Решение № 5341 от 03.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5341 гр. Пловдив, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330103412 по описа за 2025 година следното:

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.

„Христо Г. Данов“ № 37, срещу В. С. Р., ЕГН **********, с адрес: с. *****, общ. ****, обл. ***, ул. „****“ № **, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 3, във вр. ал. 1, т. 3 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата В. С. Р. да заплати на ищеца „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД следните суми: сумата от 243,52 лв., представляваща стойността на консумирана електрическа енергия в обект, находящ се в с. ****, обл. ****, с ИТН: *****, за периода от 20.10.2022 г. до 18.08.2024 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда – 31.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 19,36 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 06.12.2022 г. до 30.01.2025 г., за които вземания с Разпореждане № 3480/03.02.2025 г. по ч.гр.д. № 1974/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив е отхвърлено изцяло подаденото от ищцовото дружество заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, тъй като регистрираният настоящ адрес на длъжника е в Германия.

Ищцовото дружество твърди, че в качеството си на краен снабдител, 1 съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката, продавало електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия, които били одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/ 10.05.2008 г., влязло в сила на 27.06.2008 г.

Общите условия били публикувани на сайта на дружеството, като за влизането им в сила не били необходимо изричното им приемане от потребителите. Сочи, че на 06.04.2021 г. ответницата В. С. Р. подала заявление за услуга-смяна на клиент за обект на регулиран пазар, декларация за достъп до електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, заявление-декларация за започване продажба на електрическа енергия, към които представила нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот.

Посочва, че по силата на чл.7, т.1 от Общите условия ищецът поел задължението да снабдява с електрическа енергия обекта на ответника с ИТН*****, находящ се в с. ****, обл. ****. Излага, че за ответницата бил открит клиентски номер ***. Поддържа, че ответницата има насрещното задължение да заплаща потребената електрическа енергия, като при неплащане в срок, дължи и обезщетение за забава. Ищецът твърди, че в изпълнение на поетите задължения за периода от 20.10.2022 г. до 18.08.2024 г. е доставил в обекта на ответницата електроенергия на стойност 243,52 лв., която не била заплатена от потребителя. Последното довело до начисляване на обезщетение за забавено плащане в размер на 19,36 лв., за периода от 06.12.2022 г. до 30.01.2025 г. Ищецът излага, че на 31.01.2025 г. подал заявление за издаване на заповед да изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата, но тъй като същата имала регистриран настоящ адрес в Германия заявлението било отхвърлено от заповедния съд, като на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК били дадени указания на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за сумите, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да уважи предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответницата В. С. Р..

В съдебно заседание ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, чрез процесуалния си представител юрк. ****, поддържа исковата молба и моли съда да постанови неприсъствено решение по делото.

Ответницата В. С. Р., редовно призована за насроченото първо по делото открито съдебно заседание, не се явява и не изпраща процесуален представител. Не взима становище по спора.

Съдът, като съобрази направеното от ищеца „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, чрез юрк. ****, искане за постановяване на неприсъствено решение и доказателствата по делото, намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 3, във вр. ал. 1, т. 3 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 о т ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание 2 по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК, са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Съгласно чл. 239, ал. 2 о т ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

В процесния случай ответницата В. С. Р. не е депозирала отговор на исковата молба, не изпраща процесуален представител в първото по делото заседание и не е направила искане делото да се разгледа в нейно отсъствие. С Разпореждане № 6976/07.03.2025 г., постановено по настоящото дело, надлежно връчено на ответницата, на същата са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването й в съдебно заседание. Ответницата не е оспорила твърденията на ищеца и представените от него писмени доказателства нито в срока за отговор на исковата молба, нито в съдебно заседание. Отделно от това от ангажираните по делото писмени доказателства и посочените в исковата молба обстоятелства може да се направи извод за вероятната основателност на исковата претенция.

По тези съображения съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, поради което предявените искове следва да се уважат по този ред.

По разноските:

Предвид изхода на правния спор , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има ищецът. Същият своевременно е претендирал присъждане на разноски и е представил доказателства за заплатена държавна такса в размер на 25,00 лв. в заповедното производство и в размер на 75,00 лв.

– за исковото производство. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт в исковото производство, поради което на основание чл. 78, ал. 8 от

ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер на 100 лв. за исковото производство по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 о т НЗПП. Съдът счита, че за заповедното производство не се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение, доколкото заявлението по чл. 410 от ГПК е отхвърлено. В хипотеза на отхвърлено заявление по чл.

410 от ГПК ищецът в исковото производство се ползва единствено от държавната такса, която е заплатил в заповедното производство и от датата, от която започва да тече законната лихва. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата в общ размер на 200,00 лв., от които: 100,00 лв. - за държавна такса (25,00 лв. – държавна такса в заповедното производство и 75,00 лв. – държавна такса в исковото производство) и 100,00 лв. - за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. С. Р., ЕГН **********, с адрес: с. *****, общ. ***, обл.

**** ул. „*****“ № **, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” 3

ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.

„Христо Г. Данов“ № 37, на основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 3, във вр. ал. 1, т. 3 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от 243,52 лв., представляваща стойността на консумирана електрическа енергия в обект, находящ се в с. *****, обл. ****, с ИТН: ****, за периода от 20.10.2022 г. до 18.08.2024 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда – 31.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 19,36 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 06.12.2022 г. до 30.01.2025 г., за които вземания с Разпореждане № 3480/03.02.2025 г. по ч.гр.д.

№ 1974/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII гр.с., е отказано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 41 0 от ГПК.

ОСЪЖДА В. С. Р., ЕГН **********, с адрес: с. *****, общ. ****, обл.

****, ул. „****“ № **, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.

„Христо Г. Данов“ № 37, на основание 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 200,00 лв., от която: 25,00 лв. – държавна такса в заповедното производство, 75,00 лв. – държавна такса в исковото производство и 100,00 лв.

- за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Изисканото ч.гр.д. № 1974/2025 г. по описа на Районен съд-Пловдив да се върне, поради отпадане на необходимостта от същото.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4