Решение № 42 от 24.01.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Благоевград, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело № 20221200500919 по описа за 2022 година

Производството по настоящото в.гр.д.№919/2022г., по описа на Окръжен съд-Благоевград е образувано по въззивна жалба вх.№903348/10.08.2022г. на Т. Й. К., ЕГН **********, гр.Б., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, чрез адв.С. Е., срещу Решение №906661/29.06.2022г. по гр.д.

№414/2021г., по описа на Районен съдБлагоевград, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от жалбоподателката срещу ответницата Р. П. Г. от с.Б., общ.С. иск с правно осн. чл.45 ЗЗД, за сумата от 1 500 лв., предявен като частичен иск от обща цена на иска 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нанесени обиди от ответницата на 21.06.2020г. на проведено общо събрание на ПК „Македония“ гр.Симитли – „ти си лъжкиня, измамница“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.02.2021г. до окончателното изплащане.

С въззивната жалба първоинстанционното решение се атакува като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. При постановяване на решението съдът допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не бил анализирал събраните гласни доказателства и не изложил мотиви кои от тях приема за достоверни и кои не кредитира. В нарушение на процесуалните правила съдът не допуснал назначаването на повторна съдебно-техническа експертиза, въпреки направеното своевременно оспорване на представеното експертно заключение. Настоява за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявената искова претенция.

1

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба.

Депозирано е писмено становище от адв. Р. – повереник на Р. Г.. С него се оспорва въззивната жалба като неоснователна, неправилна и недоказана. С Писменото становище се изразява мнение и по хода на делото по същество. Иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като е правилно и законосъобразно.

Жалбата е редовна и допустима.

Не се събираха нови доказателства пред въззивната инстанция.

Атакуваното решение е валидно.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

От прието като доказателство по делото копие от трудова книжка на ищцата се установява, че същата е работила по трудов договор в ПК „Македония“ от 26.06.1980 г. до 01.09.2019 г. Видно от диплома за висше образование, през 2020 г. ищцата е завършила висше образование по учебен план за професионален бакалавър по специалност Бизнес администрация.

Видно от приет като доказателство по делото протокол от 11.02.2020 г., на 11.02.2020 г. в с. Б. е проведено годишно отчетно събрание на член-кооператори от селото. На събранието за пълномощници на общото събрание на ПК „Македония“ са избрани следните член-кооператори: А. М. А., В. Г. Я., В. С. А., Д. К. Г., Е. Н. Т., И. П. Т., Л. Г.

Х., Н. Г. П., Р. Б. К., С. Б. Ч., С. Б. Х., С. С. К., Х. Г. Н., Х.С. Д. и ответника Р. П. Г..

Видно от протокол от 21.06.2020 г., на 21.06.2020 г. е проведено общо годишно отчетно-изборно събрание на ПК „Македония“ от 10.05 ч. в Читалище „Св. Климент Охридски“ гр. С.. В протокола във връзка с изказване на Васко Поповски е посочено, че ответникът Р. Г. е изразила възмущение и е взела отношение. Видно от протокола Г. е попитала защо В. К. не присъства на събранието, че доклада на врид председателя е хубав, но има въпроси към стария председател. От протокола се установява, че ищцата К. е взела становище като член на управителния съвет, че воденето на дела е довело до обтягане на отношенията, както и е задала въпроси: „Защо, господин П., се опитахте да излъжете Агенцията по вписванията, като искахте да се впишете като председател?

Какво сте мислили да правите с това? Защо се опитахте да измамите?“. Последвал е дебат относно образователната степен на ищцата. Ответникът Р. Г. попитала: „Кой пусна Т. К., след като няма покана да присъства на събранието?“. Последвало е обяснение, че ищцата е член на УС и може да влезе да чуе доклада и да напусне събранието, след което е последвал апел присъстващите да не влизат в лични пререкания.

По делото е приета като доказателство характеристика на ответника Р. Г. от управителя на ПК „Македония“, в която се посочва, че ответникът работи в кооперацията от 1970 г. и през цялото време се проявява като съвестен и честен служител, винаги е 2 изпълнявала задачите и задълженията си.

От прието като доказателство по делото писмо от ПК „Македония“ се установява, че в кооперацията няма практика да се извършва звукозапис на проведените Общи събрания, а се изготвят протоколи, като за събранието от 21.06.2020 г. е изготвен протокол.

По делото са приети като доказателства копия от амбулаторен лист за преглед на ищцата от 23.06.2020 г. и 10.08.2020 г., видно от които на посочените дати на ищцата са извършени медицински прегледи.

По делото са ангажирани гласни доказателства от страните.

В показанията си св. Л. Б., ангажирана от ищцовата страна, сочи, че познава Т. К. и Р.

Г.. Свидетелката твърди, че е присъствала на общо събрание на 21.06.2020 г. на ПК „Македония“, като още при влизането били заедно с ищцата. На събранието имало охрана, която първоначално отказала да допусне ищцата да влезе, след което пуснали и ищцата като член на УС на кооперацията. При влизането си свидетелката седнала 3-4 реда зад Р. Г., имало много хора в залата. Свидетелката седнала на един ред с Т. К. и 34 реда зад Р. Г.. Разяснява, че между ищцата и ответницата възникнал спор относно правото на ищцата да присъства на събранието. Р. Г. казала, че Т. К. не може да се изказва, тъй като не е избрана за делегат. Твърди, че чула Р. Г. да нарича Т. К.

„лъжкиня и измамница“. Всички вперили очи в Т. К. и станало ясно, че се отнася за нея. Свидетелката не си спомня дали ищцата е казала нещо, както и дали е имало други реплики между двете.

В показанията си св. П. сочи, че познава ищцата Т. К. от две-три години. Пояснява, че общува с К. и разбрал за конфликт между К. и нейна колежка на общо събрание на ПК „Македония“, тъй като настъпила промяна в поведението на К.- станала по-затворена, унила, замислена. Сочи, че ищцата споделила, че на събранието на ПК „Македония“ била наречена лъжкиня и измамница от колежка, което ищцата приела много тежко, тъй като станало пред много хора, които я познават. Т. К. споделила, че го е приела много тежко, тъй като това е голяма обида за нея.

В показанията си св. Боздев сочи, че е член –кооператор в ПК „Македония“, познава Т.

К. и Р. Г.. Не е присъствал на събранието на 21.06.2020 г., тъй като имало охрана.

Твърди, че от хора, които присъствали на събранието разбрал, че Р. Г. без повод е нарекла ищцата лъжкиня, измамница, че лъже и др. Свидетелят разбрал, че това се е случило, тъй като Р. Г. се противопоставила на участието на Т. К. в общото събрание.

Твърди, че след събранието К. започнала да страни от хората, затворила се. Била крайно обидена и се срамувала от хората, станала коренно различен човек. Според свидетеля причината Г. да нарече К. са съмнения във връзка със статуса на К. и изказаното отношение във връзка със събранието.

3

Свидетелката Тикилянова в показанията си сочи, че е член-кооператор в ПК „Македония“, присъствала е на общо събрание на кооперацията през юни 2020 г.

Групата от с. Брежани били в първите редици, не е видяла в залата да влиза ищцата К., чула я по време на събранието да взема отношение по някои въпроси – че не е легитимен председателя и др. Разяснява, че Р. Г. седяла на реда зад свидетелката. На събранието станало въпрос за присъствието на К., като Р. Г. намерила смелост да попита водещия с какво право К. взема отношение към всеки въпрос. Не е разбрала да има конфликти между К. и Г. на събранието.

В показанията си св. С. П. сочи, че е присъствал на общо събрание на ПК „Македония“, което се провело в читалището на гр. С.. Пояснява, че седял на трибуната и бил с лице към всички. Не си спомня да се е случвал конфликт между Р. Г. и Т. К., както и Г. да става и да се обръща към К. с обидни думи. Имало ексцесии само в началото, една група се опитала да влезе в залата и не били допуснати. Ако е имало реплики, всичко било протоколирано.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза на звуков файл, изготвен от ищцата с мобилен телефон. Вещото лице е снело записа между 71 и 74 минута. В с.з. експертът сочи, че записът е изключително недобър, поради което се чува 30 % от разговора. Чуват се разговори, но не отчетливи, чуват се спорове, словесни атаки между много хора.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД включва противоправно поведение, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат и вина.

Законът императивно е въздигнал в забрана правилото да не се вреди другиму.

Отговорността за непозволено увреждане има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите да спазват законността и да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани и организации (Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ).

Съдът приема, че в случая не е налице първият елемент на състава, а именно деяние на ответника, изразяващо се в отправяне на думите „ти си лъжкиня, ти си измамница“ към ищцата.

От приетия като доказателство по делото протокол от 21.06.2020 г. от общо годишно отчетно-изборно събрание на ПК „Македония“ и от заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза не се установи твърдението на ищцата, че ответникът Р. Г. по време на събранието я е нарекла „ти си лъжкиня, измамница“. От същите се установи, че по време на събранието е имало пререкания между 4 присъстващите, но не и оправянето от страна на Р. Г. към Т. К. на думите: „ти си лъжкиня, измамница“. Установи се, че е имало дебат относно правото на ищцата да участва в общото събрание. От друга страна, ангажираните гласни доказателства са противоречиви и не могат да обосноват еднозначно извод за отправени думи от ответника към ищцата „ти си лъжкиня, измамница“. С оглед изложеното, не може да приеме, че ответникът е осъществил противоправото деяние. Поради липсата на елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, съдът приема, че той не се е осъществил и от страна на ответника не е налице непозволено увреждане.Въззивният съд изцяло споделя фактическите и правни изводи на районния съд. Необходимо е да се допълни, че от актуалната правна доктрина, сложният фактически състав, пораждащ правото на деликтно обезщетение, включва няколко елемента: поведение, противоправност на поведението, вреди, причинна връзка между противоправното поведение и вредите и вина /„Облигационно право - обща част“ от Ангел Калайджиев, „Сиби“, София, 2020 г., стр.

354/. Поведението е съзнателна човешка дейност, която може да се изрази в действие, бездействие или комбинация от повече от едно действие и/или бездействие. При деликтната отговорност поведението на делинквента най-често се състои от едно или повече действия.

Делинквентът дължи обезщетение за всички преки вреди - чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗДог.

Отношението на законодателя към деликтната отговорност е по-строго, като режимът й е по-неблагоприятен за лицето, причинило вредите, отколкото при договорната отговорност.

Пострадалият не знае, че ще бъде увреден. Затова, дори и той да не е положил дължимата грижа, делинквентът няма да бъде освободен изцяло от задължението за обезщетяване.

Причинителят на вредите изпада в забава и без покана - от момента на възникване на задължението /чл. 84, ал. 3 от ЗЗДог/. Противоправността се изразява в накърняване на предписанията на императивна правна норма. Това положение е в сила, независимо дали се касае за общата забрана да се вреди на друг, уредена в чл. 45, ал. 1 от ЗЗДог, или до специален деликтен състав. Вредата е широко понятие. Тя следва да се разбира като каквото и да е засягане на правно защитени блага. При деликтната отговорност вредата е последица от накърняване на блага, които са предмет на абсолютни права. Вредите са не само основание на отговорността, но и определят нейния размер. Общото правило, което регламентира неимуществените вреди, се съдържа в чл. 52 от ЗЗДог и гласи, че обезщетението за тях се определя от съда по справедливост. Това вземане има своите корени в римския деликт iniuria /сведения за това дава Гай в труда си „Институции“/.