Решение № 3224 от 30.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3224 гр. София, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория Недева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100501623 по описа за 2023 година

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 13173/21.11.2022 г., СРС, 74 с - в по гр. д. № 20649/2022 г. е признато за установено, на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М.Д. Д., с ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София" ЕАД, с ЕИК ******* сумата в размер на 1 346, 83 лв. - главница за ТЕ през периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******* аб.

№******, ведно със законната лихва от 25.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 216, 97 лв., законна лихва за забава върху вземането за главница за ТЕ в периода от 15.09.2019 г. до 12.11.2021 г., сумата от 31, 08 лв., главница за услуга дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.11.2021 г. до изплащане на вземането.

Със същото решение е признато за установено, че Д. Д. Д., с ЕГН ********** и Р. Д. Д., с ЕГН ********** дължат на „Топлофикация София" ЕАД, с ЕИК ******* на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 , пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД всяка от тях сумата в размер на по 336, 71 лв. - главница за цена на топлинна енергия през периода 01.08.2018 г. - 30.04.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ********, а п . **, аб. № ****** ведно със законната лихва от 25.11.2021 г., подаване на заявлението до изплащане на вземането, сумата в размер на по 54, 24 лв. законната лихва върху вземането за главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 12.11.2021 г., сумата в размер на по 7, 77 лв. - главница за услуга дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.11.2021 г. - подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които 1 суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 67343/2021 г. по описа на СРС, 74 с - в.

Исковете са отхвърлени до пълните предявени размери и страните са осъдени съразмерно за заплащане на разноски в исковото и заповедното производства.

Преди постановяване на решението и след устните състезания пред СРС ответницата М.Д. Д. е починала, на 19.11.2022 г., като на нейно място СРС е конституирал наследниците и по закон – ответниците Д. Д. Д. и Р. Д. Д., с определение от 16.12.2022 г.

Недоволни от решението са останали ответниците Д. Д. Д. и Р. Д. Д., които го обжалват, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, в частите, в които исковете са уважени. В жалбата не се излагат никакви конкретни доводи за незаконосъобразност, необоснованост или неправилност на решението или за допуснати от СРС нарушения на процесуалния или материален закон. Единствено е посочено, че неправилно съдът е преценил, че се дължат посочените в решението суми за ТЕ, като не е съобразил направеното от ответниците възражение за погасяване на вземанията по давност.

Молят да се отмени решението, в частите, в които исковете са уважени и да се отхвърлят изцяло исковете. Претендират разноски по списък.

Въззиваемата страна ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е оспорил жалбата като неоснователна в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. Сочи, че съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон и приетите пред него доказателства, като е достигнал до правилен извод за дължимост на сумите. Моли да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди решението в оспорените части.

Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна и моли да се присъди минимално такова по НМРАВ, като не се присъждат разноски по чл. 38 ЗАдв, за прилагането на който не са налице предпоставките, предвидени в закона.

Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД, не взема становище по въззивната жалба и не ангажира доказателства.

Като съобрази становищата на страните по реда на въззивната проверка, съдът намира следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

СРС се е произнесъл по искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал.

1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Решението се оспорва само в частите, в които исковете са уважени. В частите, в които исковете са отхвърлени, решението е влязло в сила и не подлежи на проверка.

Въззивната жалба не съдържа никакви конкретни доводи за незаконосъобразност на решението на СРС.

Трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 246/23.10.2013 г. по гр. д.

№ 3418/2013 г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 216/19.01.2015 г. по гр. д. № 2008/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 172/10.04.2017 г. по т. д. № 2312/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о. и други съдебни актове приема, че подадена в срок въззивна жалба, в която не са посочени конкретни пороци на първоинстанционното решение, е редовна по аргумент от чл. 262, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК. В Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 е прието, че при 2 проверката на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Следователно по бланкетна въззивна жалба, в която не са посочени конкретни пороци на обжалваното решение и в случай, че не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми от първоинстанционния съд, е недопустимо извършване на цялостна проверка на правилността на обжалваното първоинстанционно решение.

С оглед правомощията на въззивната инстанция, при подадена бланкетна въззивна жалба настоящият състав намира, че следва да се произнесе относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение и относно правилното приложение на императивните материалноправни норми.

При извършване на тази проверка съдът приема, че обжалваното решение е валидно постановено в оспорените части. Производството е образувано след подадени възражения от длъжниците в срока по чл. 414 ГПК.

По съществото на спора изводът на СРС, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия, чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, е съобразен със събраните по делото доказателства. Облигационното отношение между страните е възникнало по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ - при действие на Общите условия на ищцовото дружество.

Сградата е етажна собственост и се установява, че в исковия период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, което в периода е осъществено от ФДР „Т.С.“ ЕООД. Размерите на дължимите от ответниците суми са установени от събраните по делото писмени доказателства, а ответниците не са спорили по стойността и количеството на доставената в имота ТЕ в процесния период.

СРС основателно е преценил, че се дължат суми в установените в производството размери. Както се посочи, при липса на конкретни възражения относно незаконосъобразността на решението, въззивният съд няма задължения да извършва цялостна проверка на правилността му. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Съдът намира за неоснователно единственото съображение в жалбата, че СРС не е съобразил възражението за погасяване по давност на част от вземанията. При постановяване на решението СРС е разгледал направеното от ответниците възражение по чл. 111, б. „В“ ЗЗД, като е взел предвид даденото в ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК задължително тълкуване и е приел за погасени по давност част от вземанията, станали изискуеми 3 години преди подаване на заявлението по чл. 40 ГПК на 25.11.2021 г. Съдът е съобразил изискуемостта на вземанията съгласно приложимите в случая ОУ на ищеца от 2016 г., според които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ).

По изложените съображения в съвкупност, решението в оспорените уважителни части следва да се потвърди, включително в частта, в която са присъдени разноски в полза на ищеца.

По разноските пред СГС :

3

Предвид изхода от спора, право на разноски има ищеца, но съдът намира, че в негова полза не следва да се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като не са извършени действия по същинско процесуално представителство в производството от негова страна.

При тези мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 13173/21.11.2022 г., СРС, 74 с - в по гр. д. № 20649/2022 г., в частите, в които е признато за установено, на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ч е М.Д. Д., с ЕГН **********, починала в хода на производството и заместена от наследниците си Д. Д.

Д . , с ЕГН ********** и Р. Д. Д., дължи на „Топлофикация София" ЕАД, с ЕИК ******* сумата в размер на 1 346, 83 лв. - главница за цена на доставена от ищеца топлинна енергия през периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******* аб. № ******, ведно със законната лихва от 25.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 216, 97 лв., лихва за забава върху вземането за главница за доставена топлинна енергия, за периода от 15.09.2019 г. до 12.11.2021 г., сумата в размер на 31, 08 лв., възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите от 25.11.2021 г. - подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и в частите, в които е признато за установено, че Д. Д. Д., с ЕГН ********** и Р. Д. Д., с ЕГН ********** дължат н а „Топлофикация София" ЕАД, с ЕИК ******* на същите основания, всяка от тях сумата в размер на по 336, 71 лв. - главница за топлинна енергия през периода 01.08.2018 г. - 30.04.2020 г. в същия имот, ведно със законната лихва от 25.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на по 54, 24 лв. законната лихва върху вземането за главница за топлинна енергия, за периода от 15.09.2019 г. до 12.11.2021 г., сумата в размер на по 7, 77 лв. - възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.11.2021 г. – подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 67343/2021 г. по описа на СРС, 74 с - в и ответниците са осъдени за разноски.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕООД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4