Решение № 18226 от 10.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18226 гр. София, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110135495 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 126 АПК вр. § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.

Образувано е по постъпила съвместна жалба от А. М. К., Ц. М. С. и Р. М. С. срещу отказ на кмета на СО, р-н „Витоша“, обективиран в Писмо с изх. № РВТ25ТР94- 2135/11.06.2025 г.

Жалбоподателите сочат, че на 02.06.2025 г. подали молба до кмета на р-н „Витоша“ с искане за издаване на заповед за назначаване на адв. Г. Ц. Ш. като техен представител в състава на комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като собственици на имот № в местността „Породин“, кв. „, р-н „Витоша“. Това искане било направено във връзка с процедурата по придобиване на право на собственост върху предоставени за ползване земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С писмо с изх. № РВТ25-ТР94-2135/11.06.2025 г. на жалбоподателите било съобщено, че ще бъдат уведомени предварително за присъствие на заседанието на комисията. Сочат, че този отказ за назначаване на адв. Ш. в състава на комисията е в противоречие със закона и съдебната практика, тъй като е изискване на закона да бъде назначен представител и на заинтересованите собственици. Поради тези и останалите изложени съображения молят жалбата им да бъде уважена, като бъде отменен отказът на кмета, обективиран в писмо с изх. № РВТ25-ТР94-2135/11.06.2025 г., и последният бъде задължен да издаде заповед, с която да назначи адв. Г. Ш. като представител на заинтересованите собственици в състава на комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Претендират присъждането на сторените разноски.

Ответникът, в указания му срок, представя преписката по издаването на твърдения от жалбоподателите отказ в писмо с изх. № РВТ25-ТР94-2135/11.06.2025 г.

Ангажира становище за неоснователност на жалбата, като сочи, че разпоредбата на § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е диспозитивна и преценката на кмета не подлежи на съдебен контрол.

1

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

Административното производство е образувано с молба от А. М. К., Ц. М. С. и Р. М. С., заведена в деловодството на Столична община – район „Витоша“ с вх. № РВТ25-ГР94-2135 от 02.06.2025 г., с искане до кмета на район “Витоша” адв. Г. Ш. да бъде назначена в състава на комисията по § 62, ал. 1 ПЗР на ППЗСПЗЗ като представител на молителите в качеството си на заинтересовани собственици на имот № в местността „П Като приложение към молбата е представено Решение № 10104 от 26.07.2013 г. на ОСЗ – „Овча купел“, Столична община и Решение № 10104 А от 10.07.2019 г. на ОСЗ – Западна, Столична община за възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на „Драгалевци“, скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ.

Установява се, че с посоченото Решение № 10104 от 26.07.2013 г. на ОСЗ – „Овча купел“, Столична община на наследниците на С и Д, са възстановени нива от 1 356 дка, находяща се в терен по § 4 на „Дот приетия аерофотоплан по фотоснимка от 1959 г., който съгласно действащия ПУП, одобрен с Решение № 90, Протокол 23, т.

74/19.03.2001 г. на СОС попада в границите на УПИ , в.з. „Драгалевци – разширение юг“, а с Решение № 10104А от 10.07.2019 г. на ОСЗ – Западна, Столична община е допълнено предходното Решение № 10104 от 26.07.2013 г. на ОСЗ – „Овча купел“, Столична община, като е посочено, че възстановеният имот съответства на ПИ с проектен идентификатор при съседи: , съгласно скица-проект № от 02.05.2019 г., изготвена от СГГ – София.

Видно от представено като доказателство (л. 13 – 14 по делото) Решение изх. № РВТ24-РИ09-2 от 16.01.2024 г. на Столична община, район „Витоша“ за предоставяне на обществена информация се установява, че по отношение на образуваните и висящи административни производства по трансформиране на правото на ползване в право на собственост, на основание § 4а и § 4б от ЗПР на ЗСПЗЗ на ползватели с предоставено право на ползване, са налице образувани 38 броя висящи административни преписки, подадени в законоустановения срок.

С писмо изх. № към РВТ25-ГР94-2135-(1) от 11.06.2025 г. на Столична община – район „Витоша“ до адв. Г. Ш. като представител на А. М. К., Ц. М. С. и Р. М. С., се уведомява представителят на заинтересованите страни адв. Ш., че ще бъде уведомена за присъствие на заседанията на комисията по §62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за разглеждане и даване на становища по преписки на граждани с предоставено право на ползване по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху земеделски земи, които попадат в обхвата на бивш имот пл. от приетия аерофотоплан, изготвен въз основа на аерофотоснимка от 1959 г., к.л. 734, 717 на м. П

Въз основа на приетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Производството по реда на § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ предвижда процедура за трансформиране на правото на ползване в право на собственост при наличие на предпоставките за това по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, с ограниченията по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. За целта се назначава комисия в състава по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която дава становище според § 62, ал. 2 и за решението си съставя протокол, въз основа на който кметът на общината издава заповед, в която се съдържа отказ или признаване на правото на собственост. Съгласно § 61, ал. 1 ПЗР на ППЗСПЗЗ Комисията, назначена от кмета на общината, е в състав: главният архитект и главният юрисконсулт на общината, председателят на поземлената комисия и по възможност един представител на заинтересуваните собственици и ползватели.

Подателите на жалбата имат доказан правен интерес от оспорването на 2 атакувания мълчалив отказ и разполагат с активна процесуална правна легитимация, тъй като видно от представените доказателства са направили допустимо искане за издаване на индивидуален административен акт, адресирано до компетентен административен орган, но в законоустановения срок административният орган не е издал искания административен акт, а вместо това е адресирал писмо, с което по същество не удовлетоврява искането на молителя, но без да постанови изричен отказ и без мотиви. Жалбата е подадена в установения в чл. 149, ал. 2 АПК преклузивен срок.

Оспорването на жалбоподателите е срещу годен и подлежащ на обжалване административен акт, тъй като съгласно фикцията, съдържаща се в чл.58, ал.1 АПК при подадено искане към компетентен да реши въпР. административен орган, когато той в законоустановения срок не се е произнесъл, неговото мълчание се приранвява на мълалив отказ, който съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 2 АПК подлежи на обжалване в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

При изследване на законосъобразността на мълчалив отказ по реда на чл. 146 АПК, съдът съобрази, че мълчаливият отказ не може да бъде отменен само поради липса на мотиви и форма, тъй като именно тяхната липса е предпоставка за фикцията, че непроизнасянето на административния орган в законоустановения срок е всъщност отказ на административния орган да издаде искания от страните административен акт.

Изключение се прави в случаите, когато съгласно изрична законова разпоредба административният акт следва да има изрично определено от закона съдържание, в който случай мълчаливият отказ всякога ще е незаконосъобразен, като процесният случай не е такъв. Поради това съдебната проверка се извършва по основанията за материална законосъобразност и съответствие с целта на закона, като съгласно чл. 170, ал. 2 АПК при обжалване на мълчалив отказ в тежест на оспорващия е да докаже, че са били налице условията за издаване на искания акт.

Видно от разпоредбата на § 62, ал. 1 ПЗР на ППЗСПЗЗ районния кмет назначава в комисия в състав: главният архитект и главният юрисконсулт на общината, председателят на поземлената комисия и по възможност един представител на заинтересуваните собственици и ползватели. Налага се извод, че по императивен начин са определени първите трима членове на комисията, които задължително следва да са включени в нейния състав. По отношение на четвъртия член е посочено - по възможност един представител на заинтересуваните собственици и ползватели.

Употребеният израз „по възможност“ води до извода, че представителят на заинтересованите страни е факултативен член на комисията по § 62, ал. 1 ПЗР на ППЗСПЗЗ, който се назначава по преценка на районния кмет в условията на оперативна самостоятелност. Липсата на факултативен член на комисията не опорочава административната процедура и не прави комисията нелегитимна. По делото не са представени доказателства от жалбоподателите, които да обосноват превратно упражняване на власт (посочено в чл. 146, т. 5 АПК като „несъответствие с целта на закона“) при отказа на административния орган да се произнесе с решение за включване на жалбоподателите в състава на комисията, а няма посочени и такива съображения в жалбата, с която е инициирано настоящото съдебно производство.

Видно от представеното като доказателство по делото писмо изх. № Към РВТ25-ГР942135-(1) от 11.06.2025 г. на Столична община – район „Витоша“ до адв. Г. Ш. представителя на заинтересованите страни, за който е направено искане да бъде включен в състава на комисията по § 62, ал. 1 ПЗР на ППЗСПЗЗ (л.9), същата е уведомена, че може да присъства на заседанията на комисията, за което ще бъде 3 уведомена предварително, което е индиция, че административният орган е упражнявал правомощията си добросъвестно и прозрачно, като е предоставил възможност на лицето да се запознае с дейността на комисията, макар и без да бъде включено в състава й.

Неотносима е цитираната и представената от жалбоподателите съдебна практика, обективирана в решение от 27.12.2007 г. по адм. дело № г. на

Административен съд , потвърдено с Решение № 8060/01.07.2008 г. по адм. дело № . В цитираната от жалбоподателите практика съдът стига до извод, че не е налице надлежно произнасяне на комисията по § 62, ал. 1 ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и че голяма част от членовете на комисията не са били служители на общинската администрация.

От тук съдът е направил обоснован извод за значимостта на правилното конституиране на комисията, но в цитираното съдебно решение, което освен това няма и задължителен характер за настоящия състав, не е налице отмяна на акта на кмета на общината поради факта, че в състава на комисията не е включен представител на заинтересуваните собственици и ползватели.

Поради изложените съображения, подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответникът по жалбата, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на последния следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на А. М. К., с ЕГН **********, Ц. М.

С., с ЕГН ********** и Р. М. С., с ЕГН ********** срещу мълчалив отказ на кмета на Столична община, р-н „Витоша“, обективиран в Писмо с изх. № РВТ25-ТР942135/11.06.2025 г.

ОСЪЖДА на осн. чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК А. М. К., с ЕГН **********, Ц. М. С., с ЕГН ********** и Р. М. С., с ЕГН ********** да заплатят на Кмета на Столична община, р-н „Витоша“ сумата от 100 лева разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-град в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4