Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 61 от 05.10.2021, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно гражданско дело 247/2021
Вид
Решение № 61
Подписан
05.10.2021
В сила
05.10.2021
Състав
Красимира Веселинова Тагарева, Галина Иванова Вълчанова Люцканова, Николай Енчев Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.15 ал.6 · Закон за закрила на детето
  • чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.2 ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.7 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.8 т.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. ********, 05.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ********, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Николай Енч. Иванов

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Миглена П. Коматарова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20212300500247 по описа за 2021 година

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Г. Н. К. чрез пълномощника му адв.И.М., АК-Бургас против решение № 135/17.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 791/2021 г. по описа на РС ********, с което съдът е постановил мерки за закрила в полза на децата Г. Г. К. и М. Г. К. като е задължил Г. Н. К. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо малолетните деца; забранено е на Г. Н. К., да приближават жилището, в което децата живеят в гр.********, ул. „***************" бл.**, вх. **, ет. **, ап.**, училището, в което учат в гр.******** ОУ „Л*****************" и местата за социални им контакти и отдих на разстояние по-малко от 200 метра, за срок от 18 месеца; задължен е да посещава специализирана програма за извършители на насилие - Център по превенция на насилието и престъпността – Бургас и му е наложена глоба в размер на 200 лв.

Иска се отмяна на този акт и постановяване на ново решение, с което молбата за защита от домашно насилие бъде отхвърлена. Според въззивника постановеното от ЯРС решение е неправилно, необосновано и постановено при нарушаване на материално-правните норми.

Не е установено, че на процесната дата ********** г. Г.К. е извършил акт на домашно насилие спрямо децата си. Този ден е бил емоционален за всички и най-вече за децата предвид погребението на майка им. Поради това децата са били притеснени и изплашени, но не и поради вербална агресия от страна на баща им, което е несъстоятелно. Въпреки тези твърдения, жалби не са отправяни до компетентни институции, няма конкретен инцидент и свидетели на такова поведение, няма доказателства за злоупотреба с алкохол от страна на К..

Съдът не е взел под внимание фактът, че бащата е инициирал производство да му бъдат 1 предоставени родителските права предвид влошеното здравословно състояние на майка им след като го е напуснала с децата през лятото на 2020 г. Районният съд не е направил анализ на всички доказателства, а е приел като доказателства психологически становища и изследвания на децата, които не са доказателства събрани в процеса и представляват експертизи.

В законоустановения срок представителят на молителите П. и Г.Г.и – адв.Д. е депозирал становище по въззивната жалба като същата се счита за неоснователна и се желае да бъде оставена без уважение, а на въззиваемите да се присъдят разноските по делото. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в молбата за защита от домашно насилие твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Съдът е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се явява, но чрез своя пълномощник поддържа становището по въззивната жалба.

Въззиваемите също редовно призовани се явяват лично и чрез пълномощника си поддържан възраженията в отговора на въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Производството за защита от домашно насилие е образувано пред ЯРС по молба по чл.8 т.2 от ЗЗДН на П. Т. Г. и Г. Г. Г. в качеството им на баба и дядо на децата Г. Г. К., роден на ************* г. и М. Г. К., родена на ***********. за налагане на мерки по реда на ЗЗДН спрямо техния баща Г.Н.а К.. Твърденията са, че актът на домашно насилие се изразява в нанесено физическо, психическо и емоционално насилие върху децата от техния баща на 0********** г., когато е било погребението на тяхната майка В. Г. Г.. На този ден след погребението в дома на молителите, където живеят децата, К. на висок тон и с агресивно поведение е започнал да обвнинява майката на децата, че ги е отвлякла, че не била психически добре и др., че техният дом е в гр.*********** и той ще ги отведе веднага.

Децата не желае да тръгват с него, били много притеснени и въпреки техните молби, баща им с категоричен тон заявил, че домът им е в гр.*********** и те трябва да тръгнат с него.

Последвал нервен срив на момичето М., която започнала да вика и да умолява баща си да не ги отвежда, че не иска да се връща, при което ответникът посегнал към нея, хванал я за рамото и й казал да тръгва с него. Тя получила нервна криза, а братът бил силно притеснен, разстроен и уплашен, започнал за моли настоятелно баща си, да не я взема, но той не я пускал. Детето М. се влошило още повече, но ответникът продължил да се държи безчувствето, продължавал да говори против майката на децата, като тези му думи придвикали пълна истерия у М.. Била извикана лекарска помощ и след техния преглед и по настояване на молителите и съпругът на другата дъщеря, К. заявил /в присъствието на децата/, че ще се върне през следващите няколко дни, за да ги отведе, както и ще подаде заявление в училището им, за да ги отпише и запише в това в ***********, при което 2 децата отново се разплакали. В молбата са изложени обстоятелства и относно предходното поведение на бащата спрямо децата си, когато са живели заедно за това, че винаги е бил агресивен, безотговорен и конфликтен, че не е проявявал бащина грижа и внимание към децата, злоупотребявал с алкохол, обиждал и тормозил децата, не е задоволявал нуждите им.

От лятото на 2020 г. след фактическа раздяла между родителите, майката и децата се преместили от *********** в ******** и заживели заедно с молителите - бабата и дядото на децата.

Ответникът е оспорил молбата изцяло с всички изложени в нея факти и отрича да е имало домашно насилие от негова страна спрямо децата му. Според ответника в деня на погребението не му била дадена възможност да се види с децата си – те били държани за ръце или от родителите на В., или от нейната сестра. Вдействителност К. е започнал спокоен разговор за това, че не знае причините, поради които В. го е напуснала заедно с децата, както и че домът на децата е в *********** и те трябва да се върнат обратно с него.

Молителите и тяхната дъщеря Т. са му повишили тон и са се държали агресивно спрямо него, а не той спрямо децата. Бърза помощ е била извикана заради това, че дъщеря му М. зазляла и почнала да се задъхва, но не във връзка с неговото поведение, а защото още от малка като се развълнува за секунди спира да диша.

Към молбата си молителите са приложили декларация за извършено домашно насилие по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която по съдържание е идентична с изложеното в молбата до съда.

Пред районния съд са представени писмени доказателства за това, че децата Г. и М. са адресно регистрирани от 15.09.2020 г. на адреса на своите баба и дядо в ******** удостоверения, издадени от Община ********; че са записани като ученици и посещават учебни занятия в ОУ „Л*****************“ гр.******** - служебна бележка № 274/25.09.2020 г.; както и че д-р Атанаска Петрова е личен лекар на децата от 02.12.2010 г. медицински бележки амб. № 4639 и амб. № 4638.

Относно психическото състояние на децата Г. и М. след травматична ситуация на ********** г. са представени психологични доклади, изготвени от психолог, психотерапевт.

Относно Г. психологът е отразил, че детето чувства тежест в гърдите, няма апетит, не може да спи или ако заспи, то е за кратко, защото сънува един и същ кошмар как баща му идва и го отвежда насила. Психологичният проблем при Г. е, че той е стресиран, напрегнат, гневен, че не може да противодейства с нищо и не може да наложи желанието си да остане с баба си и дядо си; има занижена концентрация и проява в непредвими моменти автоагресия.

Психологичното мнение е, че тревожното състояние на Г. се изразява в интензивен страх, а безпокойството и напрежението е отключило и леки депресивни нарушения, които водят до висок риск за негативни мисли и социално изолиращо поведение. Възникването на тревожното състояние е настъпило вследствие на негативно житейско събитие – смърт на майката, подсилено от неадекватно държание на бащата, което е травмиращо събитие в неговото личностно развитие. При детето М. физическите проблеми, свързани с травматичната ситуация са: детето чувства „топка“ в стомаха, няма апетит, не може да спи или ако заспи то е за картко, има непрекъснато главоболие, което пречи да се концентрира и 3 да учи, чувства слабост в краката и цялото тяло. Психологичните при М. са, че е видимо тревожна, напрегната, изпитва страх от тъмнината и от това да не бъде отвлечена, което й пречи да преминава големи пространства и се страхува да остане сама в помещение или навън. Психологичното мнение е, че тревожното състояние при М. се изразява в интензивен страх и това състояние нарушава социалното функциониране на детето. Както и при детето Г., безпокойството и напрежението при М. е отключило и леки депресивни нарушения, които водят до висок риск за негативни мисли и социално изолиращо поведение.

Възникването на тревожното състояние на М. е вследствие същите причини - смърт на майката, подсилено от неадекватно държание на бащата, което е травмиращо събитие в неговото личностно развитие. В заключение психотерапевтът препоръчва за двете деца да останат да живеят при баба си и дядо си, както и психотерапия.

Същият психотерапевт се е заминавал с психологичните проблеми на Г. и М. и преди случая от ********** г. като в края на м.септември 2020 г. е изготвено професионално психологическо становище, когато Г. е бил диагностициран с наличие на посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в повишена бдителност, неясен страх и силна тревога, а М. е имала безпокойство и страх, изразяващо се в повтарящи се картини и действия по време на сън и след затваряне на очите и през деня, повишена бдителност и неясен страх, обземане на паника и тревожност. Причината за състоянието на децата и извършеното изследване е раздялата между родителите им и поведението на баща им по отношение на тях – че ги обижда, тормози, стресира, използва ги за материални цели и ги подценява непрекъснато.

В съдебно заседание пред районния съд по реда на чл.15 ал.6 от ЗЗДет. са били изслушани децата Г. и М.. При изслушването и двете деца са споделили, че притесненията и страховете са им да не ги вземе баща им да живеят с него в *********** след смъртта на тяхната майка. Двете деца подробно излагат случаи, когато са били тормозени от баща си, докато са живели заедно – пие от сутринта, става агресивен, удря по масата и крещи; на детето М. не давал да затваря вратата като се къпе и я гледал, а Г. карал да решава задачи, които не е учил и като не успее му викал или му удрял шамар. Относно случая на ********** г. след погребението на майка им, децата споделят, че тогава баща им поставил въпроса за вземането им в ***********, а те и присъстващите баба, дядо, леля и съпругът й категорично отказали, при което той станал агресивен, започнал да вика. Отишъл при М. и я хванал за рамото, а тя си помислила, че я дърпа, за да я взима и се уплашила силно, гушнала се в баба си и тогава се задъхала, не можела да диша от страх. Г. се притеснил за сестра си, помолил баща си да не ги прибира, защото духът на майка им е тук, а той им казал: „Майка ви вече я няма и ще дойдете да живеете с мен.“ М. е казала, че въпреки, че не можела да диша, продължила да го умолява да не ги взема. Когато дошли лекарите да я прегледат, казали да си свали блузата, но баща й не излизал от стаята, тя се притеснила и след като го помолили баба й и леля й да излезе, той излязъл. Децата казват, че страхът от баща им идва отпреди това, този страх не е дошъл изведнъж. На 9-ти, когато леля им запитала баща им дали ще попита децата къде искат, той със заплашителен тон казал, че ще си говорят като са 4 сами в ***********.

По делото е представен сигнал за инцидента от ********** г. от молителите Г.и до Д „СП“ ********, вх.№ СИГ-Д-Я/140 и 141 от 10.03.2021 г., по повод на който Д „СП“ ******** е издала две заповеди от 16.03.2021 г., с които децата временно са настанени в семейството на молителите – баба и дядо по майчина линия с адрес гр. ********, *****************