Решение № 125 от 04.07.2023, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Троян, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Мария Хр. Станчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 202...40100029 по описа за 2023 година за да се произнесе - съобрази:

Съдът е сезиран с искова молба от Ю. М. Б. от гр. Троян против Прокуратурата на Република България с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ.

Ищцата твърди, че на 24.05.2017 г. при управлението на лек автомобил „О.Ф." с peг. № ........., настъпило пътно -транспортно произшествие, в резултат на което била причинена смъртта на Е.К.З., б. ж. на гр. Р. и на съпруга й В.И.З., б. ж. на същия град. За установяване на причините за същото било образувано д. п. № 346/2017 г. по описа на РУ на МВР - гр.

Ловеч /преписка № 3179/2017 г. на Окръжна прокуратура - Ловеч/. По същото били извършени редица процесуално-следствени действия, в резултат на които наблюдаващият прокурор стигнал до извод, че виновна за престъпния резултат била ищцата. С Постановление от 21.01.2020 г. на водещия разследването, докладвано по реда на чл. 219, ал. 1 НПК на наблюдаващия прокурор от Окръжна прокуратура - Ловеч, на ищцата било повдигнато обвинение за това, че на 24.05.2017 г. около 17:52 часа на път 1-4 /София Варна/ при км 56+900, в землището на с. Б., общ Ловеч, при управление на лек автомобил марка „О.Ф." с peг. № ........., собственост на Т.М. Б. и М.М.Б., нарушила правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1, предл. 2, алт. 2 от ЗДвП - „При избора на скоростта на движение на водач на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч - за ППС от категория „В" - 90 км/ч извън населено място - движела се със скорост 107.68 км/ч и по непредпазливост причинила смъртта на Е.К.З. и В.Й.З. престъпление по чл. ..., ал. 3, б. „б", предл. I, във връзка с чл. ..., ал. 1, пр. 3 от НК. Била определена мярка за неотклонение „Подписка".[1] С постановление на Ловешката окръжна прокуратура, влязло в законна 1 сила на 24.11.2022 г. е прекратено воденото срещу ищцата наказателно производство.

Б. излага, че в продължение на шест години, докато е било висящо наказателното производство, е претърпяла значителни неимуществени вреди и други тежки последици, които продължават и към момента.

С предявяването на настоящия иск, Ю. Б. претендира да й бъдат заплатени претърпените от нея имуществени вреди в размер на 500 лева, както и неимуществени вреди в размер на 15 000 лева.

В с. з. ищцата се явява лично и с пълномощника си адв. С. Г. от ЛАК, който моли съда да уважи изцяло исковата претенция като основателна и доказана. Подробно излага мотиви за това.

В предвидения по реда на чл. 131 от ГПК срок ответника – Прокуратура на РБ, е депозирал писмен отговор, с който оспорва така предявения иск.

В съдебно заседание ответника се представлява от прокурор Николай Буровски – РП – гр. Ловеч. По съществото на спора поддържа становище за неоснователност на иска и моли същия да бъде отхвърлен.

Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства: постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 21.01.22020 г., Постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.06.2022 г. на Окръжна прокуратура - Ловеч, Определение № 304 от 22.07.2022 г. по ЧНД № 268 от 2022 г. на ЛОС, Определение № 286 от 24.11.2022 г. по ВЧНД № 296 от 2022 г. на АС - гр. Велико Търново и преписка в оригинал с № 3179/2017 г. на ОП – Ловеч, събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства на свидетелите М.М.Б. и К.И.З., както и от заключението по допуснатата съдебно- психологична експертиза с вещо лице М. Д., преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят относно следните факти, които се установяват и от приложените към делото писмени доказателства:

На 24.05.2017 г. при управление от ищцата на лек автомобил „О.Ф." с peг. № ........., настъпило пътно-транспортно произшествие, в резултат на което била причинена смъртта на Е.К.З., б. ж. на гр. Р. и на съпруга й В.И.З., б. ж. на същия град. За установяване на причините за същото било образувано д. п. № 346/2017 г. по описа на РУ на МВР - гр. Ловеч /преписка № 3179/2017 г. на Окръжна прокуратура - Ловеч/. По същото били извършени редица процесуално-следствени действия, в резултат на които наблюдаващият прокурор стигнал до извод, че виновна за престъпния резултат била ищцата.

С Постановление от 21.01.2020 г. на водещия разследването, докладвано по реда на чл. 219, ал. 1 НПК на наблюдаващия прокурор от Окръжна прокуратура -Ловеч, на ищцата било повдигнато обвинение за това, че на 24.05.2017 г. около 17:52 часа на път 1-4 /София - Варна/ при км 56+900, в землището на с. Б., общ Ловеч, при управление на лек автомобил марка „О.Ф." с peг. № ........., собственост на Т.М. Б. и М.М.Б., нарушила правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1, предл. 2, ал. 2 от ЗДвП - „При избора на скоростта на движение на водач на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч - за ППС от категория „В" - 90 км/ч извън населено място - движела се със скорост 107.68 км/ч и по непредпазливост причинила смъртта на Е.К.З. и В.Й.З. - престъпление по чл.

..., ал. 3, б. „б", предл. I, във връзка с чл. ..., ал. 1, пр. 3 от НК. Била определена 2 мярка за неотклонение „Подписка".

Материалите по разследването били предявени на ищцата на 12.03.2020 г., при което чрез нейния защитник били направени редица възражения и искания за събиране на нови доказателства. С Постановление от 18.03.2020 г. на наблюдаващия прокурор, делото отново било изпратено на разследващия полицай за извършване на допълнителни процесуалноследствени действия, свързани с направени искания и възражения при предявяване на разследването. С Постановление от 21.07.2021 г. на наблюдаващия прокурор мярката за неотклонение „Подписка", взета по отношение на ищцата, била отменена на основание чл. 234, ал. 8 НПК поради изтичане на повече от 1 година и 6 месеца от привличането й в качеството й на обвиняема.

Видно от приложената пр. пр. № 3179/2017 г. на ОП – гр. Ловеч, след извършване на допълнителни процесуално-следствени действия, изразяващи се в назначаване на допълнителни заключения на автотехническа експертиза, ново предявяване на материалите по разследването било извършено на 24.03.2022 г.

С Постановление от 27.06.2022 г. на наблюдаващия прокурор последният прекратил наказателното производство по д. п. № 346/2017 г. по описа на РУ на МВР – гр. Ловеч, водено срещу ищцата за престъпление по чл.

..., ал. 3, б. „б", предл. 1, във връзка с чл. ..., ал. 1, предл. 3 от НК. Правното основание за прекратяване на производството по делото било чл. 199, ал. 1 и чл. 243, ал. 1, т. 1, пр. 1, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК и чл. 111, ал. 1 от НПК. С Определение № 304/22.07.2022 г., постановено по ЧНД № 268/2022 г., Ловешкият окръжен съд потвърдил посоченото по-горе Постановление за прекратяване на наказателното производство. С Определение № 268/24.11.2022 г., ВТАС потвърдил посоченото по-горе Определение на ОС – гр. Ловеч като законосъобразно и обосновано.

Постановлението на Ловешката окръжна прокуратура е влязло в законна сила на 24.11.2022 г.

Б. излага, че през тези шест години, докато е протичало предварителното производство, изпаднала в голям стрес и притеснение, тъй като й било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“. Освен това Б. търпяла ограничения поради привличането й като обвиняема, които повлияли на нормалния й живот. Излага, че поради преживяване на страх и притеснения, не била в състояние да изпълнява и служебните си задължения.

В тази връзка съда е възприел показанията на разпитаните двама свидетели. Свидетелят М.Б. е съпруг на ищцата. Излага, че след катастрофата съпругата му била закарана в Интензивно отделение в гр. П., претърпяла е няколко операции. След като се прибрала в къщи, живота на семейството коренно се променил. Б. изпитвала болки, трябвало да мине известен период, за да се възстанови. Притеснявала се за дъщеря им, тъй като и тя била участник в катастрофата и била закарана в болницата в гр. Ловеч, да не би нещо да е станало и с нея. Когато ищцата тръгнала на работа, започнали притесненията около наказателното производство. Ищцата била привлечена като обвиняема и силно се притеснявала да не влезе в затвора. Психиката й била срината, не можела да спи, налагало се да взема успокоителни медикаменти.

3

Свидетелката К.И. работи от дълги години с ищцата в счетоводството на „В.Б.“ АД – гр. Троян. Излага, че инцидента е станал преди 5-6 години.

Около година Б. не била на работа, трудно се възстановила. След като се върнала на работа, постепенно преодоляла травмата и работила нормално с другите колеги. След известно време обаче, се затворила в себе си, не разговаряла с другите. И. забелязала, че ищцата станала разсеяна, започнала да прави грешки в работата си, което наложило да проведе разговор с нея. Б. й споделила, че срещу нея е повдигнато обвинение и тя е силно е притеснена, защото я очаквало затвор. И. излага, че това дело е дало негативно отражение на психиката и на живота й, тя вече не била същия човек.

Вещото лице М. Д. по допуснатата съдебно-психологическа експертиза е заключила, че настъпилото ПТП е изиграло роля на психотравма, довело е до промяна в психично състояние на Б., но също така и в нейното соматично състояние. Тя е претърпяла физически травми, които е трябвало да лекува в продължение на няколко месеца, след което известно време се е възстановявала. В последствие са се появили по интензивни психологични проблеми, които с времето до известна степен са били деактуализирани.

Последващото образуване на разследване и обвинителен акт са изиграли ролята на комулиране на психотравмата и са довели до влошаването на нейното състоянието. В този период ищцата се е намирала в криза, със съответните поведенчески и вигитативни симптоми. Всичко това е породило гняв, страх, несигурност, които фрустриращи обстоятелства са засегнали базисни характеристики на личността на ищцата и важни пунктове в ценностната й система – социален статус, престиж, семейство, приятели, работа. На Б. е поставена диагноза от лекуващия й психиатър – постравматично стресово разстройство – депресия, което заболяване към настоящия момент е овладяно след приема на предписаните медикаменти.

При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с обективно съединени искове, които намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. чл. 52 от ЗЗД. Ю. Б. претендира следните обезщетения: за претърпените имуществени вреди – обезщетение в размер на 500 лева, която сума включва заплатения авд. хонорар за осъществената защита по наказателното производство, както и за претърпените неимуществени вреди – претендира се обезщетение в размер на 15 000 лева за преживените от нея страдания, притеснения, страх от воденото срещу нея наказателно производство по д. п. № 346/2017 г. на РУ на МВР – гр. Ловеч, по което Б. е била привлечена като обвиняема за престъпление по за престъпление по чл. ..., ал. 3, б. „б", предл. 1, във връзка с чл. ..., ал. 1, предл. 3 от НК и което е било прекратено с Постановление на ОП – Ловеч, влязло в законна сила на 24.11.2022 г.

Основанието за ангажиране на отговорността на Държавата е обективният факт, че спрямо ищцата е било образувано наказателно производство, което съответно е прекратено с прокурорско постановление.

Изложените обстоятелства са достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган. По ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство. Обвинението в престъпление е винаги неоснователно/незаконно/, когато подсъдимият/обвиняемият е оправдан. В 4 случая повдигнатото обвинение по отношение на Б. е прекратено на ниво предварително разследване.