Присъда № 12 от 17.03.2026, Районен съд - Разлог

МОТИВИ към Присъда №12/17.03.2026 г. по НЧХД №2 по описа на РС-Разлог за 2023 г..

Производството е образувано по ЧЖ, подадена от частния тъжител и граждански ищец В.М.Б., против Д.А.А., ЕГН*, родена на *, в с.Б., с адрес: *, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, живуща в *, с която се твърди, че на 09.12.2022 г. подсъдимата е осъществила спрямо тъжителя деяния, съставомерни по чл.130, ал.1 НК, и чл.144, ал.1 НК.

В тъжбата се излагат фактически твърдения, че на посочената дата подсъдимата е нанесла побой на частния тъжител, в резултат на което последната претърпяла физическа болка и телесни увреждания, както и че при същия инцидент подсъдимата отправила към нея закана за убийство, изразена в думи, че ще я убие. Според твърденията на тъжителя заканата не е била възприета като празна или формална реплика, а е възбудила у нея основателен страх от осъществяването й, предвид конкретната обстановка, поведението на подсъдимата и съпътстващото я упражнено насилие.

Частният тъжител сочи още, че от деянието са й причинени не само физически болки и страдания, но и неимуществени вреди, изразяващи се в психически травми, стрес, унижение, накърняване на здравето, доброто име, честта и достойнството й. Твърди се, че преживяното е довело до трайно негативно емоционално отражение в/у нея, обусловено както от самото физическо посегателство, така и от хар-ра на отправените закани и начина, по който подсъдимата се е отнесла към личността й.

С ЧТ е направено искане съдът да образува нак. производство от частен хар-р с/у Д.А.А. и след доказване на твърденията по тъжбата, да й бъде наложено наказание за престъпления по чл.130, ал.1 НК, и чл.144, ал.1 НК. Наред с това е предявен и приет за съвместно разглеждане в нак. производство граждански иск с правно основание чл.45 ЗЗД, за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, като се претендира присъждане на сумата от 2`500,00 лева за вредите, произтичащи от деянието по чл.130, ал.1 НК, и сумата от 2`500,00 лева за вредите, произтичащи от твърдяното деяние по чл.144, ал.1 НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 09.12.2022 г., до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

При така очертаното съдържание на тъжбата съдът приема, че в нея са наведени твърдения за конкретно деяние, време, място, автор и пострадало лице, както и за настъпили вредоносни последици, поради което същата следва да бъде разгледана в рамките на производството от частен хар-р, доколкото от твърденията се извеждат признаци на престъпления от частен хар-р по чл.130, ал.1 НК, и чл.144, ал.1 НК.

В СЗ частният тъжител ч/з своя процесуален представител, поддържа обвинението като молят съда да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото обвинение.

Защитата на подсъдимата в СЗ моли съда, да оправдае последната по така възведеното обвинение.

Подсъдимата Д.А.А. не се явява в съдебни заседания и не дава обяснения.

От фактическа страна съдът приема за установени следните обстоятелства:

От събраните по делото гласни и писмени док-ства се установява, че м/у частната тъжителка В.Б. и подсъдимата Д.А.А., които живеят в *, в близко съседство, са съществували трайно влошени отношения. Конфликтът м/у двете семейства е с давност във времето и се свързва с различни междусъседски спорове - твърдения за инцидент с дете на подсъдимата, спор относно куче, оплаквания за кокошки, взаимни обвинения, обиди и подавани сигнали до полицейските органи. Тези обстоятелства се установяват както от показанията на свидетелите на тъжителката, така и от показанията на свидетелите на подсъдимата, поради което съдът приема, че към датата на инцидента м/у страните е съществувало реално и продължително напрежение, което е съставлявало непосредствен фон на случилото се.

На 09.12.2022 г. в с.Б. е възникнал инцидент м/у частната тъжителка Б. и подсъдимата А. в 1 района на черния път в близост до обора/плевнята на тъжителката. Мястото на инцидента се сочи от свидетелите като намиращо се около имота на тъжителката, в близост до обора, като по делото се установява, че това е място, използвано от тъжителката във вр. с отглежданите от нея животни и изхвърлянето на тор към градината. Макар м/у страните да са изложени различни версии относно точния механизъм на възникналото физическо спречкване, безспорно се установява, че на посочената дата е имало физически контакт м/у тъжителката и подсъдимата, след който тъжителката е получила телесни увреждания, а на място са били потърсени полиция и СМП.

Свидетелката Х.А., сестра на тъжителката, установява че на същата дата, след смъртта и погребението на техен брат, занесла раздавка на сестра си и при преминаване покрай обора я намерила паднала, цялата в кръв и кал, без да реагира на повикване и побутване.

Свидетелката я възприела като намираща се в безсъзнание, завлякла я до дома й на разстояние около 100 м., оставила я на пода и се обадила на тел. 112 от тел.№*. След подаване на сигнала на място пристигнали полицейски служители и екип на СМП.

Свидетелката сочи, че тъжителката започнала да реагира след пристигането на мед. екип, като пред лекаря и полицейските служители заявила, че е била бита от подсъдимата Д.А.. В показанията си свидетелката описва конкретно видимите увреждания - скъсано ляво ухо, липсваща обеца, рана на главата, кървене от главата и ухото, кал по тялото и дрехите. Тя сочи още, че мед. лице почистило кръвта, направило превръзка, поставило инжекция и предложило тъжителката да бъде транспортирана до болница в Р., но това не било осъществено поради семейни и битови причини, свързани с необходимостта тъжителката да се грижи за трудно подвижния си съпруг и болната си дъщеря.

Тези факти се подкрепят и от мед. документация по делото, от която се установява, че след инцидента е извършен мед. преглед и е поставена диагноза „контузио капитис“. В мед. документи е отразено също, че пострадалата е била намерена в безсъзнание. Посочените мед. данни кореспондират с показанията на свидетелката А. относно състоянието, в което тя е открила тъжителката, както и относно наличието на травма в областта на главата.

Наличието на подаден сигнал на тел. 112 и последвалото посещение на полицейски служители и мед. екип също подкрепят извода, че състоянието на тъжителката след инцидента е било възприето като сериозно и налагащо незабавна намеса. В тази вр., по делото е постъпило писмо от ЦСМП-Б., с вх. №*/21.07.2025 г., от което се установява, че на 09.12.2022 г. в 17:28 ч., под №*/52037 в Книга за повиквания и посещения на ФСМП-Я., е регистрирано лицето В.Б. като пострадала при побой. Във вр. с подадения сигнал е насочен екип на ФСМП-Я. в състав: см. ф. У. и шоф. К.. От същото писмо и приложените към него ксерокопия от Книга за повиквания и посещения и фиш за СМП се установява, че е извършен мед. преглед на пострадалата и е поставена работна диагноза „контузио капитис“.

Отразено е още, че лицето е отказало да бъде транспортирано до ФСМП-Р.. Съдът кредитира посоченото писмено док-ство като официално постъпила от компетентна мед. институция информация относно времето на регистриране на сигнала, основанието за посещението, състава на изпратения екип, извършения мед. преглед и поставената работна диагноза. Тези данни кореспондират с показанията на свидетелката Х.А., която сочи, че след като намерила тъжителката в района на обора в кръв, кал и в състояние на липса на реакция, подала сигнал на тел. 112, след което на място пристигнали полиция и мед. екип. Посоченото писмо подкрепя и извода, че състоянието на тъжителката след инцидента е било възприето като налагащо мед. намеса, както и че е осъществен реален преглед от екип на ФСМП-Я..

Обстоятелството, че тъжителката е отказала транспортиране до ФСМП-Р., не опровергава наличието на телесно увреждане, нито обезсилва доказателствената стойност на извършения преглед. Отказът от транспортиране има значение единствено относно последващото мед. поведение на пострадалата, но не и относно факта, че на процесната дата е била регистрирана като пострадала при побой, че е посетена от екип на СМП и че й е поставена работна диагноза „контузио капитис“. Тези обстоятелства са релевантни към установяване 2 както на механизма на инцидента, така и на хар-ра на причиненото увреждане.

Съдът намира, че данните от ЦСМП-Б. имат съществено значение при формиране на фактическия извод за причинена лека телесна повреда. Те представляват обективен писмен източник, независим от показанията на близките на тъжителката, и подкрепят твърденията за настъпило травматично увреждане вследствие на физическо посегателство. В съвкупност с гласните док-ства и останалите писмени материали по делото, писмото от ЦСМП-Б. обосновава извод, че на 09.12.2022 г. тъжителката В.Б. е била посетена от спешен мед. екип, след като е била регистрирана като пострадала при побой, и че при извършения преглед е констатирано травматично засягане в областта на главата, квалифицирано като „контузио капитис“.

От показанията на свидетелката П., дъщеря на тъжителката, се установява, че към момента на инцидента тя е била в чужбина и не е очевидец на случилото се. Нейните показания имат значение относно предходните конфликти м/у семействата и последващото състояние на тъжителката. Свидетелката сочи, че след завръщането си в Б. видяла майка си с увреждане на лявото ухо, рана в задната част на главата, оплаквания от шум в ухото, главоболие и световъртеж. По нейни данни тъжителката продължила да се оплаква от шум в ушите и залитане, поради което след завръщането си от чужбина близките й я завели на преглед в Р., където й бил направен рентген и й било назначено лечение. Показанията на тази свидетелка не установяват непосредствено механизма на инцидента, но допълват доказателствената картина относно продължителността на физическите оплаквания и последиците за тъжителката.

От страна на подсъдимата са ангажирани свидетелите М.А. и А.А., които излагат различна версия за случилото се. Свидетелят М.А., съпруг на подсъдимата, заявява, че на 09.12.2022 г. бил на работа и не е присъствал на инцидента. След прибиране у дома заварил съпругата си разрошена, с кал по себе си и драскотини по бузата, като тя му разказала, че била нападната от тъжителката в гръб, хваната за косата и съборена на земята. По негови думи подсъдимата му обяснила, че при ставането обицата на тъжителката се закачила за елека й и така се скъсало ухото на тъжителката. Свидетелят сочи още, че семейството на подсъдимата е подало сигнал във вр. с изгубен телефон, който впоследствие бил намерен в близост до мястото на инцидента, мокър и заровен в слама. Той потвърждава наличието на дългогодишен конфликт м/у семействата, включително по повод предходен инцидент с дъщеря му, спорове за куче, кокошки и обиди.

Свидетелката А.А., дъщеря на подсъдимата, също не е очевидец на самото спречкване м/у тъжителката и майка й. Тя заявява, че по-рано през деня видяла тъжителката да хвърля камъни и тояги по кучето им и чула отправяни от нея обидни думи и клетви към подсъдимата. След като подсъдимата се върнала, свидетелката я възприела като разрошена, с кал и драскотина по бузата, а по-малката й сестра била изплашена и плачела. Свидетелката възпроизвежда казаното й от майка й, че тъжителката я нападнала в гръб и я бутнала на земята. Същевременно тя изрично заявява, че не е видяла и не е чула самия инцидент м/у двете жени. В показанията си сочи още, че на следващия ден видяла тъжителката да отива да нахрани животните и според възприятията й тя се движела спокойно и без видими наранявания.

При така събраните док-ства, съдът приема че на процесната дата м/у тъжителката и подсъдимата е възникнало физическо спречкване, предхождано от трайно влошени отношения м/у семействата. В резултат на това спречкване тъжителката е получила увреждания в областта на главата и лявото ухо, като непосредствено след инцидента е била намерена от сестра си в кръв, кал и състояние на липса на реакция, възприето като безсъзнание. На място са били извикани полиция и СМП Ч/з сигнал на тел. 112. Извършен е мед. преглед, при който е поставена диагноза „контузио капитис“, а в мед. документация е отразено, че пострадалата е намерена в безсъзнание. Съдът приема за установено и че след инцидента тъжителката е имала продължаващи оплаквания от главоболие, шум в ухото и 3 световъртеж, както и видими следи от увреждане на ухото и рана в областта на главата, възприети от нейната дъщеря след завръщането й от чужбина. Наличието на тези оплаквания съответства на хар-ра на констатираната травма и на описаното от свидетелката А. състояние непосредствено след инцидента.