Решение № 202 от 20.09.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Сливен, 20.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20232200500297 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 100/24.04.2023г. по гр.д. № 1356/2022г. на НзРС, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД, гр. София, ж.к. „Изгрев“, ул. „Самоков“ №28, 3, ет., против Детска градина „Детски свят“, Булстат ********, гр. Нова Загора, ул. „Диньо Нойков“ № 24 иск по чл. 422, вр. чл.415 от ГПК за признаване за установена дължимостта на сумата 511, 52 лв. главница, представляваща стойност на доставени плодове за м. декември 2018г., с която ответникът без основание се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва за забава, считано от 17.11.2022г. до окончателното изплащане и 25 лв. държавна такса, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 714/18.11.2022г. по ч.гр.д. № 1254/2022г. по описа на НзРС и на ответника са присъдени разноските по делото в размер на 400 лв.

1

Решението производство. е обжалвано от ищеца в първоинстанционното

С въззивната жалба въззивникът атакува изцяло цитираното решение, като заявява, че то е необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че от изложените в исковата молба фактически основания и петитум, предмет на спора е претенция за възстановяване на направени разходи за доставени плодове. Изрично дружеството е заявило пред първоинстанционния съд, че е доставило плодовете по възлагане на ДФ „Земеделие", с който няма договор. При тези фактически данни, съдът е приел, че ДГ „Детски свят" не е материалноправно легитимиран да отговаря по този иск предвид това, че изплащането се извършва от ДФ „Земеделие", а ответникът само получава и раздава плодовете. Твърди, че е дадена погрешна правна квалификация на предявения иск и въпреки че изложените в исковата молба фактически основания, от които той черпи правата си, сочат на претенция за заплащане на разходи за доставени плодове, които се плащат от държавния бюджет, съдът е определил правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, т.е. е дал погрешна квалификация на предявения иск. Продуктите се предоставят „безплатно" на децата и учениците, като средствата са осигурени от Европейския съюз и националния бюджет, какъвто не е настоящият случай.

Дружеството е предоставило продуктите, обективирани в издадената фактура възмездно, които ДФ „Земеделие" не е заплатил. Това следва от приетата Национална стратегия за прилагането на схема за предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в детските градини, училищата и центровете за специална образователна подкрепа в РБ. Плодовете, зеленчуците, млякото и млечните продукти в детските градини, училищата и ЦСОП се предоставят безплатно на децата и учениците. Доставянето им е осигурено с финансови средства от Европейския съюз и от националния бюджет - чл.2, ал.1 от Наредбата. Въззивникът твърди, че на дружеството не са предоставени нито средства от Европейския съюз, нито средства от националния бюджет, докато ответника е получил именно целеви средства от националния бюджет за предоставяне безплатно продуктите на учениците. По-нататък в жалбата се твърди, че съдът неправилно е приел, че процесиите доставки, респ. приетите плодове от ответника за процесния период са доставени по силата на договор на дружеството ни с ДФ „Земеделие", което в случая не е така. Дружеството –ищец е предоставило плодовете, обективирани в издадената фактура възмездно, както и са приети от ответника без възражения, което не е обсъдено в мотивите на съда. „Ню Проджектс Консулт"ЕООД е доставил плодове на ДГ „Детски свят", които ответникът е приел, тоест - е налице постигнато съгласие между страните за продажба на тези плодове, като цената в случая е обичайната, която се дължи за този вид продажба, доколкото дружеството е търговец, който се занимава с дейност по продажба и доставка на плодове. За приемането им е съставен приемо2 предавателен протокол №1 за доставени продукти през месец декември 2018г., въз основа на който е издадена фактура №6200000005 от 21.12.2018г. на името на ответника и последния не е заплатил стойността им.

Поради това ответникът заявява, че след като плодовете са приети от ответника и доставката е била осъществена, следва, че се дължи уговорената продажна цена от ответника, обективирана в издадената фактура, независимо от това, че същите са извършени по възлагане на ДФ „Земеделие" по силата на издаден акт за одобрение.

На следващо място въззивникът сочи, че е налице основание за заплащане на предадените и приети плодове. Основанието за претендиране на цената в случая е наличие на продажба на плодове между „Ню Проджектс Консулт"ЕООД и ДГ „Детски свят". След като плодовете са били предадени и приети от ответника без възражения се дължи уговорената цена. Без значение е обстоятелството дали получателят е изпълнил задължението си да проведе процедура по възлагане на обществена поръчка, тъй като невъзлагането на обществена поръчка, съобразно предвидената в ЗОП процедура, не е предвидено в закона като основание, водещо до недействителност на правоотношението. Също така следва да се вземе предвид, че ответникът е спестил разходи, които са действително необходими и е следвало да ги понесе от собственото си имущество, а не от имуществото на дружеството-ищец. Учебното заведение получава средства от държавния бюджет във връзка с възложената му дейност предучилищно образование и след като финансирането на плодовете е осигурено от държавния бюджет, то в случая ДГ „Детски свят" има задължение да заплати доставените продукти. На ответника са предоставени средства от държавния бюджет за осигуряване на закуска, мляко, зеленчуци и/или плодове, които са с целево предназначение, а именно подпомагане храненето на децата, в т.ч. от една страна му е възложено и от друга е длъжен и следва да финансира предоставянето им на децата, записани в поверената му детска градина.

С оглед изложеното въззивникът счита, че атакуваното решение е неправилно и иска то да бъде отменено изцяло и вместо това въззивният съд да постанови ново решение, с което да признае за установено между страните, че ответникът му дължи сумите, за които му е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Няма заявена претенция за разноски.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК насрещната страна е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. В исковата молба 3 ищецът твърди, че той нямал както формален, така и неформален договор за доставка на плодове с въззиваемата детска градина, но е доставил плодове, поради което счита, че детската градина се е обогатила с получените плодове за сметка на обедняването на ищеца и следва да му върне това, което му дължи. От друга страна ищецът твърди, че е одобрен изпълнител по схема „Училищен плод" и като такъв той има сключен договор с ДФ „Земеделие" за доставка на плодове по национална програма „Училищен плод" за период от три години 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г. Твърди и, че поръчка от страна на ответната детска градина не е извършвана, а доставката е извършвана именно в изпълнение на горепосочения сключен договор, който ищеца не представя по делото.

Именно в този договор били и договорени цените за доставка на килограм доставени продукти. По посочения договор за доставка по национална програма „Училищен плод" ДГ „ДЕТСКИ СВЯТ" - Нова Загора е само бенефициент на получаваните продукти, като то ги завежда в своето счетоводство като дарение, тъй като доставките се явяват за детското заведение дарение от страна на държавата представлявана от ДФ „Земеделие". Сделката между ищцовото дружество и държавата е възмездна, както твърди и ищцовото дружество. То също така твърди, че има вземане от бенефициента, тъй като извършените доставки за м. ноември 2018 г. не са одобрени за плащане от страна на ДФ „Земеделие".

Въззиваемата страна заявява, че бенефициентът няма вина за неплащане от страна на ДФ „Земеделие". В случая предмет на предявения иск е вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване - стойността на доставени през м. декември 2018г. плодове. Правното основание е чл.59 от ЗЗД и за уважаването на такъв иск е необходимо наличието на всички елементи от фактическия състав, а именно: обогатяване на едно лице за сметка на друго, обедняване на другото лице, липса на основание за това и отсъствие на друга правна възможност за защита на интересите на обеднелия.

Въззиваемият счита, че от събраните по делото писмени доказателства е безспорно установено, че въпросната доставка на плодове, за които е издадена и процесната фактура, е извършена по схемата „Училищен плод" и „Училищно мляко" за учебната 2018/2019г., като ищцовото дружество е одобрено като изпълнител, а ответното учебно заведение е бенефициент по договор, сключен между „Ню Проджектс Консулт" ЕООД, гр. София и Държавен фонд „Земеделие". Следователно, извършената доставка на плодове през м. ноември 2018г. е безспорно направена на правно основание - договора с ДФ „Земеделие", като ответникът е бенефициент по него. Заплащането на доставените плодове по схемата се извършва не от бенефициента - ответното училище, а от възложителя - ДФ „Земеделие". Ищцовото дружество - изпълнител е следвало да насочи претенциите си към възложителя. Твърдяният отказ за плащане касае отношенията между доставчика и възложителя, не и 4 бенефициента. От казаното следва, че не са налице елементите на фактическия състав на чл.59 от ЗЗД и искът следва да бъде отхвърлен.

Според въззиваемия в случая се касае за периодични доставки на стоки, извършени по силата на сключен договор за доставка на плодове по програма „Училищен плод", сключен между ищцовото дружество и ДФ „Земеделие", като ответникът е бенефициент, а щом се касае за периодични доставки и периодични плащания на същите, макар и да се претендира заплащане само на една от тях, какъвто е настоящия случай, давностният срок за търсене на вземането съгласно чл. 111, ал. 1, буква „в" ЗЗД е три години. В случая този срок към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК 09.11.2022 г. е изтекъл. Освен това въззиваемата страна твърди, че разполага с изходящ от ищцовото дружество документ, адресиран до Изп. директор на ДФ „Земеделие", че ищцовото дружество само се е отказало от плащане на доставки извършени към определени учебни заведения поискани със заявка за плащане № 03/22/160518/89849, като на стр. 2 от това волеизявление под пореден № 254 е посочена и ДГ „Детски свят" с код на учебното заведение 2004016.

На последно място сочи, че заявител към ДФ „Земеделие" за плащане е било ищцовото дружество, но реално доставките на стоките по програма „Училищен плод" са били извършени от „Д. - МТВ" ЕООД, по силата на сключен между страните договор за услуга от 02.11.2018 г. и ищцовото дружество е упълномощило едноличния собственик на „Д. - МТВ" ЕООД да извършва всички правни и фактически действия по изпълнение на споменатия договор и по договора с ДФ „Земеделие". Всички търговски документи за доставени плодове по програма училищен плод са заявени от ищцовото дружество, но то не е извършило никакви дейности по тях, а са реално изпълнени от „Д. - МТВ" ЕООД, като всички разходи за доставка са изцяло за негова сметка.

В обобщение въззиваемата страна моли да не се уважава въззивната жалба, а атакуваното с нея решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за тази инстанция.

В отговора няма процесуални искания. направени нови доказателствени или други