Решение № 19307 от 14.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19307 гр. С., 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110102537 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца „.“ ЕАД, с която са предявени срещу ответника Г. И. Й. обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 543,42 евро (1062,83 лева), представляваща неплатена цена на топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот, находящ се в гр. С., за периода от м.04.2019г. до м.04.2022г., сумата от 21,61 евро (42,26 лева), представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.04.2020г. до м.04.2022г., сумата от 124,78 евро (244,05 лева), представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 10.05.2023г. и сумата от 4,54 евро (8,87 лева), представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 15.06.2020г. до 10.05.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ .г. на СРС, 145 състав.

Ищецът „.“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, доколкото ответницата е била собственик на процесния недвижим имот за исковия период. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като ответницата не е престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като задълженията не били платени в срок, с оглед на което ответникът изпаднал в забава и дължал обезщетения за забава. Твърди, че за вземанията е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № .г. по описа на СРС, 145 състав, срещу която длъжникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, с оглед на което ищецът претендира за установяване на вземанията в настоящото производство. Претендира се законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.05.2023г. до окончателното изплащане на главните вземания, както и разноски за производството.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Г. И. Й., с който оспорва предявените искове. Оспорва, че претендираните от ищеца суми са начислявани по действителен разход на уредите. Твърди, че от датата на закупуването на имота 26.03.2019 г. в имота не е имало отоплителни уреди. Твърди, че е заплащала задълженията си за доставената топлинна енергия до имота, като на 13.07.2023 г. е внесла в полза на ищеца сумата в размер на 200,00 лв. Оспорва действието на договора сключен с „.“ ООД, доколкото действието на същият е било приключило на 06.09.2007г., респективно позоваването на резултатите от изравнителни сметки, изготвени от това .. Прави евентуално възражение за погасяването на задълженията по давност. Моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „.“ АД взема становище за извършване на дяловото разпределение за процесния период и имот в съответствие с нормативните изисквания.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответницата, по силата на което е престирал и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответницата в забава и размера на обезщетението за забава.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.

При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: установява се, че с Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 01.09.1982г. . и . са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент ., находящо се в жилищната сграда – блок ., за който няма спор, че е идентичен с процесния топлоснабден имот с аб. № .. Установява се от представеното удостоверение за наследници, че . е починала на 23.11.2017г., като е оставила за нейни наследници по закон Л.

2

. – син и ответницата Г. И. Й., низходяща на починалия преди наследодателката неин син И.

.. . е починала като вдовица, поради което съдът приема, че преди нея е починал и другият купувач . – съпруг, като същият е оставил същите наследници по закон, което не е спорно по делото. Следователно след смъртта на двамата приобретатели по договора за покупкопродажба от 01.09.1982г. ответницата Г. Й. и Л. Иванов са притежавали в съсобственост при равни квоти процесния имот. С договор за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № . от 26.03.2019г., т.е. преди исковия период Л. . е прехвърлил на ответницата Г. И. Й. 1/2 ид.ч. от съсобствения между тях процесен имот, с оглед на което ответницата е станала негов едноличен собственик. За периода след придобиването – от 26.03.2019г. до края на исковия период – м.04.2022г. не се твърди, нито се установява, ответницата да е извършила разпоредителни сделки с имота, поради което като собственик на имота за периода същата се явява страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Независимо от изложеното ответницата е изявила и изрична воля за встъпване в договорна връзка с ищеца чрез подаване на заявление-декларация от 17.01.2018г. за откриване на партида за имота на нейно име, което е уважено от ищеца и партидата за исковия период е прехвърлена на нейно име. С оглед всичко изложено съдът приема за безспорно установено по делото, че за исковия период ответницата е била клиент на топлинна енергия за битови нужди и страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл. 150 ЗЕ).

За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от „.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с решение № .г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, ги обвързват и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).

Установява се от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за процесния период сградата, в която се намира имотът, е била топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвано от фирма за дялово разпределение „.“ АД, който е правоприемник на избраното от етажните собственици на Общо събрание от 04.08.2002г. . ТАЕС „.“ ООД, на което общо събрание е участвал и праводателят на ответницата . и подписът му не е оспорен в производството и с което . е сключен договор от 05.09.2002г. Отделно от това се установява, че за исковия период (така заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза) е осигуряван достъп на . „.“ АД до имота, поради което съдът приема, че ответницата не е оспорвала извън процеса извършването на услугата дялово разпределение от третото-лице помагач.

Независимо от това следва да се посочи с оглед възражението за изтичане на срока на договора, сключен с ., че за исковия период дяловото разпределение в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от . „.“ АД и по възлагане на ищеца съгласно сключен договор чл. 139в ЗЕ от 03.06.2020г., поради което същото не е било без основание.

Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено и даващо пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки месец чрез сертифициран и преминал метрологичен контрол общ топломер, както и че от доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното дружество технологичните разходи, по математическа формула, предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № ./12.03.2020г., верността на който математически модел е проверен от вещото лице. Този извод не се разколебава от факта, че проверката на общия топломер за 2021г. е извършена след законоустановения срок, тъй като резултат от същата е показал съответствие с одобрения тип, поради което следва да се приеме, че за целия исков период топлинната енергия е била измервана с годно средство за техническо измерване (СТИ).

Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира 3 топлоснабденият имот, се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност, в разглеждания случай се установява от заключението на СТЕ, че за целия исков период е осигуряван достъп за отчет на уредите. Установява се, че в имота радиаторите са демонтирани, като ТЕ за отопление на имот се формира от стойността на ТЕ от щранг-лирата в банята без ИРРО, за която ТЕ е определена по максимален специфичен разход на сградата (МСРС) по формула, предвидена в чл. 6.5 от Наредба . от 12.03.2020г., точността на който математически модел вещото е проверило, като е констатирало, че е налице разминаване между действителната мощност на щранг-лирата и отразената такава в изравнителните сметки от ., което ощетява абоната с 25,21 лв. ТЕ за БГВ за периода е начислявана по показанията на 2 броя водомера в имота, на които е извършен реален отчет. Начислявана е и ТЕ, отделена от сградната инсталация, разпределяна между абонатите пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект съгласно Наредбата за топлоснабдяването.