Решение № 816 от 27.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 816 гр. София, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Гетов

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Цветомила Данова при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100605413 по описа за 2023 година

С Присъда от 30.03.2023г., постановена по НЧХД №21505/2018г., 136ти състав на Районен съд - гр.София е признал подсъдимия И. М. В., ЕГН:

**********, за виновен в това, че на 03.12.2018г., в гр.София, на бул.“****, ударил Д. С. с юмруци и е нанесъл удари в областта на дясното слепоочие, левия крак и пръстите на ръцете, вследствие на което са му причинени травматични увреждания: навяхване на лявата талокрутурална (глезенна) става, охлузвания в областта на дясното слепоочие, по палеца на лявата ръка, в основата на четвърти пръст на лявата ръка, по ляво коляно и глезена на левия крак и кръвонасядане в областта на шията вляво, като това е довело до болка и страдание и представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл.130, ал.1 вр. чл.78а, ал.1 от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия И. М. В. за невиновен в това, че на 03.12.2018г., в гр.София, пред паркинга на бул.“**** 1 е отправял множество заплахи и закани към Д. С. е семейството му, като се е заканил, че ще съсипе живота му, ще му счупи главата, ще пребие него и семейството му, ще изнасили майка му, като това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по това обвинение.

На основание чл.189, ал.4 от НПК съдът е постановил И. В. да заплати на Д. С. направените по делото разноски, включващи държавна такса и възнаграждение на вещо лице, както и разноските за адвокатско възнаграждение.

В законоопределения срок са постъпили въззивна жалба и допълнение към нея от адв. Ж. Ж. от САК - защитник на подсъдимия И. В.. В жалбата се излагат съображения, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована в обжалваната част, постановена при съществени процесуални нарушения, както и че наложеното наказание е явно несправедливо. Обжалва се и частта относно присъдените разноски. Към жалбата е депозирано и допълнение, в което се изтъква, че по делото липсват преки доказателства – свидетелиочевидци, които да са наблюдавали действията на подсъдимия, а частното обвинение се основава само на показания на свидетели, които са възприели действията на частния тъжител след инцидента. В условията на евентуалност е отбелязано, че по отношение на визираното в СМЕ „разстройство на здравето“ по смисъла на чл.130, ал.1 от НК – „навяхване на лявата глезенна става“ липсват мотиви от решаващия състав за механизма на настъпване на телесната повреда и в тази връзка наличие на нарушение на материалния закон при правната квалификация на деянието. Сочи се и явна несправедливост на наказанието, като се моли редуциране на наложената глоба в размер на 1500 лв. до 1000 лв. при признаване на вината. В заключение се иска отмяна на постановената присъда и постановяване на оправдателна такава, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Срещу първоинстанционната присъда е постъпила и въззивна жалба от частния тъжител Д. С. чрез повереника му – адв.Х. М. от САК, като се счита, че частта й, с която първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия В., е неправилна. Изтъкват се съображения, че от обективна и субективна страна е 2 осъществен състав на престъпление по чл.144, ал.1 от НК. Моли се първоинстанционната присъда да бъде отменена в тази й част, като бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият В. да бъде осъден по повдигнатото му обвинение за осъществена закана.

Частният тъжител Д. С. и повереникът му – адв. Х. М. от САК не се явяват в съдебно заседание. Последният е депозирал молба, с която заявява, че моли да се даде ход на делото, че няма доказателствени искания, като поддържа жалбата си и иска да се постанови нова присъда по чл.144, ал.1 от НК, с която подсъдимият И. В. да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.144, ал.1 от НК и му бъде наложено най-тежкото наказание, предвидено в разпоредбата.

В съдебно заседание подсъдимият И. В. не се явява, а се представлява от адв. Г.И. от САК, преупълномощена от адв.Ж.. Защитникът поддържа изцяло въззивната жалба, като счита, че осъдителната част на присъдата е базирана само на косвени доказателства. В заключение пледира за оправдателна присъда и по двете обвинения.

Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и становището на страните и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, Софийски районен съд е събрал необходимите гласни и писмени доказателства и доказателствени материали – показанията на свидетелите О.Г., М.С., Б.Т., заключението на съдебномедицинска експертиза, както и множество приложени писмени доказателства, включително свидетелство за съдимост на подсъдимия.

Въз основа на съвкупния им анализ първоинстанционният съд е приел фактическа обстановка, която напълно се възприема и от въззивната инстанция, а именно:

Подсъдимият И. М. В. е роден на ****г. в град София, българин, български гражданин, неженен. Същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. Към 03.12.2018г. подсъдимият В. е живеел на адрес: гр.София, бул. ****. На същия адрес, по същото време, на шести етаж живеел частният тъжител Д. С. /гражданин на Казахстан/ заедно с майка си – свидетелката М.С., със свидетеля О.Г. и неговия по-малък син. Между 3 семейството на тъжителя С., от една страна и подсъдимия, от друга, отношенията били напрегнати. Подсъдимият В. постоянно правел забележки на живеещите над него за вдигане на шум, като се стигало и до позвъняване на вратата на апартамента им, отправял забележки на висок тон към помалкия им син /11-годишен към 03.12.2018г./, демонстрирал неуважително отношение спрямо баща му – свидетеля О.Г.. През този период частният тъжител С. бил студент, а нощно време работел в ресторант. Около 03:00 часа на 03.12.2018г. тъжителят се прибирал от работа вкъщи на посочения по-горе адрес на бул.“****. Когато паркирал автомобила си пред сградата, видял подсъдимия В. да слиза от такси, като последният изглеждал в пияно състояние и след като забелязал Д. С., го нападнал, като му нанесъл удари с юмрук в областта на лицето, дясното слепоочие, левия крак и пръстите на ръцете. Пострадалият С. успял да се качи до жилището си, където позвънил настоятелно на вратата, въпреки че друг път винаги сам си отключвал и бил посрещнат от майка си – свидетелката М.С.. Д. С. бил пребледнял и уплашен, поискал вода, а след изпИ.ето й паднал на пода в кухнята на жилището.

Междувременно в кухнята дошъл и свидетелят О.Г., който забелязал, че Д. има зачервявания по лицето, одрасквания по лицето, прах по дрехите и попитал какво се е случило, а отговорът бил, че съседът от долния етаж – И.

В. го е нападнал и описал инцидента. Пострадалият С. се оплакал от главоболие, световъртеж и болки в крака, лявата ръка и пръстите, а свидетелката М.С. забелязала, че по врата на сина й има следи от хващане с ръце, както и че панталоните му са скъсани. Свидетелят Г. се обадил на СОТ, полицията и на „Бърза помощ“. Докато чакали да пристигнат екипите, свидетелката М.С. видяла как подсъдимият В. влиза във входа, а малко след това погледнала към долния етаж от етажната площадка и забелязала, че жената на подсъдимия отваря вратата на жилището им, тъй като служители на СОТ искали да разговарят с него, а самият подсъдим В. държал бухалка в ръце. Впоследствие на адреса пристигнал полицейски екип, като в наряд били свидетелите П.Ч. и Б.Т., както и медицински екип, който закарал пострадалия Д. С. в УМБАЛСМ „Пирогов“, където бил прегледан, преминал на скенер, поставили му система и на сутринта си тръгнал.

Следобед на 03.12.2018г. тъжителят С. бил прегледан от доктор А.А. – специалист по съдебна медицина, в кабинета му, който издал съдебномедицинско удостоверение, описващо нанесените му наранявания.

4

Съгласно заключението на назначената в хода на първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза по отношение на тъжителя Д. С. причинените му травматични увреждания са причинили болка и страдание, а навяхването на лявата глезенна става реализира признаците на медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според вещото лице установените увреждания са в резултат на действието на твърди – тъпи и тъпоръбести предмети и могат да се получат по начина, описан от пострадалия, респ. отразен в тъжбата.

Не са установени данни по време на нанасяне на уврежданията подсъдимият И. В. да е отправял множество заплахи и закани към тъжителя Д. С. и семейството му от естество, че ще съсипе живота му, ще му счупи главата, ще пребие него и семейството му, ще изнасили майка му, каквото заканване да възбуди основателен страх за осъществяването му.

Установената от първоинстанционния съд и възприета от въззивната инстанция като правилна фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Първостепенният съд, в съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, детайлно е анализирал свидетелските показания и многобройните писмени доказателства, голяма част от които представляват медицински документи, които са от решаващо значение за установяване на фактите от обективната действителност, свързани с предмета на доказване. Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите към същия са обсъдени всички събрани по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. Първостепенният съд правилно е отчел родствените връзки между част от свидетелите и едната страна в производството, което е довело до внимателен анализ на гласните доказателствени средства, както и съпоставянето им с останалите събрани доказателства, така че съдът да формира изводи кои от тях следва да бъдат кредитирани и съответно в каква степен.

Пред настоящата инстанция не е провеждано допълнително съдебно следствие, тъй като въззивната инстанция е счела, че са събрани в необходимия обем и пълнота доказателства, от които делото да е изяснено 5 пълно и всестранно, както от фактическа, така и от правна страна и не са налице основания за промяна на приетата за установена от първата инстанция фактическа обстановка. Събраните доказателства, подробно анализирани от първостепенния съд, по същество установяват авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението, т.е. присъдата е постановена при наличие на достатъчни по вид, характер и обем доказателства и след задълбочен техен анализ.

По смисъла на чл.130, ал.1 от НК леката телесна повреда представлява разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, тоест разглежданото разстройство на здравето ще е налице, когато е установено, че са причинени анатомични или функционални смущения, които са довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и до леки изменения във физиологическите функции извън болката и страданието.

Въз основа на установената фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е направил правния извод, че на 03.12.2018г., в гр.София, на бул.“****, ударил Д. С. с юмруци и е нанесъл удари в областта на дясното слепоочие, левия крак и пръстите на ръцете, вследствие на което са му причинени травматични увреждания: навяхване на лявата талокрутурална (глезенна) става, охлузвания в областта на дясното слепоочие, по палеца на лявата ръка, в основата на четвърти пръст на лявата ръка, по ляво коляно и глезена на левия крак и кръвонасядане в областта на шията вляво, като това е довело до болка и страдание и представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота.