Решение № 27 от 17.05.2021, Районен съд - Девня
- Съд
- Районен съд - Девня
- Дело
- Административно наказателно дело 248/2020
- Вид
- Решение № 27
- Подписан
- 17.05.2021
- В сила
- 07.10.2021
- Състав
- ДАНИЕЛА ХРИСТОВА ВЪЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 129 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 134 · Наказателен кодекс
- чл. 134 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 134 ал. 1 т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281 ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 пр. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 375 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 378 ал. 4 т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Решение №27, постановено на 17.05.2021 г. по АНД №248/2020 г. по описа на Девненски районен съд, четвърти състав:
Производство по чл. 375 и сл. от НПК.
Образувано е по внесено постановление №182/24.08.2020 г. на прокурор в Районна прокуратура – Варна, ТО – Девня, с което се прави предложение за освобождаване на О.Р. Р., ЕГН: ********** – обвиняем по ДП №16/2016 г. по описа на ОСлО – ОП - Варна от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, по обвинението за извършено престъпление по чл. 134 ал. 1 т. 2 от НК. Като основание за това се излага, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, а именно: за престъплението по чл. 134 ал. 1 т. 2 от НК /непредпазливо престъпление/ е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или с пробация и обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа предложението си и пледира за налагане на наказание между средния и максималния размер.
Обвиняемият се явява и участва в производството лично и с упълномощен защитник - адвокат. Той не оспорва фактите, описани в предложението на РП досежно настъпването на трудовата злополука с изключение на твърдението, че почвата в изкопа е била „компроментирана” поради наличието на подпочвени води, но счита, че не е допуснал вменените от обвинението нарушения. В последната си дума изразява съжаление за случилото се, но счита себе си за невиновен и моли да бъде оправдан.
Защитникът оспорва изцяло твърденията на прокуратурата, изложени в обвинителното постановление, намира обвинението за недоказано, счита, че обвиняемият не е допуснал нито едно от описаните нарушения и моли същият да бъде признат за невиновен.
Съдът, с оглед на непосредствено събраните в хода на съдебното следствие доказателства и приобщените доказателства от ДП, намира за установено от фактическа страна следното:
На 04.09.2014 г. между Община Суворово, обл. Варна, представлявана от Кмета - като „възложител“ и „С. 06“ ЕООД, представлявано от Управителя Р. С. - като „изпълнител“ бил сключен Договор № 1-17/04.09.2014 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изграждане на обекти от линейната инфраструктура на Община Суворово в 1 три обособени позиции“, Обособена позиция №2 „Изграждане на канализационна и подмяна на водопроводна мрежи по улици „Острата чешма“ и ул. “Цар Симеон“ в града. За изпълнение на поръчката Управителят на фирма – изпълнител събрал екип от специалисти и работници за изпълнение на предстоящата работа, сред които и обв. О. Р. Р.. Същият бил назначен във фирмата на длъжност „техник геодезия“ съгласно трудов договор № 392/21.01.2015 г., който му бил връчен на 26.01.2015 г. Започнал издаването на надлежни заповеди, с които разпределил задачите на служителите във фирмата. Със Заповед № 046/21.01.2015 г. обвиняемият бил назначен на длъжност „технически ръководител“ на обект „Канализационна и подмяна на водопроводна мрежа по улици „Острата чешма“ /от ул.“Рила“ до ул.“Райна княгиня“ и от ул.“Пирин“ до ул.“Цар Симеон“/ и ул.“Цар Симеон“ /от ул.“Острата чешма“ до ул.“Клокотница“/ в гр. Суворово, обл. Варна.
Съгласно Заповед № 047/22.01.2015 г. на управителя на дружеството за заместване на обв. Р., в случаи на негово отсъствие от работа за технически ръководител на същия обект бил определен свид. Ц.В.. Според длъжностната характеристика за длъжността „технически ръководител“ задълженията на обвиняемия включвали и провеждането на инструктаж по безопасност на условията за труд. Негово било задължението да провежда три от общо четирите вида инструктаж на работниците - инструктаж на работното място, периодичен инструктаж и извънреден инструктаж. Задължението за провеждане на начален инструктаж било на свид. Д. С. Д. , назначен съгласно Трудов договор № 36/11.05.2009 г. във фирма „С. 06“ ЕООД на длъжност „Експерт, здраве и безопасност при работа“.
Още преди започване на СМР било взето решение за укрепване на изкопните работи да се използват метални платформи под наем, които дружеството и друг път било ползвало при подобен вид дейност.
На 26.01.2015 г. бил съставен Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура.
На 11.03.2015 г. се работило на обект „Канализационна и подмяна на водопроводна мрежа” на улица „Острата чешма” в гр. Суворово, обл. Варна.
Работниците отработвали канализационен клон от ревизионна шахта 2-1 до ревизионна шахта 2-2 на ул. “Острата чешма“ в гр. Суворово, обл. Варна. На обекта от началото на работния ден сутринта на работа били и изпълнявали служебните си задължения - багериста – свид. В. В. Х. и четирима работници – пострадалият Д. Г. А. и свидетелите Т. Т. С. , В. Р. В. и П. М. Т. /последните двама намерени и неразпитани като свидетели по делото в хода на ДП/. Обв.
Р. също бил на обекта, като съблюдавал и контролирал работата на работещите там. Сутринта багеристът свид. В.Х. започнал да копае изкопа канал, в който предстояло да бъдат положени тръби на канализационната система. До обяд на същия ден каналът вече бил изкопан с размери около 13 2 м. дължина, 1, 25 м – 1, 30 м. ширина и дълбочина, която варирала от 2, 5 м. до 4, 80 м. за участъка предвид денивелацията. В около 14, 30 часа в изкопа в участък на ревизионна шахта 2-2, пред дом № 32 на улицата се намирали трима работници - Д.А., Т.С. и В. В., които подготвяли трасето за полагане на ревизионна шахта. Изкопът на мястото, където се намирали работниците /видно от протокол за оглед на местопроизшествие л. 10 – 11 , т. 3 от ДП/ бил с размери: дължина 13 м., ширина 1, 25 м. – 1, 30 м. и дълбочина около 4 м. В изкопа като укрепление на разстояние 2, 5 м. една от друга били положени две метални конструкции /платформи/ с еднакви размери, а именно: дължина 2 м., ширина 1, 2 м., височина 2, 5 м. Всяка от двете платформи била съставена от две плътни метални пана, обхванати от разпонки в горната и в долната част. Едната платформа била с деформационно - разрушителни повреди по нея /корозия/. Срещуположните им платна не били идентични помежду им. Работниците, намиращи се в изкопа били надлежно инструктирани да работят единствено и само в тези две платформи и им било забранено, вкл. и лично от обв. Р. да напускат платформите, докато са в изкопа. Въпреки това пострадалия Д.А. излязъл извън платформата, като точно в този момент започнало едностранно разрушаване - свличане на земна маса от едната изкопна стена, от мястото, намиращо се между двете платформи, което било изцяло неукрепено, както хоризонтално, така и вертикално. Свляклата се пръст притиснала и двата му крака към основата на едната платформа в изкопа и под тежестта на пръстта костите на големия и на малкия пищял на подбедрицата на левия и на десния крак на пострадалия се счупили. В този момент свидетелите Т.С. и Веселин Василев се намирали в металните платформи и останали невредими. Всички присъстващи се притекли на помощ на пострадалия, изнесли го от изкопа и повикали линейка, като пристигналия на место медицински екип му оказал първа помощ и го транспортирал в болнично заведение в гр. Варна, където му било проведено лечение. Непосредствено след това на место пристигнала и дежурна оперативна група от МВР, които извършили неотложните процесуално – следствени действия, в това число и оглед на местопроизшествието.
Проверка на место е била извършена и от служители от Инспекцията по труда, които констатирали допуснати множество нарушения на работното място, на което станала злополуката и съставили протоколи. Злополуката е била изследвана и от НОИ - Варна.
В хода на проведеното разследване е извършена СМЕ, от чието заключение се установява, че в резултат на срутването пострадалият е получил следните травматични увреждания: многофрагментно счупване на костите на голям и малък пищял на ляв и десен крак, обусловило трайно затрудняване на движението на крайниците за период от около 8 - 10 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес. Същите се определят като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 1 от НК.
3
В хода на разследването са били назначени и извършени пет съдебно - технически експертизи – първоначални и допълнителни, едночленни и колективни. Заключенията на всяко една от тях еднозначно сочат следното: двете метални платформи в изкопа са представлявали единственото укрепване на изкопа; същите не представляват в цялост изпълнение на предвиденото укрепване на земните работи по проект; същото е било неефективно и не е отговаряло на нормативните изисквания; в случай, че укрепването на изкопа е било изпълнено съгласно нормативните изисквания с направата на плътна хоризонтална или вертикална обвивка, то не би могло да се стигне до свличане на земна маса в изкопа; откоси и такова плътно укрепване на изкопа се е дължало предвид дълбочината на изкопа в участъка. липсата на откоси и на надлежно укрепване на изкопа е непосредствената причина за свличането на земна маса в изкопа; предпоставка за свличането са и установеното в изкопа преовлажняване на почвата и факта, че почвата е била рохка, предвид изпълнения технологичен процес - първо били поставени водопроводните тръби, след което започнало копаенето за канализация, а следвало дейностите да бъдат извършени в обратен ред. Тези два фактора са улеснили разрушителния процес на почвата в изкопа.
По искане на защитата вещите лица извършили колективната такава – инж. И.И. и П.П. бяха изслушани лично в хода на съдебния процес и то след като присъстваха на непосредствените разпити на свидетелите, проведени отново по настояване на защитата.
По почин на съда бе проведено изслушване и на в.л. И.И., изготвило една от най – обстойните СТЕ по делото, намираща се на л. 17 – 45, том 2 от ДП.
Вещите лица аргументирано защитиха своите заключения, които не бяха оспорени от страните и се кредитират от съда като обективно и компетентно дадени от лица, притежаващи специални знания в областта на строителството и хидротехниката.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
За съставомерността на деянието по чл. 134 ал. 1 от НК от обективна страна е необходимо кумулативното наличие на няколко предпоставки: деецът да упражнява правно регламентирана дейност, тя да представлява източник на повишена опасност и най - вече – да съществува пряка и 4 непосредствена причинна връзка между действията и/или бездействията на извършителя и настъпилия обществено опасен резултат – в случая причинените съставомерни телесни увреждания на пострадалия. Отсъствието на който и да било от изброените елементи от обективния състав на престъплението води до невъзможност да бъде ангажирана отговорността на дееца за причиняване на смърт поради професионална непредпазливост. На първо място следва да се отбележи, че разпоредбата е бланкетна. Тя не съдържа конкретно правило за поведение, а съдържанието й следва да бъде запълнено с точно определени, конкретни по своето естество императивни правни норми, които очертават дължимото поведение на дееца и предвиждат за него задължение за действие, респ. за въздържане от такова. При това съгласно т. 6 на ПП на ВС № 2 от 1979 г. „чл. 134 от НК е бланкетна норма, която ...се позовава на технически правила и норми от съответен нормативен или поднормативен акт, които конкретизират дължимото поведение на виновния и съдържанието на признаците на престъпния състав”. Вярно е, че в последните години в съдебната практика /така напр. решение № 622/2004 г. на ВКС, І НО/ все повече се налага схващането, че съставът на престъплението може да бъде осъществен и посредством нарушаване изискванията на ненормативен акт /напр. заповед, длъжностна характеристика и др./, стига в нормативен такъв да бъде предвидено задължение за спазването му. И в този случай обаче е необходимо задълженията да са очертани достатъчно ясно и категорично. При това съдържанието на конкретните задължения на дееца може да бъде запълнено само и единствено с норми, които са действали към момента на деянието.
Разбира се престъплението е резултатно и отговорността е само за реално причинения резултат, не и за създаването на потенциална опасност за възникване на такъв.
Разпечатката съдържа 24 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a38f8944-d616-4af4-8c64-6f07adb1c63e