Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1093 от 14.10.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1970/2020
Вид
Решение № 1093
Подписан
14.10.2020
Състав
Красимир Тодоров Василев, Невин Реджебова Шакирова, Светла Величкова Пенева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

Номер 1093

14.10.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

I състав

На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

С. В. Пенева

Красимир Т. В.

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Красимир Т. В. Въззивно гражданско дело № 20203100501970 по описа за 2020 година

Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба от С. Н. Н. , ЕГН **********, чрез адв.Т. против Решение № 1196 от 06.03.2020 година, постановено по гр.дело № 7393/2019 година, по описа на ВРС, двадесет и пети състав, с което са били отхвърлени исковете на ищцата против МУ „Параскев Стоянов“ – Варна, с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3; чл.214 КТ и чл.226 ал.2 от КТ.

С жалбата, молителката отправя искане атакувания съдебен акт да бъде отменен, като неправилен поради противоречие със закона; излага се, че съдът превратно е тълкувал приложените писмени и гласни доказателства и на тази база неговия извод се явява погрешен.По същество се прави разбор на писмените доказателства, които според въззивницата не обуславят отхвърлителен диспозитив.Искането е да се отмени атакувания съдебен акт, а исковите претенции да бъдат уважени.

В срока по чл.263 от ГПК отговор не е постъпил.

Пред въззивния съд страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание, въззивницата е редовно призвана, не се явява, представлява се от адв.Т., която моли съдът да отмени съдебното решение и да уважи исковите претенции.

Адв.Станев, които представлява МУ „Параскев Стоянов“ счита, че тези доводи са неоснователни и моли съдът да потвърди атакувания съдебен акт.

1

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Пред ВРС са били предявени искови претенции от страна на С. Н. Н. против Медицински Университет „Професор – доктор Параскев Стоянов“ – Варна, по реда на чл.344, aл.1, т.1, т.2 и т.3 КТ и чл.214 КТ, както следва: за признаване на незаконно на уволнението на ищцата и постановяване на неговата отмяна, отмяна на Заповед №35/20.07.2018г., възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „ Организатор“ при Факултет „Дентална медицина“, осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 4 950 лева - представляваща обезщетение за оставането й без работа, считано от 20.03.2019г. до заседанието по съществото на спора, но не за повече от шест месеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба -16.05.2019г. до окончателното й изплащане, за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 6 600 лева, претендирана като обезщетение от незаконно недопускане до работа за периода 20.07.2018г. до 20.03.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 16.05.2019г. до окончателното й изплащане.

Евентуално тя e предявява иск с правно основание чл.226,ал.2 КТ за присъждане на обезщетение в размер на 6600 лева за причинени вреди вследствие на незаконно задържане на трудовата книжка за периода 20.07.2018г. до 20.03.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.03.2019г. до окончателното й изплащане.Според исковата молба ищцата е била назначена след спечелен конкурс на длъжността „Организатор“и започнала да изпълнява задълженията си на 14.06.2018 година.Съгласно трудовия й договор №108 от 29.06.2018 година, работния ден бил 8 часа, с пет дневна работна седмица и основно трудово възнаграждение 825 лева.

Срокът на договора бил постоянен с изпитателен срок в полза на двете страни.Ищцата не възразила трудовата й книжка да остане на съхранение у Работодателя.Според исковата молба на 20.07.2018 година прекият й ръководител проф. П. й наредил да предаде службата си на служителката Е, Д., тъй като работата й в университета приключила.Твърденията са, че ищцата се е явила на работното си място едва на 23.07.2018 година – понеделник, чекирала се и се явила на работното си място.Тя установила, че вратата на работния й кабинет е заключена, стояла два часа и се прибрала у дома.Ищцата излага, че на следващия ден се е случило същото, когато от своя неназована колежка узнала, че от понеделник има нова служителка на нейното място, стаята е заключена, за да не влезе, а новата служителка работи на четвъртия етаж.В сряда на 23 юли след като се чекирала и изправила отново в 8.30 часа пред заключената стая, покрай нея минали колеги, които я уведомили, че има нова служителка, която от понеделник работи нейната работа, като й посочили една млада жена, която минавала покрай тях.

Според исковата молба на 20.03.2019 година от служба „Човешки ресурси“ й 2 връчили Заповед № 65 от 20.07.2018 година за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.71,ал.1 КТ, считано от 24.07.2018г. и й върнали трудовата книжка.

Твърди, че от 20.07.2018г. до 20.03.2019г. е била незаконно отстранена от работа, като през същия период е била задържана и трудовата й книжка. Излага, че съгласно чл.335,ал.2, т.3 КТ трудовото правоотношение се прекратява от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора, като към 20.03.2019г., когато й била връчена заповедта за уволнение са били изминали повече от шест месеца и изпитателният срок е бил изтекъл, поради което работодателят не може да се позовава на това основание и да прекрати трудовия й договор, което прави уволнението й незаконно.

От фактическа страна било установено от решаващия съд, и това не се оспорва от страните, че МУ “Професор Д-р П.Стоянов“ Варна е публикувало в jobs.bg обява за свободна позиция „Организатор“ за периода 15.05.2018г. – 12.06.2018г.

От представените писмени доказателства е видно, че по силата на Трудов договор № 108 от 29.06.2016 година ищцата С. Н. Н. е назначена на длъжността „Организатор” в „Медицински университет „Проф. Д-р Параскев Стоянов” Варна с място на работа „Факултет по дентална медицина“, на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ вр. чл.70,ал.1 КТ за неопределено време и с основно месечно възнаграждение 825 лева.

Със Заповед №65/20.07.2018г., издадена от Ректора е прекратено трудовото правоотношение със С. Н. Н. , считано от 24.07.2019г. с посочено основание -прекратяване на трудовия договор в срока за изпитване. Заповедта е оформена като връчена на 20.07.2018 година, с удостоверяване от подписалите я две лица едното, от които Е, Д. и с дата на връчване 20.03.2019г.

На 23.07.2018г. е изпратено електронно писмо на ел.поща на С. Н. от З. Т.- експерт управление на човешките ресурси при МУ“Професор Д-р П.Стоянов“ Варна , в което е отправена покана за явяване в Отдел „Човешки ресурси“ на дата 23.07.2018г. за оформяне и подписване на документи за прекратяване на трудовия й договор.

На 24.07.2018г. е изпратено писмо от Ръководителя на Отдел „Човешки ресурси“ при МУ“Професор Д-р П.Стоянов“ Варна до С. Н., в което същата е уведомена, че следва да се яви в сграда Ректорат на МУ“Професор Д-р П.Стоянов“ Варна, Отдел „Човешки ресурси“ в дните от понеделник до петък за получаване на заповед №65/20.07.2018г. за прекратяване на трудовото й правоотношение и трудовата книжка чрез Български пощи, като видно от върнатата разписка пратката е отбелязана като „непотърсена“.

3

С телеграма, изпратена чрез Български пощи, получена на

25.07.2018г., адресирана до МУ“Професор Д-р П.Стоянов“ Варна, С. Н. е поискала изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди поради неправомерното й отстраняване от работа, на основание чл.214 КТ.

С телеграма, изпратена чрез Български пощи на 01.08.2018г., адресирана до С. Н. ръководителят на Отдел „Човешки ресурси“ при МУ“Професор Д-р П.Стоянов“ Варна е оправил покана за явяване в сградата на Ректората в срок до 10.08.2018г. за деклариране на банкова сметка, по която да се преведе дължимото възнаграждение и за получаване на трудовата книжка. Видно от приложеното известие за доставяне телеграмата е върната като „ непотърсена“ .

С декларации от 20.03.2019г. С. Н. е посочила банковата си сметка и е декларирала, че е получила трудовата си книжка.

Видно е също така, че на 23.07.2018 година ищцата е подала жалба до Дирекция „Инспекция по труда“Варна, в която е изложила, че на 20.07.2018г. ръководителят на Факултета по „Дентална медицина“ й е наредил да предаде ключовете от кабинета и работата си на Е, Д..

Посочила е, че на 23.07.2018г. се явила на работа, но се оказало, че вече не работи и нейното място има назначен човек. Заявила е, че е отстранена от работа незаконно и е поискала намесата на дирекцията и да й бъде възложена работа, съгласно трудовия договор и длъжностната характеристика.

С писмо от 22.08.2018г. Дирекция „Инспекция по труда“ Варна е уведомила С. Н., че работодателят е издал Заповед №65/20.07.2018г. за прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от 24.07.2018г., която тя не е подписала, но че същата се счита за връчена с присъствието на двама свидетели. Посочено е, че ако счита заповедта за незаконосъобразна има право да предяви иск за оспорването й в двумесечен срок от прекратяването на договора. Посочено е също, че следва да се яви при работодателя за получаване на трудовата си книжка и посочване на банкова сметка.

Според

Протокол №ПР1826937/31.08.2018г. за извършена проверка на МУ“Професор Д-р П.Стоянов“ Варна от Дирекция „Инспекция по труда“Варна е установено нарушение при издаване на служебна бележка за първоначален инструктаж на лицата, които постъпват на работа в това число и С. Н. Н. , тъй като няма подпис на инструктираното лице и в тази връзка да издадени предписания. Други нарушения не били установени.Представена е справка от НАП-Варна, съгласно която прекратяването на трудовото правоотношение между МУ“Професор Д-р П.Стоянов“ Варна и С. Н. е регистрирано с дата 24.07.2018г.

4

Пред ВРС са били разпитани и свидетели – на първо място свидетеля С. В. П. – Декан на Факултета по „Дентална медицина“ и той излага, че С. Н. работела във Факултета по „Дентална медицина“ като организатор- секретар на Декана. Работното й място било в кабинет 209 в преддверието на деканския кабинет, където е нямало пропускателен режим. Достъпът бил свободен за пациенти, студенти, граждани и преподаватели.Той сочи още, че прекратяването на трудовото правоотношение на С. Н. станало в петък следобед на 20-ти, като той е настоял пред Д. – другата му секретарка, да извика С. в кабинета му 401 и в нейно присъствие я уведомил, че има издадена заповед от Ректора за прекратяване на трудовото правоотношение в срока за изпитване.

Мотивирал защо е направил предложение за прекратяването на трудовото правоотношение и я помолил да предаде работата си на Е, Д..

Помолил я в понеделник да се яви в Отдел „Човешки ресурси“ за получаване на трудовата книжка. След като приключил с обясненията предложил на С. да се запознае със самата заповед, след което тя е реагирала положително, станала и излязла и от този момент повече не я видял. Получил информация от „Човешки ресурси“ , че С. не се е явила в понеделник. Били неуспешни опитите да се свържат с нея по телефона. След напускането на кабинета му С. предала работата си на Е, Д., така както била помолена. След като Е, Д. се върнала в неговия кабинет се оказало, че С. е напуснала сградата и не си е взела заповедта.

Тогава се обадил в Отдел „Човешки ресурси“ и им обяснил казуса и оттам го посъветвали да запише това нещо в заповедта, да се удостовери, че той и Е, Д. са я запознали със заповедта.

Разпитана пред ВРС свидетелката Е, Д. - организатор във Факултета на „Дентална медицина“, излага, че ищцата е заемала длъжността „Организатор“ във Факултета на „Дентална медицина“.Тя сочи още, че в нейно присъствие св.П. - пряк ръководител на свидетелката я извикал в кабинета си, където била С. и тогава казала на С., че има издадена заповед от Ректора за прекратяване на трудовото й правоотношение в срока за изпитване. Изнесъл мотивите си защо се прекратява трудовия й договор. След това й казала в понеделник да отиде в Отдел „Човешки ресурси“, за да оправи документите си за прекратяване на трудовия договор, както и да прехвърли остатъка от задачите си на свидетелката. След това й връчил въпросната заповед.Ищцата е напуснала кабинета, като в кабинет № 209 тя и свид.Д. си предали необходимите задължения и след това ищцата е напуснала, като двете се разделили на изхода на сградата.