Определение № 21266 от 14.05.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21266 гр. София, 14.05.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. Н. като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Н. Гражданско дело №

20231110149408 по описа за 2023 година

С Решение Рег.№ 2368 / 13.02.2025г. съдът е осъдил на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА „....., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „....“ № 29, ет. 7, представлявано от ..... ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. З. Д. от САК, личен № ...., със съдебен адрес: гр. София, ул. „.....“ № 74, ет. 1, ап. 1 сумата от 922,80 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие на ищцата по настоящото производство.

Постъпила молба за изменение на решението в частта на разноските от ищеца, в което се иска осъждане на ответника да заплати на ищцовия защитник сумата, която е определена от съда , но с вкл. ДДС.

Становището на ответната страна, е че не следва да се присъжда изобщо никакво възнагражднеие, доколкото не били налице оснвоанията за предосатвяне на безплатна правна помощ и съдействие , като се правят доказатлествени искания, а в условията на евентулност се иска от съда да намали присъденото вече възнагражднеие, което по своята същност представлява депозирана в срока по чл. 248 ГПК молба за изменеие на собствено основание, срещу която ищцовата страна, след дадена възможност на съда, възразява.

Разгледани молбите са допустими.

Молбата на ищеца е частично основателна, доколкото още с искова молба на страница 35 от кориците на делото е предсатвено доказателство, за това, че адв. А. Д. е регистриран по ДДС, поради което следва възнагражднеието, да бъде определено с ДДС, но не следва да бъде увеличаван размерът на горното, доколкото е направено е възражение за прекомерност с отговор на искова молба.

Молбата на ответника с искане за отмяна на постановеното вече решенение в частта, с която е определено възнагражднеие на адв. А. Д. на основание предоставена безплатна адвокатска помощ, е депозирана извън срок, доколкото подобно възражение - дали е налице или не основание за прилагане на правната норма на чл. 38, ал. 1 Задв , още повече с искане за събиране на доказателства, следва да бъде направено преди давне ход по същество по 1 делото, каквто не е сторено в настоящия случай.

Възражението за прекомерност обаче е основателно, доколкото съдът следва да определи възнагражението съобразно чл. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като нормативният акт е съобразен по-скоро като насока, с оглед практиката на ЕС, за положения труд от страна на адв. Милев би следвало да е 250 лева с ДДС (арг. и от т. 3 от ТР от 6.11.2013г., т.д. № 6/2012г. и О. на СГС от 10.01.2024г. ч.гр.дело № 14143/2023г.).

Като съобразно мотивите, дадени в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, е дадено тълкуване, задължително за настоящия съд в смисъл: 1) че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, то националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; 2) чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.

При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и 3) чл. 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Предвид всичко изложено може да се направи несъмнен извод, че в конкретния случая уредбата на НМАВ не преследва легитимни цели, като прилагането й от съда ще доведе до пряко нарушение на чл. 101 ДФЕС и ще доведе до необсновано висока тежест, която е несъразмерна с фактическата и правна сложност на делото и неговия защитаван материален интерес, а по аргумент от Решение от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 на СЕС съдът не следва да я прилага. В този смисъл съдът намира, че определено с решението по настоящото дело адвокатско възнаграждение не отговаря на фактическата и правна сложност на делото, проявената процесуална активност на адвоката както и на защитавания 2 материален интерес. В този смисъл съдът намира, че са налице основания за определяне на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер на 250 лв. с вкл. ДДС.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на адв. А. Д. с искане за изменение на решението в частта на разноските, в частта в която се иска осъждане на ответника да заплати на адв. Д. сумата в размер на 1107.36лв., с ДДС, вместо постановеното 922.80лв.

ИЗМЕНЯ Решение Рег.№ 2368 / 13.02.2025г. като след думите Осъжда на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА „....., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „....“ № 29, ет.

7, представлявано от ..... ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. З. Д. от САК, личен № ...., със съдебен адрес: гр. София, ул. „.....“ № 74, ет. 1, ап. 1 вместо сумата от 922,80 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие на ищцата по настоящото производство, да се чете правилно: сумата от 250 лв. с включено ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за сторена безплатна правна защита и съдействие на ищцата по настоящото производство.

Определението подлежи на обжалване с жалба пред СГС в дву седмичен срок от получаване на препис.

Да се връчи препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3