Решение № 28 от 17.02.2025, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело № 20241880100072 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба от 22.06.2022 г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от ...

А. А. и ... И. Е., чрез пълномощник, против П. Г. Г., ЕГН **********, с адрес : с. Т., общ. С., С. област, мах. Р. , в качеството й на наследник на починалия на ..... г. неин ... В. А. Г.. Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 153 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда етажна собственост и за сума за предоставена услуга „дялово разпределение“ на топлинна енергия, както и за заплащане на обезщетение за забава върху стойността на доставената топлинна енергия и на обезщетение за забава върху стойността на предоставената услуга „дялово разпределение“ на топлинна енергия.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез пълномощник, е подала отговор на исковата молба. В него е посочено, че искът е неоснователен, тъй като В. Г. не е бил собственик, а ползвател на топлоснабдения имот. Правото на ползване се е прекратило със смъртта на ползвателя, като същото не е наследено от Г.. За процесния период тя не е имала качеството „потребител на топлинна енергия“. По изложените съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове. Към отговора на исковата молба е приложено копие от Заповед № РД 9 12 364 от 12.09.1991 г., с която В. А. Г. е настанен в топлоснабденото жилище.

С определение от 22.05.2024 г. производството по делото е спряно на 1 основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК – поради настъпила в хода на производството, на .... г., смърт на ответника П. Г. Г.. Съдът служебно е изискал удостоверение за нейните наследници.

С молба от 05.06.2024 г. дружеството-ищец, чрез пълномощника си, е поискало конституиране на наследниците на ответника – Б. А. Г. и А. В. Г., като са посочени и техните адресите, както и че се претендира от всеки от тях в условията на разделност по ½ от всяко от предявените в производството вземания. С определение от 25.11.2024 г. съдът е конституирал като ответници по делото Б. А. Г., ЕГН **********, с адрес : с. Т., общ. С., С. област, мах. Р. , и А. В. Г., ЕГН **********, с адрес : гр. С., кв. „...“, ул. „..“ № , в качеството им на наследници на П. Г. Г..

В исковата молба и в молбата от 05.06.2024 г. пълномощникът на ищеца излага, че наследодателят на П. Г. Г. е била клиент (потребител) на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което тя, като негов наследник, съответно ответниците, като нейни наследници, са обвързани от Общите условия на ищцовото дружество, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, тъй като наследодателят й не е упражнил правото си да предложи специални условия, съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Твърди, че през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което ответниците дължат цената за нея, платима съгласно Общите условия месечно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението. Съгласно чл.

155, ал. 1, т. 2 ЗЕ ищцовото дружество е начислявало сумите за топлинна енергия по прогнозни месечни вноски, като в края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от дружеството, извършващо дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата – етажна собственост по местонахождение на имота. При така изложената фактология „Топлофикация София“ ЕАД иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят разделно на ищеца – всеки един от тях по ½ част от следните суми : сумата от 1215,12 лева (1/2 = 607,56) – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „...“, бл. , ет. , ателие , за аб. № 240033, номер на инсталация 4000276231, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.06.2022 г. до окончателното изплащане ; сумата от 265,58 лева (1/2 = 132,79) – мораторна лихва за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2019 г. до 01.06.2022 г. върху вземането за цена на топлинната енергия ; сумата от 17,82 л е в а (1/2 = 8,91) – главница, представляваща цена на извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за посочения имот, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 22.06.2022 г. до окончателното изплащане и сумата от 4,12 лева (1/2 = 2,06) - лихва за забава в размер на законната лихва за периода от 01.07.2019 г. до 01.06.2022 г. върху вземането за цена на извършена услуга „дялово разпределение“. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

По делото е постъпила молба с вх. № 102 от 10.01.2025 г. от адв. Д. Н. Д.

– ..., пълномощник на А. В. Г., в която изразява становище и прави възражения по основателността и обстоятелствата, на които се основават предявените 2 искове. Представя писмени доказателства, договор за безплатна правна помощ, адвокатско пълномощно и списък по чл. 80 ГПК.

По делото е постъпила молба-отговор с вх. № 4453 от 12.12.2024 г. от адв. Е. М. – ..., пълномощник на Б. А. Г., в която изразява становище по „встъпването“ на Б. Г. като ответник по делото, както и по съществото на спора. Прилага пълномощно, сметка по чл. 80 ГПК и заверен препис от настанителна заповед.

Третото лице – помагач на ищеца – „Техем сървисиз“ ЕООД не взе участие в делото.

По делото са събрани писмени доказателства, представени от страните.

Свогенският районен съд, първи състав, вземайки предвид постъпилата искова молба, като обсъди становищата и доводите на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

За основателността на предявените осъдителни искове за дължима цена за топлоенергия и за извършване на услуга „дялово разпределение“ на топлинна енергия дружеството-ищец следва да установи по делото следните обстоятелства : договорните отношения между страните за доставката на топлинна енергия или други обстоятелства, които обосновават качеството клиент на топлинна енергия на наследодателя на ответниците, количеството на доставената топлинна енергия за въпросния период и размера на нейната цена, както и че през процесния период за имота е извършвана услуга „дялово разпределение“ на топлинна енергия, за което на ищеца се дължи съответно възнаграждение, възлизащо на исковата сума. По отношение на акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забава ищецът следва да установи съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 153 ЗЕ :

Топлоснабденият имот, находящ се на адрес : гр. С., п.к. , .. – район „...“, ж.к. „...“ (...), бл. , ет. , ателие , е собственост на „Монтажи“ ЕАД, ЕИК 831629999, със седалище и адрес на управление : гр. София, Столична община – район „Изгрев“, ж.к. „Изток“, ул. „Лъчезар Станчев“ № 9 – правоприемник на Стопанско обединение „Монтажи“ – София. От председателя на последното е издадена Заповед № РД 9 12 364 от 12.09.1991 г., на основание чл. 3 и чл. 18, ал. 2 от Закона за наемните отношения (отм., бр. 44 от 21.05.1996 г.), по отношение на В. А. Г., ЕГН **********, починал на ...... г. По делото постъпи молба от изпълнителния директор на дружеството, в която той уведомява съда, че за процесния период, а именно от м. 05.2018 г. до м.

04.2020 г., както и към настоящия момент, в апартамента е живяло/живее друго лице, а не В. А. Г. (починал преди края на периода, а именно на ..... г.).

На второ място, спорно между страните по делото е съществуването на облигационно правоотношение между ищеца и наследодателя на ответниците по договор с предмет продажба на топлинна енергия за процесния имот в рамките на исковия период от месец май 2018 г. до месец април 2020 г.

За разликата от търговската продажба на топлинна енергия за небитови 3 нужди, която, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, се извършва задължително на основата на писмени договори, договорът за търговска продажба на топлинна енергия за битови нужди, се счита за сключен и с конклудентни действия - арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ, т.е. писмена форма не е задължителна. Топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от КЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В този случай договорната връзка се предполага по силата на закона, тъй като съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, без да е необходимо сключването на писмен договор, и като такива са задължени да заплащат нейната цена. Разпоредбата на § 1, т. 2а ДР ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) съдържа легална дефиниция на понятието „битов клиент“ – клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Посочените разпоредби легитимират като клиент на топлинна енергия по силата на закона и съответно задължено лице за заплащане на нейната цена собственикът на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай клиент е третото лице ползвател. Още при действието на редакцията на § 1, т. 42 ДР ЗЕ, действала до 17.07.2012 г., с която понятието „потребител на топлинна енергия“ беше дефинирано като физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си, се приемаше, че използването на съюза „или“ не дава възможност за избор от страна на ищеца срещу кое от тези лица да предяви своята претенция, а отразява възможността лице, различно от собственика, да бъде потребител на топлинна енергия. Такова лице е именно титулярът на вещно право на ползване, който съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта. Ето защо, когато по отношение на топлофицирания имот е учредено вещно право на ползване, страна в отношенията с топлофикационното дружество е само ползвателят. Създадената по силата на закона облигационна връзка – договор за продажба на топлинна енергия е със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот. Както се посочи, съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, в този случай продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия клиенти на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ред в 30-дневен срок след публикуване на общите условия, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от клиентите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната 4 връзка, обективирано в общите условия и да уговорят различно съдържание, е основание съдът да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите.