Решение № 889 от 09.02.2015, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№

............... гр. С., 06.02.2015 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на четвърти февруари през 2014 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА

ПОПКОЛЕВА

АНЕЛИЯ ЯНЕВА при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско дело № 11928 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано e по жалба от 23.08.2011 г. на ищците А.М.А., Л.В.А. и М. А.А. и по жалба от 12.09.2011 г. на ответника Т.В.М. против решението от 08.08.2011 г. по гр. дело № 22936/2009 г. на Софийския районен съд, 39 състав.

Жалбоподателите – ищци обжалват решението в частта, с която са отхвърлени предявените от тях срещу Т.В.М. искове за установяване нищожността на сключено между тях споразумение от 17.11.2003 г., както следва: иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД / противоречие със закона /, иск за нищожност поради незавършен фактически състав, иск по чл.26, ал.2, пр. 2 ЗЗД /липса на съгласие/, иск по чл.22, ал.3 СК /липса на съгласие от Л.В.А., иск по чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД / липса на предписана от закона форма/; иск по чл.108 ЗС за осъждане на ответника Т.В.М. да предаде владението върху част от процесния парцел X с площ от 460 кв.м., при граници по буквите АБВГДЕА съгласно скицата на л.15 от делото от дворно място в с.Н., цялото с площ от 3 619 кв.м., съставляващо имот с пл.№ 544, м.”Ч.П.”, нанесен в кад.лист Б-9-5-Г по неодобрен кад. план от 1997 г. на стопански двор ферма Н., заснет през 1997 г., представляващ парцел X по парцеларния план на стопанския двор, част от УПИ I – за производствени и обслужващи дейности, от кв.51 по сега действащия рег.план на село Н., приет с решение № 34 по протокол № 32/10.12.2001 г., при граници: от четири страни улици по осови точки 211, 212, 214, 217 и 218 и иск по чл.109 ЗС за осъждане на ответника Т.В.М. да премахне оградата, поставена от него по буквите АБВ съгласно скицата на л.15 от делото в дворното място, находящо се в с.Н., цялото с площ от 3 619 кв.м., съставляващо имот с пл.№ 544, м.”Ч.П.”, нанесен в кад.лист Б-9-5-Г по неодобрен кад. план от 1997 г. на стопански двор ферма Н., заснет през 1997 г., представляващ парцел X по парцеларния план на стопанския двор, част от УПИ I – за производствени и обслужващи дейности, от кв.51 по сега действащия рег.план на село Н., приет с решение № 34 по протокол № 32/10.12.2001 г., при граници: от четири страни улици по осови точки 211, 212, 214, 217 и 218. С решението жалбоподателите са осъдени да заплатят на ответника и сумата от 665,87 лв. – разноски.

Жалбоподателят – ответник обжалва решението на СРС в частта, с която е признато за установено по отношение на него, че споразумението от 17.11.2033 г., сключено с ищците е нищожно на основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД /липса на съгласие/.

В жалбата на ищците се твърди, че решението е нищожно, евентуално недопустимо, евентуално неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано. Излагат се възражения, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички предявени искове, а по тези по които се е произнесъл, неправилно е приел, че исковете за нищожност на споразумението и исковете с правно основание чл.108 ЗС и чл.109 ЗС., са неоснователни. Твърди се и, че съдът е длъжен да следи служебно и за ненаведени от страните основания за нищожност. По отношение на иска по чл.108 ЗС поддържа, че разпоредбата на чл.45 а от ППЗСПЗЗ е неприложима в конкретния случай. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да обяви за нищожно, евентуално да обезсили като недопустимо, а евентуално да отмени като неправилно обжалваното решение. Във въззивната жалба са направени доказателствени искания за събиране на писмени и гласни доказателства, които са оставени без уважение с определение от 27.12.2013 г.

В жалбата на ответника Т.В.М. се твърди, че решението е неправилно поради нарушаване на материалния закон, тъй като дори и да се приеме, че от процесното споразумение не могат да се изведат какви са желаните от страните правни последици, това не води до нищожност на същото поради липса на съгласие, а до нищожност поради липса на основание, каквото основание за нищожност обаче ищците не са навели в исковата молба и уточнителните такива.

Предвид изложеното моли решението на СРС в атакуваната част да бъде отменено.

С решение от 15.11.2012 г. по гр.д. № 12740/2012 г. на настоящия състав на СГС е потвърдено решението от 03.07.2012 г. по гр.д.№ 22936/2009 г. на СРС, 39 състав, с което е оставена без уважение молбата на ищците за допълване на решението от 8.08.2011 г.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените в жалбите пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемите страни, намира за установено следното:

Производството пред СРС е образувано по искова молба, уточнена с молби от 09.06.2009 г. и от 09.12.2009 г., подадена от А.М.А., Л. В. А. и М.М.А. срещу Т.В.М.. Ищците твърдят, че притежават по силата на договор за покупка чрез търг от 07.07.1994 г. и констативен нотариален акт № 55, том I, нот.дело № 50/1998 г. недвижим имот, представляващ дворно място в с.Н., с площ от 3 619 кв.м., съставляващ имот пл.№ 544, м.”Ч.П.”, нанесен в кад.лист Б-9-5-Г по неод.кад.план от 1997 г., подробно описан в исковата молба. Поддържат, че ответникът Т.М. е придобил чрез дарение по нот.акт № 103/22.04.2002 г. от своя баща В. М., който пък от своя страна го придобил по договор за замяна от 24.07.2000 г., неурегулиран поземлен имот, представляващ нива, находящ се в с.Н., общ. Н.И., цялото с площ от 6 466 кв.м., съставляващ имот пл. № 106010, парцел 10 от масив 106. Ищците твърдят, че на 17.11.2003 г. ищците А. и М. А. подписали споразумение за границите на собствените им имоти по скици, изготвени от ЕТ „Е.-**-Р.Н.”, с което границата на имота на ответника била преместена в техния имот, а на техния имот-в посока улица по осови точки 211-212, като ответникът бил поставил ограда по точки АБВ по приложената с исковата молба скица/ л.15 от делото/ и завзел част от имота на ищците по букви АБВГДЕА с площ от 460 кв.м. по същата примерна скица. Ищците твърдят, че споразумението е нищожно, защото противоречи на закона и има невъзможен предмет, доколкото се забраняват сделки в гражданския оборот за земеделски имоти, с площ по-малко от 3 дка, за имот без необходимата площ и лице и за реална част от парцел.Освен това се твърди, че споразумението е нищожно, поради липса на съгласие, тъй като не било подписано от Столична община, доколкото с него се отнема улица, и от Л.А., доколкото се твърди, че имотът е придобит след брака й с А.М.А., т.е. в условията на СИО. На следващо място се поддържа, че споразумението е нищожно, тъй като не била спазена изискващата се от закона форма - нотариален акт. С оглед поддържаната нищожност на споразумението, ищците твърдят, че ответникът не е собственик на процесната част от имот пл. № 544. Предвид горното ищците претендират прогласяване нищожността на споразумението, както и да бъде осъден ответника да им предаде владението на частта от имота им по букви АБВГДЕА по примерната скица, с площ от 460 кв.м. , както и осъждането му да премахне изградената ограда.

Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва предявените искове, като поддържа, че някои от сочените основания за нищожност не водят до такъв порок, а се касае за неосъществен фактически състав. Поддържа, че със споразумението е отчетено погрешното заснемане и нанасяне на имота на ищците, при което регулационните линии на техния парцел навлизат в неговия имот. Твърди, че след сключване на споразумението, неговият имот е нанесен в кадастъра като имот пл. № 790, в кад.лист Б-9-5-Г и никъде не застъпва кадастралните граници на имот пл.544. Твърди, че регулацията на имота на ищците не е приложена, т.е. регулационните линии не са станали граница на имота на ищците. Поддържа, че е налице грешка /неправилно заснемане/ в кадастралния и регулационния план относно имота на ищците, поради което се наложило и подписването на процесното споразумение, с което страните целели да уредят доброволно отношенията си във връзка с границата между двата им собствени имота. По отношение на иска с правно основание чл.108 ЗС поддържа, че е недопустим, доколкото ищците имат правен интерес да водят иск по чл.53, ал.2 ЗКИР. На следващо място поддържа, че искът е неоснователен, като оспорва представения от ищците констативен нот.акт № 55, том I, нот.дело № 50/1998 г.,.

За първи път в писмената си защита ответникът навежда конкретни възражения срещу иска по чл.108 ЗС, а именно, че не е била спазена процедурата за продажба на земята от ликвидационния съвет, че прилежащата площ на сградата, която ищците са купили, не е правилно определена; че не било доказано наличието на решение за провеждане на търга съгласно чл.48, ал.8 ППЗСПЗЗ; не бил представен и протокол на ликвидационния съвет за приемане на парцеларния план, както и не било установено, че скицата към договора за продажба от 07.07.1994 г. е изготвена от компетентни лица. Тези възражения обаче са преклудирани с оглед разпоредбата на чл.133 ГПК, поради което не следва да бъдат обсъждани от въззивния съд.

В производството пред СРС от страна на ищците са представени следните писмени доказателства: 1/ договор от 07.07.1994 г. за покупко-продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за търговете, сключен на основание чл.48, ал.8 ППЗСПЗЗ вр. чл.1, ал.2, т.4 и чл.16 от Наредбата за търговете и протокол № 54/24.06.1994 г. на комисията, провера търга, между ликвидационния съвет на ТКЗС-кв.Б. и А.М.А. и М.М. А., с предмет право на собственост върху краварник, с прилежащите му общи части от комуникационната система на обект-ферма Н. и земя в размер на 3 619 кв.м., представляваща парцел X по парцералния план от 1997 г. на кравеферма в с. Н. за сумата от 300 509 лв., разпределена съгласно чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ, както следва:зена на сградата и прилежащите части от комуникационната система на обекта в размер на 191 939 лв. и цена на земята-108 570 лв.; 2/ констативен нот.акт № 55, том I, нот.дело № 50/1998 г., по силата на който ищците А.М.А. и М.М. А., са признати за собственици по реда на чл.48, ал.8 ППЗСПЗЗ на следния недвижим имот:дворно място, находящо се в с.Н., с площ 3 619 кв.м., бивш стопански двор, съставляващо имот пл.№ 544, нанесен в кад.лист Б-9-5-Г по неодобрения кад.план на гр.С.-Стопански двор, ферма Н., заснет през 1997 г. / парцел X по парцералния план на Стопански двор-с.Н., при съседи по договора за продажба: изток - вътрешен път, запад – вътрешен път, север – вътрешен път, юг – земеделска земя, заедно с краварник в дворното място и прилежащите му общи части от комуникационната система на обект „Ферма – Н.; 3/ договор за замяна на недвижими имоти от 24.07.2000 г., по силата на който Столична община е прехвърлила на В. М. Г. следния общински недвижим имот – частна общинска собственост: земеделски имот-нива в размер на 6, 467 дка, съставляваща парцел № 10 от масив 106, м.”Ч.П.” по плана за земеразделяне на с.Н., при граници при АОС № 1901/18.01.1999 г. : нива № 106009, стопански двор № 106002, нива № 007099, полски път № 07099; 4/ нот.акт № 103, том II, рег.№ 4017, дело № 260/2002 г., по силата на който В. М. Г. е дарил на сина си Т.В.М. следния свой недвижим имот: неурегулиран поземлен имот /нива/, находящ се в с.Н., цялото с площ от 6 466 кв.м., а по документ за собственост с площ от 6467 кв.м. , съставляващо имот № 106010, а по документ за собственост парцел 10 от масив 106, IV категория, ЕКНМ 51250, м.”Ч.П.”; 5/ споразумение от 17.11.2003 г., с нотариална заверка на подписите, сключено между Т.В.М., от една страна и А.М.А. и М.М.А., от друга, относно границите на собствените им имоти, а именно на парцел № 106010, от землището на с.Н. и парцел 544, кад.лист Б-9-5-Г от землището на с.Н., по скиците изготвени от ЕТ „Е.-**-Р.Н.” и заверени от ПК-община Н.И.; 6/ скица на процесните имоти, заверена от началник ОСЗГ Н.И., изготвена от ЕТ „Е.-**-Р.Н.”; 7/ удостоверение за граждански брак, от което е видно, че А.М.А. е сключил брак с Л.