Решение № 494 от 21.04.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 494

Монтана, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - I състав, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СОНЯ КАМАРАШКА

Членове:

ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

БИСЕРКА БОЙЧЕВА

При секретар ПЕТЯ ВИДОВА и с участието на прокурора БОГДАНА СТЕФАНОВА ТОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия СОНЯ КАМАРАШКА канд № 20267140600141 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Предмет на касационното административнонаказателно производство е Решение рег. № 35 от 16.02.2026 г. постановено по АНД № 20251630201408 по описа на Районен съд – Монтана, с което е отменено Наказателно постановление № 12-2500221 от 19.11.2025 г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Монтана, с което на „АГРОТРАНС МОНТАНА“ЕООД, [ЕИК],със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], за извършено административно нарушение на чл. 3, ал. 7, т. 1 от Наредба № РД-07-8 от 13.07.2015г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл. 114а, ал, 1 от Кодекса на труда КТ/, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000,00 лева.(две хиляди) Касационният жалбоподател Дирекция „Инспекция по труда” – Монтана обжалва решението на РС – Монтана като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, с искане то да бъде отменено и да се потвърди наказателното постановление. Поддържа, че неправилно въззивният съд е приел липса на нарушение само поради последващото представяне на изисканите документи, тъй като нарушението е било вече осъществено към момента на проверката на 24.09.2025 г., когато при поискване не са били представени екземплярите на сключените еднодневни трудови договори по чл. 114а, ал. 1 КТ нито от работниците, нито от работодателя. Сочи, че нарушението е формално и е осъществено чрез бездействие, като представянето на договорите впоследствие не съставлява изпълнение на императивното задължение за незабавното им представяне на място с оглед проверката дали са сключени преди започване на работа. Твърди, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН, съдържат всички релевантни факти и обстоятелства и са били надлежно предявени, като дружеството е упражнило правото си на възражения. Поддържа, че констатациите в акта се подкрепят от събраните по делото доказателства, включително призовка № 25094216/24.09.2025 г., писмени сведения и непосредствените възприятия на проверяващите, и не са опровергани, поради което следва да се зачете и доказателствената сила на редовно съставения акт по чл. 416, ал. 1, изр. 2 КТ. Излага, че нарушението не е било отстранено веднага след установяването му и не представлява маловажен случай по чл. 28 ЗАНН, тъй като засяга съществено трудовото законодателство и създава риск от злоупотреба с трудови и социални права на работниците. Поддържа също, че имуществената санкция от 2000 лв. е правилно индивидуализирана, близка до законовия минимум и съобразена с тежестта на нарушението и относимите отговорността обстоятелства. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В съдебно заседание касаторът чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт С. К. поддържа касационната жалба, като моли за отмяна на оспореното решение на РС – Монтана, като неправилно и незаконосъобразно по доводи изложени в касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и депозира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба „АГРОТРАНС МОНТАНА“ ЕООД чрез процесуалния си представител адв. Н. Б. – МАК в отговор по касационната жалба оспорва същата като неоснователна и поддържа, че решението на Районен съд – Монтана е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Поддържа, че районният съд правилно е приел липса на осъществено административно нарушение както от обективна, така и от субективна страна. Сочи, че по силата на чл. 3, ал. 7 от Наредба № РД-07-8 работодателят е длъжен при поискване да предостави своите екземпляри от договорите, а в случая това е сторено, тъй като с изрична призовка административнонаказващият орган е поискал конкретни документи, определил е срок до 03.10.2025 г. и начин на представяне, като всички изискани документи, включително еднодневните договори, са изпратени по електронната поща още на 30.09.2025 г. Поддържа, че това се потвърждава и от показанията на актосъставителя С. Ш., която е признала в съдебно заседание, че е получила всички изискани документи в срок, но въпреки това е бил съставен АУАН. Изтъква още, че в законоустановения срок е подадено възражение срещу акта с довод, че нарушение не е извършено, тъй като договорите са били представени, но по това възражение не е било изразено становище. Позовава се и на свидетелските показания на С. Ц., според които договорите се попълвали и подписвали сутрин преди започване на работа, след което поради естеството на работата и липсата на условия за съхранение се държали в офиса през деня, а в края на работния ден отново се връчвали на работниците и им се изплащало възнаграждението. Сочи и показанията на свидетелката З. М., че договорът ѝ е бил сключен сутринта, а при проверката контролният орган е поискал единствено личните ѝ данни, без да ѝ задава други въпроси. Оспорва тезата, че липсата на договор в работника към момента на проверката означава неизпълнение на задължението за връчването му преди постъпване на работа, като поддържа, че установеното по делото сочи на съхраняване на договорите в офиса с оглед естеството на работата и желанието на работниците. Поддържа в крайна сметка, че нарушението така, както е описано в АУАН и НП, не е било безспорно установено, поради което наказателното постановление правилно е било отменено. Претендира присъждане на разноски за касационно производство. В съдебно заседание, редовно призован ответникът „АГРОТРАНС МОНТАНА“ ЕООД се представлява от управителя Д. Г. А., който оспорва жалбата и поддържа представената по делото писмена защита от процесуалния му представител адвокат Н. Б. – МАК. Претендира сторените по делото разноски.

Окръжна прокуратура – Монтана, конституирана в настоящето производство в защита на значим обществен интерес на осн. чл.217, ал.3 АПК във вр. чл.16, ал.1, т.3 АПК, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е основателна. Издаденото НП отговаря на всички изисквания на закона, като не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което неправилно е отменено от РС – Монтана. Предлага решението на Районен съд – Монтана да бъде отменено и да бъде потвърдено издаденото НП.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

С касационната жалба не са представени доказателства които да променят фактическата обстановка, възприета от районния съд.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна районният съд е приел за безспорно установено, че на 24.09.2025 г. инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана са извършили проверка в лозов масив в [населено място], стопанисван от „АГРОТРАНС МОНТАНА“ ЕООД, при която са установили 11 лица, полагащи труд, като четири от тях са заявили, че работят по еднодневни трудови договори по чл. 114а, ал. 1 КТ. При проверката работниците не са представили своите екземпляри от договорите, а управителят е заявил, че договорите се съхраняват в офиса на дружеството в [населено място], тъй като на място в масива няма стационарен офис. Съдът е приел, че с призовка № 25094216/24.09.2025 г. на търговското дружество е указано в срок до 03.10.2025 г. да представи определени документи, включително еднодневните трудови договори, като в този срок всички изискани документи са били изпратени по служебната електронна поща на проверяващия инспектор от служителката С. Ц.. Прието е че екземплярите от договорите – както на работниците, така и на работодателя – към момента на проверката са се намирали у Ц., тъй като работниците отказвали да държат своите екземпляри поради естеството на работата, а работодателските екземпляри се съхранявали в офиса на търговското дружество. Въпреки последващото представяне на договорите, на 20.10.2025 г. е бил съставен АУАН, срещу който е подадено писмено възражение, а впоследствие е издадено и оспореното наказателно постановление.

От правна страна районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в законоустановените срокове по чл. 34 ЗАНН и при спазване на изискванията за форма и реквизити, т.е. не са налице процесуални пороци, водещи до отмяна на НП на формално основание. Независимо от това съдът е счел жалбата за основателна, тъй като според него фактическите констатации в АУАН са били оборени от събраните по делото гласни и писмени доказателства, поради което е отпаднала доказателствената сила на акта по чл. 416, ал. 1, изр. 2 КТ. Въззивният съд е приел, че при установеното последващо представяне в срок на изисканите с призовката екземпляри от еднодневните трудови договори, задължението на работодателя следва да се счита изпълнено съобразно нормативните изисквания. Поради това е направил извод, че нарушението, така както е описано в АУАН и НП, не е безспорно установено, съответно дружеството не е осъществило административното нарушение, поради което наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Фактическата обстановка установена от решаващия съдебен състав и изводите му за несъставомерност на деянието са обосновани от събраните в хода на административнонаказателното производство и съдебното обжалване доказателства. При правилно установена фактическа обстановка решаващият състав на Районен съд – Монтана е постановил съдебен акт в съответствие с процесуалния и материалния закон.

От събраните по делото доказателства се установява, че при проверка на 24.09.2025 г. в лозов масив в [населено място], стопанисван от „Агротранс Монтана“ ЕООД, контролните органи са установили лица, полагащи труд, част от които са заявили, че работят по еднодневни трудови договори по чл. 114а, ал. 1 КТ. Безспорно е също, че при самата проверка на място работниците не са представили своите екземпляри от договорите, а работодателят е заявил, че същите се съхраняват в офиса на търговското дружество в [населено място]. Установява се още, че на работодателя е връчена призовка № 25094216/24.09.2025 г., с която е изискано представянето на конкретни документи, включително еднодневните трудови договори, в срок до 03.10.2025 г., лично, чрез пълномощник или по електронна поща. Не е спорно и това, че в така определения срок документите са били представени по служебната електронна поща на актосъставителя, което се потвърждава както от приложените писмени доказателства, така и от свидетелските показания, включително на самата актосъставителка.

При тези данни правилно районният съд е приел, че фактическите констатации в АУАН, макар и да се ползват с доказателствена сила по чл. 416, ал. 1, изр. 2 КТ до доказване на противното, са били оборени в хода на съдебното производство. Разпоредбата не установява необорима презумпция в полза на административно наказващия орган, а допуска съдът да цени всички събрани доказателства и при наличие на противни данни да приеме, че отразеното в акта не съответства на действителното правно положение. Именно такава е и настоящата хипотеза, тъй като от доказателствата по делото се установява не отказ или трайно неизпълнение на задължението за представяне на договорите, а тяхното представяне в рамките на изрично дадения от контролните органи срок.