Решение № 1704 от 11.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1704 гр. Пловдив, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330107425 по описа за 2024 година

Образувано е по предявен от В. В. В. против „ЮтеКредит България“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за кредит № ***/28.05.2023 г. е недеиствителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

При условията на евентуалност е предявен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане в отношенията между страните, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за разглеждане от 813, 60 лв. от Договор за кредит No ***/28.05.2023 г. е недеиствителна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, поради допуснато нарушение на чл.

10а ЗПК, чл. 21, ал. 1ЗПК, чл. 33 ЗПК и чл. 143, ал.1 ЗЗП.

В срока за отговор на исковата молба „ЮтеКредит България“ ЕООД е предявил против В. В. В. кумулативно обективно съединени насрещни осъдителни искове с правно основание 240, ал. 1 и чл. 2 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 011, 69 лв. – предсрочно изискуема главница, дължима на основание Договор за кредит № ***/28.05.2023 г., сумата от 111, 42 лв. – договорна лихва за периода от 1

03.02.2024 г. до 22.04.2024 г. и сумата от 392, 64 лв. – обезщетение за забава за периода от 03.03.2024 г. до 24.06.2024 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 25.06.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че между него и „ЮтеКредит България“ ЕООД е сключен Договор за кредит № ***/28.05.2023 г., по силата на които в полза на ищеца била предоставена сумата от 2 500 лв., при установен годишен лихвен процент от 22 % и годишен процент на разходите от 56, 41 %. Поддържа, че ищецът е поел задължение да върне сумата от 3 980, 07 лв. с размер на възнаградителната лихва от 666, 47 лв. Сочи, че в договора е установено задължение за заплащане на такса за разглеждане в размер на сумата от 813, 60 лв. Счита, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъи като в последния не е посочен договорният лихвен процент и условията за прилагането му, както и размерът на възнаградителната лихва, която следва да бъде заплатена. Позовава се на допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъи като в договора не е посочена методиката за определяне на годишния процент на разходите, като не става ясно какви компоненти са включени в годишния процент на разходите и дали при определянето му е съобразено задължението за заплащане на такса, която представлява разход по кредита. Счита, че с включване на задължението за заплащане на таксата в годишния процент на разходите задължението на кредитополучателя би нараснало двоино в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Счита, че поради невключване на задължението за заплащане на такса в годишния процент на разходите по кредита, посоченият в договор процент не съответства на деиствително приложения в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага съображения за недеиствителност на клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за разглеждане, доколкото последната е установена в противоречие с добрите нрави. Счита, че с установеното задължение за заплащане на неустоика се достига до значителна нееквивалентност на престациите и до злепоставяне на интересите на потребителя с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Сочи, че клаузата за заплащане на такса за разглеждане е установена в нарушение на чл.

10 а, ал. 1 ЗПК, доколкото последната е свързана с управление и усвояване на кредита. Твърди, че клаузата за заплащане на неустоика е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, тъи като предвижда заплащане на такса, 2 която е в необосновано висок размер. Счита, че по този начин се заобикаля и разпоредбата на чл. 33 ЗПК. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск, като при евентуалното му отхвърляне се моли за уважаване на предявения при условията на евентуалност иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „ЮтеКредит България“ ЕООД, е депозирал отговор на исковата молба.

Твърди, че предявеният иск е недопустим за разглеждане, доколкото ищецът е разполагал с възможността да се откаже от договора в 14-дневен срок, като не е упражнил правото си, ползвал е кредита и не е имал възражения относно договорните задължения. Излага и подробни съображения за неината неоснователност. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен Договор за кредит № ***/28.05.2023 г., по силата на които в полза на ищеца била предоставена сумата от 2 500 лв., при установен годишен лихвен процент от 22 % и годишен процент на разходите от 56, 41 %. Сочи, че договорът е подписан от разстояние при спазване на изискванията на ЗПФУР чрез подаване на заявка на интернет страницата на потребителя www.iutecredit.bg.

Сочи, че договорът за кредит, включително преддоговорна информация и Общите условията подписани електронно ори спазване на изискванията на ЗЕДЕУУ. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че договорът за кредит е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК. Твърди, че таксата за разглеждане е за предварително разглеждане на документи, като между страните е налице преддоговорно правоотношение и все още не е сключен договор за кредит, за да може ищецът да се ползва от закрилата на ЗПК. Твърди, че в посочения в договора за кредит годишен процент на разходите са включени всички допускания, като е съобразен общият размер на задълженията по кредита от 3 980, 07 лв. Позовава се на съдебна практика съгласно, която непосочване на начина на изчисление на размера на годишния процент на разходите съобразно математическата формула, установена в Приложение No 1, е от такова естество, че да не може да засегне правата на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Поддържа, че в посочения в договора годишен процент на разходите е включена таксата за разглеждане и последният не надвишава нормативно установената в закона граница. По така изложените съображения счита, че договорът за кредит е сключен в съответствие с изискванията на Закона за потребителския кредит.

Твърди, че клаузата, уреждаща задължение за заплащане на такса за 3 разглеждане е индивидуално уговорена, доколкото последната е посочена при кандидатстването за кредит и се променя съобразно избрания срок на договора, като на интернет страницата на дружеството е дадена информация какво представлява таксата. Сочи, че таксата за разглеждане не е такса, свързана с усвояването на кредита, тъи като усвояването на кредита е свързано с реалното превеждане на сумата на длъжника, а таксата е дължима за деиствия предхождащи сключването на договора. Счита, че възражението за нищожност на клаузата е неоснователно с оглед размера на предоставената сума, срокът на договора и предвидената възможност за отказ от договора.

Твърди, че предвид установената възможност за отказ от договора исковата претенция е депозирана при злоупотреба с право, поради което моли това обстоятелство да бъде констатирано от съда и в полза на ответника да се присъдят разноски в размер на сумата от 300 лв. Релевира възражение за прихващане със сумите, дължими от ищеца на основание сключения между страните договор за кредит. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

В насрещната искова молба ищецът по насрещния иск „ЮтеКредит България“ ЕООД твърди, че по силата на сключения между страните договор е предоставил на ответника заемната сума в размер от 2 500 лв., от която е погасена главница от 488, 31 лв. и е останал непогасен остатък от 2 011, 69 лв.

Твърди, че ответникът е заплатил сумата от 219, 63 лв. за договорна лихва, сумата от 246, 24 лв. за обезщетение за забава и сумата от 186, 37 лв. за такса за разглеждане. С депозиране на отговора на исковата молба прави изявление за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо, като претендира заплащане на главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава. По така изложените съображения се моли за уважаване на насрещните искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК ответника по насрещната искова молба – В. В. В., е депозирал отговор на насрещната искова молба, в които излага съображения за неината неоснователност.

Твърди, че сключеният между страните договор за кредит е недеиствителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК и потребителят дължи връщане на чистата стоиност на кредита. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, 4 поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е становителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, съединен с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недеиствителността на клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за разглеждане, които да бъде разгледан при условията на евентуалност, както и насрещни осъдителни искове с правно основание чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С определението за насрочване на делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещото се от доказване, че между страните е сключен Договор за кредит № ***/28.05.2023 г., по силата на който в полза на ищеца е предоставена в заем сумата от 2 500 лв., както и че за погасяване на задълженията си по договора ищецът е заплатил следните суми: сумата от 488, 31 лв. за главница, сумата от 219, 63 лв. за договорна лихва, сумата от 246, 24 лв. за обезщетение за забава и сумата от 186, 37 лв. за такса за разглеждане.

От представените по делото доказателства се установява, че между ищеца В. В. В. и „ЮтеКредит България“ ЕООД е сключен Договор за кредит № ***/28.05.2023 г., по силата на който кредиторът е поел задължение да предостави на ищеца кредит в размер на сумата от 2 500 лв., при установен фиксиран годишен лихвен процент от 22 % и годишен процент на разходите от 56, 41 %. Установено е, че ищцата следва да заплати на кредитора сумата в общ размер от 3 980, 07 лв. на 26 месечни вноски, с уговорена възнаградителна лихва от 666, 47 лв. и такса за разглеждане от 813, 60лв. В договора е посочено, че договорното възнаграждение е 0 лв.

В договора е установено, че последният представлява неразделна част от Рамково споразумение № ***.

Страните са договорили, че от заемната сума, сумата от 993, 17 лв. се изплаща на клиента, а сумата от 1 506, 83 лв. служи за погасяване на задълженията на кредитополучателя по индивидуален договор за кредит № ***.

В договора е установено, че таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата се възстановява от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план – приложение към индивидуалния договор за кредит. Установено е, че размерът 5 на таксата е посочен в индивидуалния договор за кредит, като последната се дължи изцяло – както в случай на предсрочно погасяване на кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато и да било причина. Установено е, че когато клиентът избере да заплати договорно възнаграждение, последният не е длъжен да заплати таксата за разглеждане и лихвите.

По делото е представено Приложение № 1 към договора, в което е обективиран погасителен план. Установен е падеж на първата погасителна вноска на 27.06.2024 г. и падеж на последната погасителна вноска на 27.07.2025 г., с размер на първите 25 погасителни вноски от 153, 05 лв. и на последната погасителна вноска от 153, 82 лв.

От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на годишния процент на разходите от 56, 41 % е определен съобразно формулата за изчисление в Приложение № 1 към ЗПК, като включва задължение за възнаградителна лихва от 666, 47 лв. и такса за разглеждане от 813, 60 лв.

Разпечатката съдържа 32 от 122 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a39464dd-6b17-459a-992c-80c1368aa3fd