Решение № 1128 от 15.12.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1128 гр. Пазарджик, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Мария Кузева като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20215220101759 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът Н. Н. АЗ. твърди, че от 2014 г. изтърпява наказание „доживотен затвор“ със специален режим в затвора в П***. От месец март 2020 г. с оглед пандемията от Ковид-19 в затворите в цялата страна, след които тези в Л*** и Б***, разрешавали свиждане чрез видеовръзка по Скайп, а някои лишени от свобода провеждали свиждания в предварително определени дни и в специално обзаведени помещения под контрола на служители на надзорноохранителния състав. Твърди, че на 24.11.2020 г. и на 03.12.2020 г. подал молби до началника на затвора в П*** да му бъде разрешена видеовръзка по Скайп с лицето С*** С*** в Република Т**, но получил откази. Още преди това много пъти искал разрешение от инспектор социална дейност и възпитателна работа да провежда свиждания по този начин, но не му разрешили. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 1, чл. 2, ал. 1 и 2, чл. 4, ал.

1, чл. 5, ал. 1, 2 и 4, чл. 6 от Конституцията на Република Б***, чл. 20-21 от ХОПЕС и чл. 14 от ЕКПЧ, счита, че е подложен на дискриминационно отношение от страна на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Поради това моли да бъде установено, че в периода от 01.06.2020 г. до 07.12.2020 г. ответникът е извършил нарушение на чл. 4, ал. 2 и 3 от ЗЗДискр, изразяващо се в пряка и непряка дискриминация чрез неравно третиране по лично положение, и да бъде осъден ответникът да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Главна дирекция 1

„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието чрез пълномощника юрисконсулт Русчев оспорва иска като неоснователен.

Намира твърденията на ищеца за манипулативни и неотговарящи на обективната истина. Твърди, че за периода на обявеното в Република Б*** извънредно положение от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. на ищеца е било разрешено да се свърже със своите близки чрез „Скайп“ връзка съгласно писмо с рег. № 3340/02.04.2020 г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, но същият не е изразил такова желание. Сочи, че за периода на въведеното извънредно положение и последвалото го извънредно епидемично положение ищецът не е подавал молба за провеждане на свиждане съгласно регламентираната алтернатива на чл. 86, ал. 1, т. 2 и ал.

4 и чл. 256, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. Твърди, че администрацията на всеки затвор в страната сама определя правилата и реда за провеждане на свижданията и видеоконферентните връзки съобразно спецификата на сградния фонд, битовото разпределение на изолираните лишени от свобода и нуждите на надзорно-охранителната дейност. Счита, че ищецът е бил поставен при еднакви условия спрямо другите лишени от свобода. Посочва, че към 24.11.2020 г., когато ищецът е подал искане за осъществяване на видеоконферентна връзка въведените извънредни мерки с писмо с peг. № 3340/02.04.2020 г. вече са били отменени. Твърди, че с молба от 06.01.2021 г. ищецът отново е направил същото искане и въпреки че същото не съдържало необходимите данни и лица, с които ще провежда видеоконферентното свиждане, началникът на Затвора – П*** му разрешил еднократно да проведе такова свиждането „Скайп“, което било проведено на 25.01.2021 г. В заключение застъпва становището, че спрямо ищеца не са прилагани никакви форми на явна пряка или скрита дискриминация като отношението към всички лишени от свобода е равнопоставено при спазване на ЕКПЧ, Конституцията на Република Б***, ЗЗДискр., НК, НПК, ЗИНЗС и ППЗИНЗС.

Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Ангажира доказателства.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Между страните не е спорно, че ищецът Н. Н. АЗ. изтърпява наказание „доживотен затвор“ в затвора в П***, считано от 2014 г.

Съгласно писмо с рег. № 3144/27.03.2020 г. на главния директор на ГДИН с цел ограничаване разпространяването на коронавирус с писмо с рег.

№ 2616/13.03.2020 г. по описа на ГДИН в местата за лишаване от свобода са преустановени свижданията на лишените от свобода и задържаните лица, ползването на поощренията – удължено свиждане за срок от 4 часа и свиждане с близките извън местата за лишаване от свобода до отпадане на необходимостта. Поради това е направено предложение свижданията в затворите и арестите да се провеждат в специално обзаведени помещения чрез служебен акаунт в „Скайп“ на служебния компютър с продължителност до 15 минути, в присъствието на инспектор социални дейности и 2 възпитателна работа и/или служител от надзорно-охранителния състав.

С писмо рег. № 3340/02.04.2020 г. на главния директор на ГДИН е наредено да се проведат разяснителни беседи сред настанените в затворите и арестите лица относно възможността за свиждане чрез видеоконферентна връзка до отпадане на необходимостта. Свижданията да се извършват в специално обзаведени помещения, които гарантират сигурността на затвора/ареста.

С писмо рег. № 4554/13.05.2020 г. на главния директор на ГДИН при Министерство на правосъдието са възстановени свижданията на лишените от свобода и задържаните лица, настанени в местата за лишаване от свобода на територията на Република Б*** съгласно чл. 86, ал. 1, т. 2 и ал. 4 и чл. 256, ал.

1 от ЗИНЗС. Разпоредено е свижданията да се провеждат по график, като се спазват определените противоепидемични мерки и санитарно-хигиенни изисквания. В местата за лишаване от свобода – открит тип, свижданията да се провеждат при спазване на физическа дистанция между лицата и при възможност да се осъществяват на открито.

С писмо рег. № 4661/15.05.2020 г. на главния директор на ГДИН във връзка с Решение № 325 от 14.05.2020 г. на Министерски съвет на Република Б*** за обявяване на извънредна епидемична обстановка и заповед № РД-01262/14.05.2020 г. на министъра на здравеопазването са определени противоепидемични мерки при провеждане на свиждания на лишените от свобода и задържаните под стража лица. Указано е на началниците на териториалните служби да преразгледат и актуализират графиците за свиждания с възможност за провеждането им и през седмицата с оглед недопускане на струпване на много посетители и спазване на дистанция.

Препоръчано е продължаване на провеждане на срещи на лишените от свобода с техни близки лица чрез видеоконферентна връзка „Скайп“.

С писмо рег. № 4864/21.05.2020 г. на главния директор на ГДИН е възобновено, считано от 22.05.2020 г. правото, регламентирано в чл. 98, ал. 6, изр. второ от ЗИНЗС (ползване на месечен домашен отпуск до две денонощия по право), а считано от 01.06.2020 г. – ползването на поощрения, извеждането на лишени от свобода за полагане на труд на външни работни обекти и други.

За периода от 11.05.2020 г. до 02.06.2020 г. в затвора в П*** е бил утвърден график за провеждане на свиждане чрез видеоконферентна връзка по „Скайп“.

С молба с вх. № М-2463/24.11.2020 г. ищецът е отправил искане до началника на затвора в П*** да му бъде осигурена седмична 20-минутна видеовръзка чрез „Скайп“ с лицето С*** С*** за компенсиране на правото му на свиждане съгласно чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС и чл. 73, ал. 1 от ППЗИНЗ.

С резолюция на началника на затвора от 26.11.2020 г. искането е оставено без уважение. В изготвена от инспектор СДВР докладна записка са изложени съображения, че лишените от свобода са имали възможност да провеждат свиждания чрез видеоконферентна връзка в периода от месец 3 април до 16.05.2020 г. във връзка с обявеното извънредно положение в страната. Същите следва в своя молба за посочат необходимите данни, лицата, с които ще провеждат свиждането, и в каква връзка се намират с тях, като продължителността на този тип свиждане е до 15 минути и се провежда по график, утвърден от началника на затвора. Към датата на подаване на молбата няма указания за прекратяване на свижданията и замяната им с такива чрез видеоконферентна връзка.

С молба с вх. № М-2539/03.12.2020 г. ищецът отново е отправил искане до началника на затвора да му бъде разрешено да проведе свиждане чрез видеовръзка по „Скайп“ с лицето С*** С***, както в другите затвори в страната, тъй като лицето се намира в Т** и няма възможност да дойде.

С резолюция на началника на затвора от 03.12.2020 г. искането е оставено без уважение. Съгласно обяснителна бележка на инспектор СДВР лишеният от свобода е бил уведомен, че има възможност за провеждане на видеоконферентни връзки, когато свижданията са забранени, а към момента на отправяне на искането такава забрана няма.

С молба с вх. № М-16/06.01.2021 г. ищецът е отправил същото искане до началника на затвора, като е изложил съображения, че лишените от свобода могат да избират как да се осъществяват свижданията – на място в затвора или чрез видеоконферентна връзка. Мотивирал се е, че лицето Седафие С*** живее в Т** и не може да се дойде на свиждане, както и с пандемията от коронавирус.

С резолюция на началника на затвора от 06.01.2021 г. искането е уважено.

Съгласно обяснителна бележка на инспектор СДВР на 14.01.2021 г. в 13.30 ч. е направен опит за провеждане на видеоконферентна връзка по „Скайп“ със Седафие С***, но същата е била неуспешна, тъй като ищецът не е разполагал с адрес на лицето в „Скайп“.

С молба с вх. № М-132/21.01.2021 г. ищецът е отправил ново искане за провеждане на видеоконферентна връзка със Седафие С***, като е посочил адрес в „Скайп“.

С резолюция на началника на затвора от 22.01.2021 г. молбата е уважена.

Съгласно обяснителна записка от 25.01.2021 г. на инспектор СДВР видеоконферентната връзка е осъществена на 25.01.2021 г. от 14.05 ч. до 14.40 ч. с 5-минутно прекъсване по технически причини.

Съгласно постъпило по делото писмо от затвора в Л*** през периода от 01.06.2020 г. до 07.12.2020 г. в този затвор не са провеждани свиждания по „Скайп“, в т.ч. от лишения от свобода Халил Адем Хасан.

През същия период в затвора в Б***, съгласно постъпилото по делото писмо, са провеждани свиждания чрез видеоконферентна връзка по „Скайп“, като лишеният от свобода Халил Адем Хасан е провел свиждания на 4

31.08.2020 г., 19.10.2020 г., 26.10.2020 г., 16.11.2020 г., 23.11.2020 г. и 07.12.2020 г.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република Б*** е страна.

Съгласно легалното определение, съдържащо се в чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а непряка дискриминация съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. „ Неблагоприятно третиране" съгласно § 1, т. 7 от ДРЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. , в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица.