Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 520 от 08.07.2021, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 710/2021
Вид
Решение № 520
Подписан
08.07.2021
В сила
30.06.2022
Състав
Тихомира Георгиева Казасова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 520 гр. Русе , 08.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Станка Ст. Иванова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20214520100710 по описа за 2021 година

ЦВ. ХР. ЛЮТ. заявява, че от 23.08.2016г. до 20.01.2020г. е бил в трудово правоотношение с „Логитекс“ ООД, основано на договор, по силата на който заемал длъжността „главен механик“, работа, която се характеризирала с първа степен на физическа натовареност.

Пояснява, че изпълнявал трудовите си задължения на моторен танкер „Нефтяник-1“ с местодомуване: Понтон на „Ривър сървиз“ в гр.Русе.

На 19.11.2018г., около 17.30 часа се наложило да смени дизелгенератора, тъй като в базата нямало ток и електрическото захранване на кораба се осъществявало посредством щатни генератори. Корабът се намирал на четвърта позиция след понтона. Ищецът отишъл до зарядната станция, намираща се зад мостика. Слязъл до столовата, за да вземе фенер и тръгнал към машината, за да спре работещия генератор. Слизайки по трапа към машината, с дясната си ръка се държал за парапета, а с лявата – носел фенера. Придвижвал се с повишено внимание. Около средата на трапа, десният му крак се хлъзнал по стъпалото и се озовал зад стойката на парапета. Увиснал на едната си ръка. Изпитал силна болка, вследствие която загубил съзнание за неопределено време. Когато се свестил, извикал за помощ, но на кораба нямало никой. Усетил се сам и безпомощен, страхувал се, че може да остане в това състояние цяла нощ. Направил опит да се придвижи, но парапетът на кораба бил на стойки, а не заварен за борда, а трапът бил прекалено стръмен. Пояснява, че подхлъзванията в този участък са чести и екипажът подхождал с повишение внимание. Мястото било изключително тясно (достатъчно да премине само един човек) и нямало възможност някой 1 да му помогне. Поради това, с провлачване и придърпване, на едно коляно, ищецът успял да се придвижи до палубата, където трябвало да се прехвърли през прага на канижела, който бил висок около 30 см. При това прехвърляне изпитал неописуема болка и останал на място.

В следващия момент чул да се приближава П. И. - морякът, който бил дежурен на кораба.

Колегата му помогнал да стане, при което кракът му увиснал на една страна. С усилие двамата успели да стигнат до кабината и П. И. се обадил в Спешна помощ.

При пристигането си, медиците обездвижили крака на ищеца, но категорично отказали да го пренесат до сушата, тъй като между „Нефтяник-1“ и понтона имало няколко кораба. Свързали се с останалия екипаж, за да придвижат кораба по-близо до брега, откъдето да свалят пострадалия. Впоследствие екипажът свалил на ръце Ц.Л. и той бил откаран до болницата.

Ищецът твърди, че изпитвал силни болки, чувствал се изключително безпомощен и в унизително положение.

При прегледа в УМБАЛ „Канев“ – Русе се установило, че фрактурата на долния крайник е тежка, тъй като костите били счупени на няколко места. Същата вечер била проведена първоначална оперативна процедура под пълна анестезия и кракът бил обездвижен. На 21.11.2018г. ищецът попълнил заявление за избор на екип от медицински специалисти, за извършване операция на долния крайник, за която заплатил 700 лева. След оперативната интервенция, при която били поставени метални импланти, пирон и винтове, молителят бил хоспитализиран до 03.12.2018г. с диагноза: фрактура крурис декстра. При изписването му се наблюдавали ограничени движения на дясна колянна става и дясна глезенна става. Освен назначената медикаментозна терапия получил указания да не натоварва десния долен крайник.

В следоперативния период и непосредствено след изписването му преживял ужас: не можел да движи крака си и да го сгъва, усещал непрекъсната силна болка; всяко помръдване, преобличане или промяна в позицията на тялото било свързано с болки и страдания. Не можел да възприеме усещането за чужди тела в тялото си, нарушил се сънят му, непрекъснато мислел за последиците от поставянето на металните импланти, тъй като не бил сигурен дали организма му ще ги приеме или отхвърли. Живеел в страх, ден за ден, притеснявайки се, че може да се стигне до втора операция при която имплантите да бъдат премахнати или сменени. Съзнанието му било обременено от мисълта, че ще остане инвалид и няма да е пълноценен човек. Това чувство се подхранвало от бавното му възстановяване и невъзможността да използва пълноценно крака си.

Наред с физическите страдания, Ц.Л. се чувствал зле психически. Притеснявал се, че няма да се възстанови. Семейството му било ангажирано денонощно с него - приблизително четири месеца, съпругата му го носела, вдигала, поставяла го в леглото. Ищецът изпаднал в депресия, когато след четвъртия месец лекарите констатирали, че и левият крак започва да 2 се пренатоварва. Преуморена от грижите, съпругата му помолила дъщеря им да живее при тях, за да й помага. Това довело молителя до психически срив, тъй като цялото семейство го обгрижвало като малко дете. В този интервал от време, гледал внучето му как расте и съжалявал, че не успял да изгради у него усещането, че има силен и здрав дядо.

След операцията, предвид невъзможността да движи десния крайник, натоварвал левия крак, което довело до допълнителни проблеми. Пет месеца по-късно успоредно с болките в десния крак, изпитвал болки и в левия.

Здравословното му състояние било подробно описано в протоколите на ЛКК. С експертно решение от 27.01.2020г., ТЕЛК определил 10% трайно намалена работоспособност за срок от две години.

Месеци наред ищецът не могъл да излезе от дома си, освен когато трябвало да се явява на контролни прегледи. Изпитвал изключителни затруднения при изкачване и слизане по стълби. Непрекъснатата болка, продължила повече от година след операцията, налагала постоянен прием на обезболяващи и предвид привикването към тях не му действали. Всички медицински специалисти, които го консултирали били категорични, че няма да се възстанови напълно, но периодични рехабилитационни процедури биха довели до облекчаване на състоянието му. Въпреки проведените такива, кракът му останал деформиран и поставените импланти се визуализирали. Шофирането се превърнало в болезнена дейност.

С Разпореждане на НОИ – Териториално поделение – Варна, злополуката била обявена за трудова. Въпреки това застрахователят (ОББ АД) отказал да изплати обезщетение по групова полица злополука. Впоследствие ДЗИ – Общо застраховане ЕАД му изплатило обезщетение в размер на около 1300 лева. След неофициален разговор с работодателя, ответникът доброволно заплатил на УМБАЛ „Канев“ – Русе сума, представляваща стойността за закупуване на имплантите.

Молителят твърди, че общата сума, изплатена като пряка и непосредствена последица от злополуката е около 6000 лева. Счита, че тази сума покрива в някаква съразмерна степен разходите, свързани с лечението, поради което не претендира имуществени вреди.

Пояснява, че на 20.01.2020г. е освободен от длъжността, която заемал в ответното дружество и получил обезщетение по чл.222, ал.1 КТ.

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди „Логитекс“ ООД, ЕИК 202925765 със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Мусала“№11, ет.2, ап.3, представлявано от А.В.Г. и В.Н. да заплатят на ЦВ. ХР. ЛЮТ., ЕГН ********** сумата 22 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, непосредствена последица от трудова злополука, настъпила на 19.11.2018г., 3 ведно със законната лихва върху главницата, счита от деня на злополуката, до окончателното й изплащане.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът – „Логитекс“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Твърди, че злополуката не е настъпила при и по повод изпълнение на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, поради което не е трудова. Поддържа, че увреждането е настъпило извън рамките на определеното работно време, след като пострадалия самоволно и неоснователно се е върнал на работното място (борда на плавателния съд), с оглед което счита за неоснователна претенцията за обезвреда, насочена към работодателя.

В подкрепа на това заявява, че съгласно правилника за вътрешния ред, установеното за деня редовно работно време е приключило в 16 часа, след което екипажа, включително и ищеца е напуснал работното място. Сочи, че липсват доказателства и твърдения за възлагане на неотложна работа или извънредна ситуация, налагаща съхраняване интересите на работодателя, чрез извършване на работата без нареждане. Към датата на злополуката всички системи и машини на кораба били напълно изправни, факт, удостоверен със сертификатите за техническа годност. Системата осигуряваща автономно ел.захранване на кораба не била включена в дневниците за неотложни и/или планови ремонти и оптимизация.

На 19.11.2018г. не била регистрирана повреда и/или прекъсване в работата на дизелгенератора, налагаща превключване. В тази връзка оспорва твърденията, че около 17.30 часа е била належаща смяна на дизелгенератор, както и доводите досежно необходимостта от превключване на генераторите през 12 часа поради тяхната дълга експлоатация.

Поддържа, че с поведението си, ищецът е допринесъл за настъпването на вредите, тъй като не е спазил установените правила за безопасност и преминал през злополучния трап без да положи необходимото внимание. Пострадалият бил облечен по начина, по който е напуснал кораба след края на работния ден – с цивилните си дрехи и обувки, а не със задължителното работно облекло, обувки и лични предпазни средства. Пояснява, че парапета и наклона на трапа отговарят на всички международни изисквания и стандарти, включително на условията за безопасна експлоатация и труд и за това няма регистрирани други инциденти, свързани с тези съоръжения.

Оспорва обстоятелствата, изнесени от ищеца, на които основава иска, в т.ч. вида на травматичните увреждания, получени в резултат на злополуката; обема и интензитета на претърпените болки и страдания; причинната връзка между злополуката и последващите смущения във физическото и психично здраве на пострадалия.

4

Релевира възражения за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. В подкрепа на доводите, които излага в тази насока, сочи, че към 12.03.2020г. Ц.Л. е изявил желание за извънсъдебно уреждане на спора, като е определил обезщетение в по-нисък размер – 15 000 лева.

„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД – трето лице, помагач на страната на ответника оспорва основателността на ищцовите претенции. Твърди, че в изпълнение на задълженията си, произтичащи от задължителна застраховка „Трудова злополука“, застрахователна полица №711518021000117/14.11.2018г. е изплатило на пострадалия обезщетение в размер на 1348.48 лева. Релевира възражение за съпричиняване. Приема, че претендираното обезщетение е прекомерно, несъответстващо на действително претърпените от ищеца вреди.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Безспорно е, че в периода 23.08.2016г. до 20.01.2020г. страните по делото са били в трудово правоотношение, основано на договор №09/23.08.2016г., по силата на който ЦВ.

ХР. ЛЮТ. заемал длъжността „главен механик“ в „Логитекс“ ЕООД, с място на работа: м/т „Нефтяник-1“ в гр.Русе.

Установено е, че ответникът е застраховащ по задължителна застраховка „Трудова злополука“, договор обективиран в застрахователна полица №711518021000117/14.11.2018г. на „ДЗИ Общо застраховане „ ЕАД. От удостоверение изх.№0-92-7438/23.03.2019г. (лист 102) е видно, че по посочената застрахователна полица, на пострадалия е изплатена сумата 1348.48 лева.

ОББ Животозастраховане ЕАД е отказало да изплати на ищеца обезщетение по групова полица Злополука №2020 (лист 56).

Приложени са: "Производствена характеристика“; Crew list; извлечение от журнал за инструктаж; работното време на ищеца през м.ноември 2018г.; фактура (лист 90), с която се установява, че на 20.11.2018г. ответникът е заплатил 2100 лева на УМБАЛ „Канев“ АД – стойността на медицинско изделия (имплант), необходим за лечението на ищеца (декларация – лист 91); справка относно датите и часовете на бункероване на кораб „Нефтяник-1“ за периода 15.11.2018г. – 21.11.2018г.; Документ за надеждно комплектоване на кораб „Нефтюник-1“ с екипаж; фактура за ремонт и регулировка на ГПВН от 12.09.2018г.; „Докладна относно техническото състояние на КСУ и КВВ на м/к „Нефтяник 1“ към м.февруари 2018г.; протокол за извършена услуга от 12.09.2018г.; Правилник за вътрешния трудов ред; препис от корабния дневник; фактура №152992/19.11.2018г.