Разпореждане № 2154 от 25.03.2026, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Частно гражданско дело 1153/2026
- Вид
- Разпореждане № 2154
- Подписан
- 25.03.2026
- В сила
- 25.03.2026
- Състав
- Михаела Иванова Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл.410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 13 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 2154 гр. Кюстендил, 25.03.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Михаела Ив. Атанасова като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Частно гражданско дело № 20261520101153 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.
Делото е образувано, по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Балша“ № 17, партер, подадено от пълномощника юрисконсулт А. Г., против длъжника Н. Р. Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ******************, тел.
********** с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите:
394,62 EUR /триста деветдесет и четири евро и шестдесет и два цента/ - главница, дължима по Договор за кредит № **********/02.07.2025 г.; 21,57 EUR /двадесет и едно евро и петдесет и седем цента/ – договорна лихва от 01.08.2025 г. до 27.02.2026 г.; 220,40 EUR /двеста и двадесет евро и четиридесет цента/ – такса; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.03.2026 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 10,86 евро държавна такса и 51,13 евро юрисконсултско възнаграждение.
Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор, общи условия.
С Разпореждане рег. № 1987/19.03.2026 г. съдът е оставил заявлението без движение, като е дал на заявителя задължителни за изпълнение указания.
В срок, заявителят е отстранил посочените от съда нередовности като е прецизирал вземането за такса.
Районен съд-гр. Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:
Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.
1
Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.
Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания за частично основателни. Съображенията за това са следните:
С оглед задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящият случай, то съдът намира следното: претенцията за такса ангажимент в размер на 220,40 лв. за нищожна като нарушаваща закона, противоречаща на закона и като неравноправна клауза, за която съдът следи служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/.
Таксата ангажимент е предвидена в процесния договор в чл. 2, ал. 1, т. 3 от същия за плащане от потребителя за сключването на договора при фиксиран годишен лихвен процент, на такса "Ангажимент" в размер на 48, 66 % от размера на главницата, конкретно 445,80 лв.
Процентът на таксата се определял от периода на кредита. Таксата е дължима в цялост към датата на усвояване на кредита, а с цел финансово облекчение нейният размер се разпределял на равни части по погасителните вноски.
В разпоредбата на чл. 10а., ал. 1 от ЗПК е предвидено, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а в ал. 2 е предвидена забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая се касае за абсолютно неоправдана от гледна точка на добрите нрави клауза в размер на половината от стойността на кредита, срещу насрещна престация за предоставяне на фиксиран лихвен процент по кредита, което нито е услуга, нито никаква насрещна престация на кредитодателя. Това е обикновена договорна уговорка за размера на договорната лихва и по никакъв начин не може да бъде компенсиран този размер с такси или друг вид възнаграждения. Договорката как да се формира лихвеният процент не е такса или комисион по кредита по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК, а посочването й като такса не променя нейния характер. Тя не представлява и неустойка, защото не касае неточно или забавено изпълнение на задължение на длъжника.
При положение, че изначалното предвиждане на таксата да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, с което се цели заобикаляне на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Включването в ГПР на тази такса, с цел удовлетворяване на правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК, не променя нейния характер на клауза, накърняваща добрите нрави, нарушаваща чл. 10а, ал. 2 ЗПК и целяща и заобикаляне на тази разпоредба.
В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса – 10,86 евро. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 40,90 EUR (четиридесет евро и деветдесет цента) , тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна 2 сложност. Претендираните разноски за подготовка на документи за завеждане на дело по смисъла на чл. 13 от НЗПП не се следват на заявителя, тъй като това процесуално действие се включва в обема на представителството по делото и възнаграждението за това е определено по реда на чл. 26 от НЗПП.
Така, съобразно уважената част от заявлението, дължимите на заявителя разноски са, както следва: 7,10 евро държавна такса и 26,74 евро – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която Н. Р. Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ******************, тел. ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Балша“ № 17, партер сумите: 394,62 EUR /триста деветдесет и четири евро и шестдесет и два цента /
- главница, дължима по Договор за кредит № **********/02.07.2025 г.; 21,57 EUR /двадесет и едно евро и петдесет и седем цента/ – договорна лихва от 01.08.2025 г. до 27.02.2026 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.03.2026 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 7,10 евро държавна такса и 26,74 евро юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК
201196810, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Балша“ № 17 за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 220,40 EUR /двеста и двадесет евро и четиридесет цента/ – такса.
УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса.
След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.
Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред КнОС.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
3