Считат, че по същество не е изяснена датата на извършване на нарушението и че липсата на дата на извършване на нарушението не дава възможност за преценка за спазване на давностните срокове за административнонаказателно преследване, както и сроковете за започване на административнонаказателно производство. Излагат, че датата е от значение и за определяне на приложимия материален закон. Сочат, че в НП е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 148, ал. 1, във връзка с чл. 151, ал. 1, т.5 от ЗУТ и че е осъществен състава на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, което твърдение приемат за незаконосъобразно, тъй като според тях е осъществен състава на чл. 237, ал. 1, т. 1 ЗУТ, а не на чл. 225, ал. 2, т.2 от ЗУТ. Излагат, че липсата на съобразяване на горепосочените обстоятелства прави издаденото наказателно постановление незаконосъобразно и издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Считат, че с оглед правилното прилагане на закона и установяване на справедливостта при налагане на административни наказания, издаденото наказателно 2 постановление следва да бъде отменено.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовани, се представляват от адвокат С.Я., която пледира за отмяна на обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно издадено. Поддържа изложените в жалбата аргументи и развива подробни съображения в тази насока.

Ответната страна – ДНСК, редовно призовани се представляват от юрисконсулт А., която моли съда да потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно, както и да им присъди направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че и в АУАН и в НП наказващият орган е посочил само, че жалбоподателят е изпълнил насипите.

Сочи, че като нарушение били класифицирани параметрите на насипите, които не попадали в нормата на чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ и за които не се изисквало разрешение за строеж. Сочи, че със сключеното тристранно споразумение от 11.08.2021 г., със страна по него „***“ АД изрично се потвърждавали констатациите на АНО, че чрез своите р***отници именно дружеството е осъществило изкопната маса. Представя писмени бележки по делото, в които е изложила подробни аргументи в подкрепа на тезата за законосъобразност на обжалваното НП.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите И.

Ц. П. и Т. С. Н., както и от становищата на процесуалните представители на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

Във връзка с постановление от 19.07.2021 г. по преписка № 2986/2021 г. на Районна прокуратура Ловеч, на 28.09.2021 г. е била извършена проверка на място и по документи от служители на РДНСК Ловеч, със съдействието на СЗДП ТП "ДГС" гр.Ловеч на строителните дейности по изграждането на автомагистрала „Хемус“, в частта осъществена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Б., община Ловеч, област Ловеч. При проверката е установено, че в имота е изпълнен насип от изкопна маса върху площ от 0,23 дка и височина до 2 м, във връзка с изграждането на 3-ти участък от АМ "Хемус" от км 122+260 до км 139+340. Проверяващите приели, че строежът е от първа категория, съгласно разпоредбата на чл.137, ал.1, т.1, б."а" и ал. 4 от ЗУТ, чл. 2, ал.1, т.1 и чл.13, ал.1 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Според проверяващите строежът е бил извършен без да е издадено разрешение за строеж и същият представлявал незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Резултатите от извършената проверка били отразени в констативен протокол № 144/28.09.2021 г. съставен от служители на РДНСК Ловеч. Прието било, че нарушението е извършено в имота към 11.08.2021 г. - датата когато е било сключено споразумение между СЗДП ТП "ДГС" гр. Ловеч, „А.“ ЕАД с ЕИК 831646048 и „***“ АД.

С писмо изх.№ ЛЧ-415-00-411/27.10.2021 г. на РДНСК Ловеч /л.41-42/, „***“ АД са били поканени за съставяне на акт по Закона за административните нарушения и наказания на 09.11.2021 година. Писмото е било получено от дружеството на 28.10.2021 г., съгласно върнато обратно в РДНСК Ловеч известие за доставяне към пратка № PS 5500 00Q2A1 U на 3

"Български пощи" ЕАД /л.43/.

Въз основа на съставения от служители на РДНСК Ловеч констативен протокол № 144/28.09.2021 г. /л.44/ и на основание чл.36 от ЗАНН и чл.238, ал.2, т.2 от ЗУТ свидетелят И. П. съставил АУАН № Л-28/10.11.2021 г. срещу „***“ АД /л.27-29/, на който като свидетел присъствал при установяване на нарушението се подписал Т. Н.. Актът е съставен в отсъствието на нарушителя, на основание разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН и е бил връчен на изпълнителния директор на „***“ АД Т. П. на 08.12.2021 година.

Видно от констативен протокол от 15.12.2021 г. съставен от служители на РДНСК Ловеч /л.45/, в законоустановения срок няма постъпило възражение от „***“ АД.

На 04.05.2022 г., въз основа на съставения АУАН, заместник-началникът на ДНСК София издал обжалваното НП № Л-28-ДНСК-74, в което изцяло възприел описаната в акта фактическа обстановка и приел, че с действията си „***“ АД, в качеството си на извършител е нарушило разпоредбите на чл.148, ал.1, във връзка с чл.151, ал.1, т.5 от ЗУТ и е осъществило състава на нарушението по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. В НП е посочено, че при издаването му административнонаказващият орган е отчел разпоредбите на чл.52 и чл.53 от ЗАНН.

При така установената по делото фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган - зам. началник на ДНСК, оправомощен със Заповед № РД-13-055/08.02.2022 г. на началника на ДНСК /л.47-48 от делото/, като АУАН също е съставен от компетентно лице. Жалбата е подадена от надлежна страна и в изискуемия съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна, поради следните съображения :

Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на императивни разпоредби от ЗАНН, ограничили правото на защита на наказаното лице. Съгласно разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН два от задължителните реквизити, които следва да съдържат АУАН и НП са датата и мястото, където е извършено нарушението. Настоящият състав намира, че в случая неправилно в АУАН и в НП, като дата на извършване на нарушението е посочено „към 11.08.2021 г.“, тъй като, както е отразено и в акта и в НП, това е датата на която е сключено споразумение между СЗДП ТП "ДГС" - гр.Ловеч, „А.“ ЕАД и „***“ АД. От събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява, че вписаната в АУАН и НП дата "към 11.08.2021 г. " е датата на сключване на Споразумението, както и че строежа "Насип от изкопна маса, във връзка със строителните дейности по изграждане на автомагистрала "Хемус"' в поземлен имот (ПИ) с идентификатор *** по кадастралната карта (КК) на с.Б. общ. Ловеч, обл. Ловеч, държавна горска територия", към тази дата вече е бил извършен. Разпитаните в хода на съдебното производство свидетели – актосъставителят И. П. и свидетелят по акта – Т. Н. също не оспорват това обстоятелство. И 4 двамата са категорични, че физическа проверка на обекта е била извършена от тях на 28.09.2021 г., която дата също е отразена в АУАН и НП, на която дата именно установили, че процесния строеж е бил изпълнен. И двата са категорични, че вписаната в акта и НП дата на извършване на нарушението установили на база представеното им сключено споразумение от дата 11.08.2021 г. между СЗДП ТП "ДГС" гр. Ловеч, „А.“ ЕАД и „***“ АД. Нещо повече и двамата не оспорват факта, че към тази дата насипа е бил вече изпълнен. Свидетелят Н. сочи, че са извършвали периодични проверки (без да уточнява кога са извършвани – дали преди 11.08.2022 г. или след това) в рамките на месец или три месеца, но тогава не били установили да има насип на това място. В тази връзка, при така извършвани периодични проверки е следвало датата на извършване на нарушението да е посочена като период (от – до) – напр. датата на последната проверка, когато е било установено, че насипа не съществува, а като крайна дата тази, на която е установено съществуването на насипа.