Решение № 178 от 12.10.2022, Районен съд - Велики Преслав

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. В.П., 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20223610100081 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искови претенции с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал 3 от ЗЗД, от М. А. М. срещу Х. А. Х. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от ищеца в резултат на извършено от ответника непозволено увреждане, изразяващо се в нанесена на ищеца на 01.12.2017 год. средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментарна фактура на лакътния израстък на лакътната кост на лявата предмишница, довела до затруднение в движението на горния ляв крайник на пострадалия за срок 3-4 месеца, за което престъпление ответникът е бил признат за виновен, ведно с лихвата за забава върху главницата от 01.12.2017 год. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът сочи, че на 01.12.2017 год. в село М. му бил нанесен побой от ответника, като последният нанесъл по тялото на ищеца (в областта на лакътната става на лявата ръка, главата и краката) неколкократни силни удари с дървена сопа. Излага, че след като му нанесъл ударите ответникът побягнал, а за ищеца се погрижил негов приятел, с който същият се свързал по телефона непосредствено след инцидента. В резултат на побоя ищецът постъпил в болница, където на 04.12.2017 год. му била направена операция по спешност като временно му била имплантирана метална остеосинтеза за укрепване на счупената кост до нейното зарастване. При прегледа били констатирани освен многофрагментарната фактура на лакътния израстък на лакътната кост на лявата предмишница, и множество кръвонасядания в областта на лявото око, левия лакът, предновътрешната страна на лявата подбедрица, както и охлузване по предната страна на дясната подбедрица. Релевира, че нанесената му телесна повреда му е причинила трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок по-голям от 1 месец, като твърди, че затрудненията му продължили средно 3-4 месеца след инцидента, като и понастоящем ищецът се оплаква от болки в областта на лакътната кост на лявата предмишница. Излага, че изпитва страх от ответника, предвид възможността последният да го нападне отново. Моли искът му да бъде уважен изцяло. Претендира съдебните разноски, сторени по делото.

В съдебно заседание ищецът редовно призован се явява лично и с процесуалния си 1 представител, като поддържа исковата си претенция и моли същата да бъде уважена изцяло.

В срока за отговор ответникът заявява, че не отрича, че във връзка със събитията от 01.12.2017 год. е образувано ДП № 11/2018 год. по описа на РУ- В.П.. Не отрича, че по нохд № 140/2020 год. по описа на РС-В.П. е одобрено споразумение, с което се е признал за виновен за това, че на горепосочената дата е причинил на ищеца средна телесна повреда.

Ответникът отрича да е нанесъл повече от един удар на ищеца, като сочи, че твърденията на последния за нанесени му удари и по главата и краката, са неверни. Акцентира, че травми по главата и краката на ищеца не са били констатирани при постъпването му в Спешно отделение. Такива са отразени от съдебния лекар, но при преглед, проведен 17 дни след инцидента. Релевира, че ищецът се е възстановил много по-бързо от твърдяното и се е придвижвал без особени затруднения, непосредствено след изписването му от болницата.

Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца като сочи, че непосредствено преди да настъпи инцидента завел селскостопанските животни, за които полагал грижи да пият вода. Ищецът дошъл на чешмата и започнал да мие калните си ботуши като по този начин размътил водата и уплашил животните. Ответникът навежда твърдение, че помолил ищеца да не смущава животните, но последният му се заканил вербално и физически, като държал голям камък в ръката си. Уплашен за здравето и живота си, ответникът решил да се защити като замахнал със сопата и го ударил по лявата ръка веднъж. Ищецът се хванал за ръката и избягал. Ответникът сочи, че ищецът е агресивен, демонстрира арогантно отношение спрямо останалите жители на селото, поради което хората често подават оплаквания във връзка с негови противообществени прояви. Предвид всичко изложено, моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. В случай, че бъде уважена, моли съдът да намали поисканото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

В съдебно заседание ответникът редовно призован се явява лично и с процесуалния си представител като поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С влязло в сила определение от 28.04.2021 год., постановено по НОХД № 140/2020г по описа на РС В.П. е одобрено споразумение по реда на чл. 381 и сл. от НПК, с което ответникът е признат за виновен за това, че на 01.12.2017 г. в село М. причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в многофрагментарна фрактура на лакътния израстък на лакътната кост на лявата предмишница, довела до трайно затруднение в движението на горния ляв крайник за срок по-голям от един месец. На ответника му е наложено наказание “лишаване от свобода”, за срок от 3 месеца, чието изпълнение било отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години, считано от 28.04.2021 год.

По искане на ответника, с оглед наведените от него в отговора на исковата молба твърдения за депозирани срещу ищеца жалби и сигнали за негови противообществени прояви, съдът е изискал справка от РУП – В.П. и ТО-В.П. към РП-Ш. за налични данни за постъпвали жалби и сигнали за периода от 01.01.2017 год. до 31.03.2022 год. против ищеца, като се установява от върнатите отговори, че такива данни не са налице.

По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на водените от ищеца и от ответника свидетели.

Св. М. Г. заявява, че познава ищеца от години и е с впечатление за него, че е работлив и спокоен човек. Свидетелката си спомня за инцидента от 01.12.2017 г. Разказва, че за него разбрала от самия ищец, който се обадил на нейния съпруг с молба да го закара до болница. Твърди, че съпругът й откарал ищеца в Спешното отделение в град Ш., където били установени нанесените му увреждания, а тя откарала съпругата на ищеца в болницата същата вечер, за да може да го види. Заявява, че тя и съпругът й присъствали на изписването 2 на ищеца от болницата, като последният бил в много лошо състояние - с гипсирана ръка след операция, с насинено око, главата му не била добре и по пътя му станало на няколко пъти лошо. Свидетелката е категорична, че след инцидента ищецът не можел да работи пълноценно като земеделски производител и животновъд и имал нужда от помощта на негов съсед, тъй като не можел сам да пасе кравите си. Счита, че вследствие претърпените вреди и обстоятелството, че първата операция на ръката му било неуспешна, се наложило още на следващата година да продаде кравите си. Свидетелката навежда твърдение, че и към настоящия момент ищецът не може да работи пълноценно, тъй като не може да изпъне ръката си напълно. Излага, че е запозната с дейността на животновъда, тъй като тя самата отглежда животни заедно със съпруга си и сочи, че гледането на добитък, доенето на крави, почистването на обор, извеждането на паша, са дейности, които изискват „две ръце“, а едната ръка на ищеца не е възстановила функциите си в пълен обем, след претърпения побой. Релевира, че ищецът неведнъж пред нея е заявявал, че се страхува да не бъде ударен отново.

Свид. М.а, съпруга на ищеца, е категорична, че ищецът не е конфликтна и агресивна личност и не е имал конфликти с други животновъди в селото. Заявява, че познава ответника и знае, че работи като пастир на свине, но не е контактувала с него. Излага, че получила обаждане от свид. Г., която й казала, че съпругът й е в болницата и я закарала да там, за да го види. За побоя с подробности разбрала от съпруга си, който й разказал, че отишъл до чешмата (която се намирала близо до къщата на ответника) да си измие ботушите, ответникът се появил отнякъде с една дебела сопа и започнал да го удря, като му нанесъл удари по главата, краката, ръцете и му счупил лявата ръка. Ищецът разказал на свидетелката, че побързал да се прибере вкъщи, тъй като ответникът започнал да го налага с дебелата сопа, и се обадил на неговия приятел Христо (съпруг на свид. Г.), който го откарал в болницата. М.а твърди, че първоначално ищецът и ответникът били в добри отношения и пасяли животните си заедно, но след това между тях възникнали кавги, ответникът започнал да обижда ищеца и да го ругае, което според нея довело до влошаване на взаимоотношенията им. Свидетелката с категоричност зяавява, че след счупването на ръката, съпругът и станал нетрудоспособен. Наложило се да наемат за кратко (за 2 месеца) пастир – Н. от селото, който да гледа добитъка, но разходът за неговото възнаграждение бил непосилен за семейството и се наложило да продадат животните. М.а твърди, че е присъствала на конфликти между страните по делото, като е чувала как ответникът се кара на съпруга й и псува. Излага, че ищецът и до днес не се е възстановил напълно след операцията на ръката, като в началото повече от месец-два имал много силни болки, които пречели на съня му.

Св. А. А., кмет на с. М. излага, че лично той не е имал проблеми с ответника и не е чувал някой да се е оплаквал от него. Същевременно сочи, че с ищеца са били в добри взаимоотношения, но преди 7 години М. започнал да се заяжда с него, показвал неприлични знаци с ръце пред дома му. Заявява, че ищецът има „някаква жълта книжка“, поради което счита, че бил „проблемен“. Навежда твърдение, че имало устни оплаквания от него, но хората се страхували да подадат официални сигнали.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с обективно съединени осъдителни искови претенции с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал 3 от ЗЗД.

Правната норма, регламентирана в чл. 45 от ЗЗД, урежда задължение на всяко лице да поправи вредите, които виновно е причинило другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

За да бъдат основателни предявените искове, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти (материални предпоставки): 1) деяние (действие или 3 бездействие); 2) противоправност; 3) вреди; 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента) и 5) вина на делинквента. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищеца при условията на пълно и главно доказване, по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от НПК влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Изрично в чл. 413, ал. 3 от НПК е посочено, че предходната разпоредба се прилага и за актовете на районния съд по глава 28 (освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание) и глава 29 (решаване на делото със споразумение).

Предвид изложеното, съдът намира, че нормата на чл. 300 от НПК следва да се тълкува разширително и намира приложения в настоящия казус. Съобразно горецитираната разпоредба приобщеното по делото определение от 28.04.2021 год., постановено по НОХД № 140/2020г по описа на РС В.П., с което е одобрено споразумение, има значение на присъда, съгласно чл. 383, ал.1 от НПК и е задължително за съда относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съдът следва да приеме за установено, че на 01.12.2017 г. в село М. ответникът е причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в многофрагментарна фрактура на лакътния израстък на лакътната кост на лявата предмишница, довела до трайно затруднение в движението на горния ляв крайник за срок по-голям от един месец, като деянието е извършено виновно при умишлена форма на вината, т.е. извършването на противоправното деяние и виновността на дееца, са установени по безспорен начин.