Решение № 6301 от 20.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6301 гр. София, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20251100510461 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 1326 от 27.01.2025 г., постановено по гр. дело № 48931 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 92-ри състав, е изменен размерът на месечната издръжката, дължима от К. Л. Р., ЕГН **********, определена по силата на влязло в сила Решение III-84-243 от 06.12.2013 г. постановено по гр. дело № 11758/2013 г. по описа на СРС, 84-ти състав, в полза на К. К. Р., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител К. Г. Д., ЕГН **********, като го е осъдил да заплаща месечна издръжка в размер на 300.00 (триста) лева, считано от 16.08.2024 г., до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения иск, с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, за разликата над уважения размер от 300.00 лева месечно до пълния предявен размер от 900.00 лева месечно, като неоснователен. Съдът е допуснал предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, К. Л. Р., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 216.00 (двеста и шестнадесет) лева. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, К. К. Р., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител К. Г. Д., ЕГН **********, да заплати на К. Л. Р., ЕГН **********, сумата в размер на 400.00 (четиристотин) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.

И щ ц а т а К. К. Р., понастоящем непълнолетна (въззивница в настоящото производство), действаща лично и със съгласието на нейната майка К. Г. Д., е останала недоволна от постановеното Решение и го е обжалвала с въззивна жалба, вх. № 55242 от 1

17.02.2025 г. по описа на СРС, в частта, в която е отхвърлен иска за присъдена месечна издръжка за разликата над уважения размер от 300.00 лева до размер от 600.00 лева месечно. В жалбата се излагат оплаквания, че постановеното решение в обжалваната част е неправилно. Претендира присъждане на направените съдебни разноски, вкл. и за адвокатски хонорар.

С постъпилата въззивна жалба се прави искане по чл. 248 ГПК от К. Г. Д., за изменение на постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските, с което К.

К. Р., действаща чрез нейната майка и законен представител К. Г. Д., е осъдена да заплати на К. Л. Р. сумата в размер на 400.00 (четиристотин) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска. С Определение № 29025 от 07.07.2025 г. по реда на чл. 248 ГПК първостепенният съд е отхвърлил молбата на ищцата за изменение на постановеното по делото Решение в частта за разноските, която е намерил за неоснователна.

С частна жалба, вх. № 256913 от 25.07.2025 г. (наименована „въззивна жалба“), К. К.

Р., действаща със съгласие на нейната майка К. Г. Д., е обжалвала Определението от 07.07.2025 г. и моли въззивният съд да го отмени за присъдените в нейна тежест разноски в първата инстанция.

Ответникът К. Л. Р. е подал насрещна въззивна жалба, вх. № 88369 от 13.03.2025 г., в която обжалва първоинстанционното решение относно увеличението на месечната издръжка от 150.00 лева до 300.00 лева, като неправилно, и моли въззивния съд да го отмени.

Ответникът К. Л. Р. (въззивник и въззиваема страна в настоящото производство) в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, като счита жалбата за неоснователна.

Ответникът К. Л. Р. (въззивник и въззиваема страна в настоящото производство) е депозирал отговор на частната въззивна жалба.

Въззивните жалби и частната жалба са допустими. Подадени са в съответния срок, от страните в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и са насочени срещу подлежащи на въззивно обжалване валидни като цяло и допустими съдебни актове.

Софийският градски съд, като прецени доказателствената съвкупност и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство и съотнесени към релевантния закон, и при така очертания от съответната жалба предмет на спора, прие следното:

Софийският районен съд е сезиран с иск, предявен от малолетната К. К. Р., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител К. Г. Д., ЕГН **********, с правна квалификация чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК срещу К. Л. Р., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете, от 150.00 лева на 900.00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба (16.08.2024 г.). Направено е искане и по чл. 146 СК за присъждане на законна лихва. Видно от удостоверение за раждане, ищцата К. К. Р., ЕГН **********, е малолетна към датата на подаване на исковата молба, а нейни родители са К. Г. Д., ЕГН **********, и К. Л. Р., ЕГН **********. Следователно ответникът, като баща на ненавършилата пълнолетие ищцата по делото, е задължен да й дава издръжка.

Съгласно Решение № III-84-243 от 06.12.2013 г. постановено по гр. дело № 11758/2013 г. по описа на СРС, 84-ти състав, ответникът е задължен да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 150.00 лева. От определяне размера на издръжката на ищцата са изминали около 11 години, като към датата на устните състезания в първата инстанция същата е на 13 години. Първоинстанционният съд е обосновал, че израстването на детето в 2 периода от определяне предишния размер на неговата издръжка само по себе си води до увеличаване на необходимите средства за неговата издръжка.

По делото се установява, че майката на ищцата има регистрирано трудово правоотношение с 2 СУ „Академик Емилиян Станев“ и в периода от месец август 2024 г. до месец септември 2024 г. същата е имала деклариран средномесечен брутен доход от цитираното правоотношение в размер на около 2 700.00 лева (л. 131 от първоинстанционното дело). В периода 01.08.2024 г. – 21.10.2024 г. за ответника има данни за сключен трудов договор, като не са налице данни за подадени декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице, а от представено допълнително споразумение се установява, че основното месечно трудово възнаграждение на ответника е в размер на 466.50 лева (л. 108 от първоинстанционното дело).

Първостепенният съд приема, че нуждите на ищцата, обичайни за деца на нейната възраст (за храна, дрехи, училищни нужди, занимания и т.н.), както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което тя се отглежда, се установява от самия факт на биологичното й съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.

Съгласно чл. 142, ал. 2 СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата” или 233.25 лева към момента на приключване на устните състезания. Съдът е приел също, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител, доколкото се съотнася с минималната работна заплата за страната, която представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово правоотношение лице.

Предвид изложеното по - горе първоинстанционният съд, като е съобразил нуждите на ищцата от издръжка, както и обстоятелството, че за ответника са налице данни за месечен доход и не са налице данни за подадени декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице, то същият е в работоспособна възраст, няма данни да страда от заболяване, което да го възпрепятства да полага труд. Същият може да реализира доход, възлизащ на средната за страната работна заплата, поради което съдът е приел, че искът е основателен до размер от 300.00 лева месечно. В останалата част – до пълния предявен размер от 900.00 лева, искът е неоснователен.

Във въззивната инстанция са представени с въззивната жалба доказателства за направени разходи на майката на въззивницата за медицински нужди, които въззивният съд не взема предвид като неотносими с оглед предмета на делото.

С допълнителна молба от 14.05.2026 г. непълнолетната въззивница К. К. Р., действаща лично и със съгласието на нейната майка К. Г. Д., е представила във въззивното производство документи, свързани със здраве, образование и пътуване (медицински документи за прегледи и лечение, платежни документи от банка за заплащане на допълнителни уроци, занятия и курсове и за заплащане за медицинско и стоматологично лечение и платежен документ за направени разходи за пътуване). Въззивницата претендира настоящият съд да постанови решение, с което въззиваемият да бъде осъден да заплати ½ от всички тези извънредни разходи. В подаден отговор на тази молба въззиваемият възразява по така направеното искане, с доводи за неговата недопустимост и по същество – като неоснователно.

Въззивният съд намира, че всички така претендирани от въззивницата извънредни разходи имат характер на добавка към определената по съдебен ред издръжка, по смисъла на чл. 143, ал. 4 СК. Те обаче не могат да се предявяват за първи път във въззивната инстанция, както в случая, поради което въззивният съд не се произнася по тях.

Съобразно изложеното, въззивният съд намира, че подадената въззивна жалба е частично основателна.

Оплакванията, изложени от въззивницата за неправилност и незаконосъобразност на 3 първоинстанционното решение, постановено в нарушение на процесуалните правила, относно размера на издръжката, не се споделят от въззивния съд. При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът изхожда от нуждите на детето и възможностите на задължения родител. Това са две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази. Те са съобразени правилно от първоинстанционния съд. Правилно към момента на постановяване на първоинстанционното решение първостепенният съд е приел, че искът се явява основателен до размер от 300.00 лева и е определил месечната издръжка, дължима от бащата, в този размер (153.39 евро). Въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях.

С оглед на обстоятелството, че от 01.01.2026 г. минималната работна заплата за страната е 620.20 евро и следователно минималната издръжка, съгласно чл. 142, ал. 2 СК, вече е 155.05 евро, определеният от първоинстанционния съд размер на месечната издръжка от 300.00 лева (153.39 евро) за периода след 01.01.2026 г. се явява под законоустановения минимален размер на издръжката на едно дете, дължима от съответния родител.

По делото няма доказателства за други потребности, освен обичайните, на въззивницата К. Р. и задължения на бащата, както и изобщо обстоятелства, които да намаляват неговата работоспособност. Възрастта на въззивницата К. Р. (към момента 15годишна) и обичайните потребности на непълнолетен в тази възраст, както и доходите и възможностите на бащата, мотивират необходимостта от издръжка в размер на 200.00 евро месечно, която въззиваемият да й заплаща, т.е. допълнително към присъдената от първата инстанция месечна издръжка още 46.61 евро. Началният момент на така присъдената от настоящия съд месечна издръжка следва да бъде от 01.01.2026 г.

Затова претендираният размер над 200.00 евро до претендирания размер от 600.00 лева (306.78 евро) се явява недоказан и въззивната жалба в тази част се явява неоснователна.

Ето защо първоинстанционното Решение от 27.01.2025 г. се явява неправилно в обжалваната част, в която е отхвърлен искът за увеличение на месечната издръжка над 300.00 лева до 391.17 лева (200.00 евро), считано от 01.01.2026 г. В останалата обжалвана отхвърлителна част първоинстанционното решение, като правилно, следва да се потвърди.

С оглед на изложеното по-горе относно въззивната жалба на ищцата, насрещната въззивна жалба на ответника К. Л. Р., в която обжалва като неправилно решението за увеличението на издръжката от 150.00 лева до 300.00 лева, се явява неоснователна и като такава не следва да бъде уважавана.