Определение № 3701 от 22.12.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3701 гр. София, 21.12.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Веселина Й. Ставрева

Диана Василева като разгледа докладваното от Веселина Й. Ставрева Въззивно частно наказателно дело № 20231100606912 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Образувано е по жалба от адв.А. Т. – САК като повереник на пострадалата М. Й. М. против Определение № 3661 от 30.10.2023г. по Н.Ч.Д.

№13236/2023г. по описа на СРС, НО, 130-ти състав, с което е потвърдено Постановление от 31.01.2023г. за прекратяване на досъдебно производство №1585/2017г. по описа на 01 РУ-СДВР , пр.пр.№ 11074/2017г. по описа на СРП.

В сезиращия въззивния съд акт се настоява първоинстанционното определение да е незаконосъобразно, неправилно, изготвено в противоречие с процесуалния закон. Твърди се първият съд да не е обсъдил в определението си изложените от недоволния субект доводи срещу постановлението на прокурора. Претендира се правилната правна квалификация на извършеното да е по чл.143, ал.1 от НК, а не по чл.270, ал.1 от НК, както са приели СРП и СРС. В подробен вид в частната жалба е изложена процесуалната фактология по образуване на досъдебното производство, която според повереника потвърждава извода за извършено престъпление „Принуда“ в подкрепа на който извод се цитира и съдебна практика на ВКС. Въз основа на горните доводи, и като намира, че не са налице предпоставките по чл.24, ал.1, т.1 от НПК, както е счел прокурорът и СРС, адв.Т., моли за отмяна на определението на СРС.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-МИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, след като разгледа подадената жалба и прецени материалите по делото, констатира следното:

Жалбата, с която е сезиран въззивният съд е депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от надлежно легитимиран субект, поради 1 което и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, предвид следното:

Досъдебното производство е образувано н а 16.06.2017г. с данни за престъпление по чл. 142а, ал.1 от НК.

В хода на разследването са разпитани свидетели, изготвени са експертизи .

С Постановление от 04.04.2018 г. н а С.А. и Д. Бракьовски са повдигнати обвинения за извьршени престъпления съответно по чл. 142а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 142а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК. С Постановление от 05.04.2018 г. на Д. Б. са повдигнати три обвинения за извършени деияния по чл. 142а, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 3, вр. ал.1 от НК като подбудител в съучастие с извършителя С.А.. С Постановление на зам.-градския прокурор от 17.10.2019 г. е отменено Постановление от 09.09.2019 г., с което било потвърдено Постановление за привличане на обвиняемия Б. за извършени три престъпления по чл.142а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, отменени са и Постановленията на разследващия орган за привличане в процесуално качество на обвиняемите

А. и Б. от 04.04.2018 г. и 05.04.2018 г. С Постановление от 20.10.2022 г. на СРП наказателното производство било спряно, а деянието преквалифицирано в такова по чл. 144, ал. 1 от НК. С Определение по Ч.Н.Д. № 15929/2022 г. на СРС, Н О , 12-ти с-в, цитираното постановление било отменено като незаконосъобразно. Съдът счел, че поведението на двамата обвиняеми се субсумира под нормата на чл.270 от НК, но не и чл.144, ал.1 от с.к.

С постановление на СРП от 31.01.2023г. на осн. чл.243, ал.1 от НПК, вр. чл.24, ал.1, т.3 от НК, наказателното производство е преквалифицирано по чл.270, ал.1 от НК и съответно прекратено поради изтекла погасителна давност.

В крайния си акт, след като е описал част от извършените по делото процесуално-следствени действия, прокурорът е приел, че мотивите на СРС по Ч.Н.Д. № 15929/2022 г. на СРС, НО, 12-ти с-в са споделяеми, поради което и съотнасяйки сроковете по чл.80, ал.1, т.4 от НК с предвиденото в чл.270, ал.1 от НК наказание, е прекратил наказателното производство по давност за престъпление по цитираната норма.

Визираният извод е споделен от СРС в атакуваното определение, който е счел, че постановлението на СРП съдържа в достатъчна степен фактическа обстановка, анализ на събрания доказателствен материал, и като резултат на това правни изводи както относно преквалифициране на деянието, така и относно прекратяването по давност на наказателното производство.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема от правна страна следното:

Съдът в настоящия му въззивен състав категорично не споделя доводите на СРС, които да насочват към потвърждаване на постановлението на прокурора, тъй като се касае за необоснован и незаконосъобразен 2 прокурорски акт. На първо място в постановлението на СРП не е изложена каквато и да било фактология, която е приета за установена и именно която следва да бъде годна база за преценка на правни изводи, и в частност дали може да бъде подведена под която и да било правна норма в НК, в това число на чл.270, ал.1 от НК. Както беше посочено и по-горе, описани са съответните действия, извършени от разследващи и прокурори – в частност привличане на определени лица към наказателна отговорност, изготвяне на постановления за спиране, тяхната отмяна с определение на съда и др. Липсва обаче каквато и да е фактическа картина, която да се основава още повече на събрания през годините доказателствен материал, а той за повече от пет години не е малко.

Съгласно разпоредбата на чл.199, ал.1 от НПК в досъдебното производство прокурорът и разследващите органи се произнасят с постановления, а съобразно чл.199, ал.2 от НПК всяко постановление следва да съдържа данни за времето и мястото на издаването му, за органа, който го издава, за делото, по което се издава; мотиви; диспозитив и подпис на органа, който го издава. Мотивите представляват извършване на анализ на фактическите и правни основания, за да се достигне до определен правен извод. Според градския съд наведените в обсъжданото постановление мотиви липсват, поради което и няма как да изяснят спорните обстоятелства, не съдържат анализ показанията на свидетелите, другите доказателства по делото, в крайна сметка не подкрепят извода, наведен в диспозитива за преквалифициране на твърдяното деяние в такова по чл.270, ал.1 от НК, за което давността в действителност е изтекла. Формалното препращане в постановлението на СРП към мотивите на съда в постановлението за спиране е неудачен вариант за неглижиране на процесуалното задължение на прокурора за постановяване на законосъобразен и обоснован прокурорски акт.

В конкретния случай, в своя акт прокурорът не само не е описал обстоятелствена част, но дори не е посочил какви доказателства са събрани, кои лица са разпитани, дори не е преразказал какво твърди всяко едно от тях поотделно, а противоречията са повече от явни. Не е отразил съдържанието на който и да било от документ, а още по-малко ги е анализирал и съпоставил. Т.е не е изпълнено задължението за описание на фактическа обстановка по правилата на НПК с отразяване на единни твърдения и обективен разказ за осъществени факти и обстоятелства в хронология и детайли на събитията с посочване на дата, място, начин на осъществяване и субект. Едва след изпълнение на това изискване, решаващият орган е длъжен да премине към коментар на отделните доказателствени източници и на анализ на тяхната достоверност, т.е. на кои от тях дава вяра, респективно защо и на кои не при обосноваване на фактическите си изводи. Нещо, което и в двата аспекта на изложеното по-горе, не е било изпълнено. Вярно е, че при наличие на основание за прекратителна давност това на пръв поглед изглежда излишно, но само по този начин би могло да се обективира дали в действителност се касае за престъпление, наказателното преследване за което е погасено.

3

Във връзка с отразеното дотук е уместно да се отбележи, че професионализмът на прокурора, особено в случаите, когато се произнася с акт по същество, т.е и по фактите, всякога е изисквал да опише фактическа обстановка в своите актове, на база градените от собствен анализ на доказателствените източници фактически изводи. Не е ясно каква фактическа обстановка е приета за установена от обвинението, за да е възможна проверка за нейната обоснованост с оглед събраните доказателства, за (не)правилността на изводите, и за съответствието на правните изводи с фактите.

В конкретната хипотеза обаче, при липса на практика на изложение на каквато и да е фактология от СРП, не може да се определи какво точно и приел за установено наблюдаващия прокурор, като по този начин се е стигнало до абсолютна невъзможност по пътя на съдебния контрол да бъде даден отговор за правилността на изводите на прокурора дори по отношение на изначалния въпрос за наличието на деяние, съставомерността на деянието по която и да било правна норма в НК и не на последно място дали е изтекла давност или не. Такъв отговор не се дава в постановлението на СРП с оглед на минималните изисквания на закона за мотивиране на постановлението, а липсват и в определението на контролирания съд. Първостепенният съд се е опитал в известна степен да измести дейността на прокурора като отрази определени факти относно гражданскоправните спорове между страните, но според проверяващата инстанция е недопустимо това да бъде сторено, макар и без нито една дата и конкретни обстоятелства, за пръв път в хода на съдебния контрол.

Предвид изложеното обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство се явява постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на описание на фактическа обстановка и липса на мотиви, касаещи конкретния случай, поради което само на визираното основание атакуваният акт на прокурора ще следва да бъде отменен, а делото - върнато на СРП, доколкото с постановяването му, освен нарушаване правото на защита на евентуално възможните да се конституират като страни, се е стигнало и до невъзможност за осъществяване на последващ съдебен контрол за законосъобразност. Още повече на въззивно ниво, което не е съобразено от СРС.

Гореизброените съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при изготвянето на постановлението за прекратяване на наказателното производство, без всякакво съмнение се явяват основание за отмяната му и за връщане на делото на прокурора за изготвяне на ново постановление (такова е и застъпеното от проф. М. Ч. становище в "Нови положения на досъдебното производство по НПК", издателство С., С., 2007 г., стр. 271 и 273), до какъвто извод обаче не е достигнал СРС, поради което и неговото определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.

Предвид изложените съображения, настоящата съдебна инстанция 4 намира, че изводите обуславят уважаване на подадената жалба и респективно отмяна определението на СРС и прокурорското постановление.

Така мотивиран и на осн. чл.243, ал.7 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло Определение №3661 от 30.10.2023г. по Н.Ч.Д.

№13236/2023г. по описа на СРС, НО, 130-ти състав, с което е потвърдено Постановление от 31.01.2023г. за прекратяване на досъдебно производство №1585/2017г. по описа на 01 РУ-СДВР , пр.пр.№ 11074/2017г. по описа на СРП като вместо това ОТМЕНЯ Постановление от 31.01.2023г. за прекратяване на досъдебно производство №1585/2017г. по описа на 01 РУ-СДВР , пр.пр.№ 11074/2017г. по описа на СРП .

ВРЪЩА делото на СРП за изпълнение на дадените указания в мотивната част на определението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Препис от настоящето Определение да се изпрати на СРП и на жалбоподателя чрез адв.Т..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5