Определение № 25746 от 12.06.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25746 гр. София, 12.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20211110144451 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от „ЕС ЕНД ПИ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. Р...., представлявано от П. Пр. срещу Ц. В. Г., ЕГН ********** и Ж. – Ф. Р. Ч., роден на ... г. с паспорт № 14..., изд. на 06...г. от Посолството на РФранция в Люксембург, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 вр. с чл. 80 и чл. 179 от ЗЗД за частично заличаване на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 87, том І, рег. № 725, дело № 77/ 2020 на нотариус С. К., с рег. № 505 в НК върху поземлен имот с идентификатор *** (част от имот с предходен идентификатор ***).

С Решение № 22689/13.12.2024 г. съдът е уважил предявения иск. Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците Ц. В. Г. и Ж. – Ф.Р. Ч.,, за което е образувано в.гр.д. № 3885/2025г. по описа на СГС, II-А въззивен състав. В хода на производството пред СГС, въззивният съдът е приел, че въззивната жалба съдържа оплаквания срещу присъдените с първоинстанционното решение разноски, които следва да се квалифицират като молба по чл. 248 ГПК, поради което въззивното производство е прекратено, а делото върнато на СРС за произнасяне по въззивната жалба в частта, с която въззивникът изрично иска произнасяне по реда на чл. 248 ГПК.

Съдът след като съобрази направените искания намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване на решението съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В конкретния случай, е налице своевременно направено искане за изменение на решението в частта за разноските от ответниците.

Съдът в мотивите на постановеното решение е приел, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците трябва да заплатят на ищеца сторените деловодни разноски, в размер на 2292,88 лева, от които 92,88 лева за държавна 1 такса, 1000 лева за уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение за настоящото производство, 600 лева за уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение за производството по частна жалба по в.ч.гр.д. № 10697/2022 г. на СГС, ЧЖ-I-M състав и 600 лева за уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение за производството по частна жалба по в.ч.гр.д. № 2222/2024 г. на СГС, ЧЖ-VI-И състав.

Чл.78, ал.5 ГПК предвижда възможност поисканото от страната като разноски по делото адвокатско възнаграждение да бъде намалявано от съда, ако насрещната страна направи възражение за неговата прекомерност.

Същевременно с чл.248 ГПК е дадена възможност произнасянето на съда по искането за присъждане на разноски да бъде изменяно еднократно от постановилия го съд по искане на страната, която е останала недоволна. В случая с въззивната жалба ответникът по делото е поискал изменение на определените от съда разноски, изразяващи се в присъденото от съда адвокатско възнаграждение в производствата по образуваните частни граждански дела; в.ч.гр.д. № 10697/2022 г. на СГС, ЧЖ- I-M състав и 600 лева за уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение за производството по частна жалба по в.ч.гр.д. № 2222/2024 г. на СГС, ЧЖ-VI-И състав, като твърди, че не са представени доказателства за извършването им, оспорва дължимостта им и прави възражение за прекомерност .

Тълкуването на нормите на чл.78, чл.80 и чл.248 ГПК налага извода, че искането за присъждане на разноски и възражението за прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно обвързани, а така и поначало процесуалноправно обвързани по време. Срокът на нормата по чл.80 ГПК касае не само искането за присъждане на разноски, а и всички искания на страните във връзка със спора по разноските, който по същността си е материалноправен и свързан с предмета на делото.

В конкретния случай ответниците с въззивната жалба по същество правят и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но същите са имали възможност да сторят това в последното по делото открито съдебно заседание, когато се е явил процесуалния им представител и е представил списък по чл.80 ГПК. Ето защо след този момент възражението за прекомерност е преклудирано и следва да се остави без разглеждане.

В същото време, доколкото ответниците чрез своя процесуален представител са представили списък по чл.80 ГПК в последното проведено по делото открито съдебно заседание, е допустимо да бъде разгледано искането им за изменение на решението в частта за разноските, като своевременно направено в срока за обжалване на решението. Същото следва да бъде оставено без уважение, тъй като доказателства за това, че възнаграждението за адвокат е платено се съдържат в представеното по делото копие на договор за правна защита и съдействие № 443/01.09.2023 г., имащ характер на разписка за платени суми в размер на 1000 лева за уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение за по делото, 600 лева за уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение за производството по частна жалба по в.ч.гр.д. № 10697/2022 г. на СГС, ЧЖ-I-M състав и 600 лева за уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение за производството по частна жалба по в.ч.гр.д. № 2222/2024 г. на СГС, ЧЖ-VI-И състав.

От друга страна отчитайки свободата на договаряне, съдът намира за 2 неоснователно възражението за недължимост на адвокатско възнаграждение по приложените към настоящото дело частни граждански дела, доколкото по подадени от ответниците частни жалби са били образувани горецитираните производства, които са приключили с актове на съда и по тях също се дължат разноски, в случай че такива са сторени.

Предвид на изложеното, искането на ответниците с правно основание чл. 248 от ГПК се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното, Софийски районен съд, ГО, 154-ти състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, направено от ответниците Ц. В.

Г. и Ж. – Ф. Р. Ч., с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 22689/13.12.2024 г. по гр.д. № 44451/2021 г. по описа на СРС, 154 състав в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски Градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3