Решение № 13050 от 02.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13050 гр. С., 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20231110121665 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу А. К. И., М.

К. С. и М. С. Б., с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.

С., ул. „А. Б.“ № 61, ет. 5, ап. 11, аб. № 39****. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на до имота за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди всеки от ответници поотделно да му заплати следните суми: 20,86 лева, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 26.04.2023 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 4,29 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 06.04.2023 г., сума в размер на 8,07 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.03.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 26.04.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 2,02 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение, начислена за периода от 16.05.2020 г. до 06.04.2023 г.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответниците М. К. С. и М. С. Б., чрез назначения по делото особен представител адв. К., са подали отговор на исковата молба, в който оспорват исковете по основание и размер. Оспорват иска като недоказан, позовавайки се на липса на доказателство за приемане на наследството, оставено от И. В., както и за реализиране на правото на строеж и реално построяване 1 на сградата. Правят възражение за погасяване по давност на вземанията.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата А. К. И. не е подала отговор на исковата молба.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за осъждане на всеки от ответниците да заплати претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са неоснователни. Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно 2 самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.

Видно от Нотариален акт за учредяване право на строеж № 45, том I, рег. № 1135, дело № 41/2003 на нотариус В. Г., с район на действие – Районен съд С. (л.10-13) на 14.03.2003 г. съсобствениците, между които и К. И. С., на урегулиран поземлен имот с адрес: гр. С., ул. „А. Б.“ № 61 с площ от 364 кв.м. са учредили в полза на „Н.“ ЕООД правото да построи жилищна сграда съгласно одобрен архитектурен проект в имота.

Учредителите – съсобственици са запазили за себе си идеални части от правото на строеж върху дворното място, съответстващи на описаните обекти и едновременно с това са си отстъпили взаимно и безвъзмездно идеални части от правото на строеж върху същото дворно място. За К. И. С. е посочено, че си запазва правото на строеж върху апартамент № 11, находящ се на ет. 5, състоящ се от дневна, кухненски бокс, спалня, баня – тоалетна, входно антре и две тераси с площ от 80,44 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата.

Видно от Договор № 595/20.11.2006 г. (л.18-20) между „Т.“ ООД и етажната собственост с адрес: гр. С., ул. „А. Б.“ № 61 е сключен договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия между потребителите в сградата-етажна собственост на този адрес.

3

Видно от удостоверение за наследници, изх. № РКС22-УФ01-1049/29.09.2022 г.

(л.16-17) на Ирена И. Василева, починала на 12.08.2019 г., К. И. С. (неин брат) е починал на 06.09.2019 г. и е оставил за свои наследници по закон М. С. Б. (съпруга), А.

К. И. (дъщеря) и М. К. С. (син).

При съвкупната преценка на тези доказателства се установява, че процесния недвижим имот е придобит от К. И. С., поради което със смъртта му на основание чл. чл. 9, ал. 1 ЗН и чл. 5, ал. 1 ЗН всеки от неговите наследници е придобил по 1/3 идеална част от правото на собственост.

Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от ответниците недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и протокол от проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, с което етажните собственици са взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Въз основа на взетото решение е сключен приложеният по делото Договор между етажната собственост и „Т.“ ООД. По делото е приложен и договор между ищцовото дружество и третото лице помагач „Т.“ ООД .

Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение процесния обект.

С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.

По делото обаче не са ангажирани никакви доказателства, че през процесния период до процесния имот – апартамент № 11, е доставяна топлинна енергия в твърдения в исковата молба обем и на твърдяната стойност. По делото не са представени дори фактури за начислената топлинна енергия за процесния недвижим имот с адрес: гр. С., ул. „А. Б.“ № 61, ет. 5, ап. 11. Такива са представени за недвижим имот с адрес: гр. С., ул. „А. Б.“ № 61, ет. 5, ап. 10 и съответно изготвените съдбнотехническа и съдебно-счетоводна експертиза се отнасят до този недвижим имот. В тази връзка, съдът намира, че индивидуализацията на конкретния топлоснабден имот с посочване на адреса му, в частност номера на апартамента, предвид обстоятелството, че се претендира заплащане на суми за топлинна енергия за конкретен имот, които в съответствие с разпоредбата на чл. 153 ЗЕ се дължат от собственика или носителя на ограничено вещно право на ползване върху имота, представлява основание на иска. По тези съображения не е допуснато изменение на иска чрез изменение на основанието му, предприето във второто по делото открито съдебно заседание, като преклудирано.