Решение № 124 от 25.08.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Ихтиман, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА Н. ПЕТРОВА при участието на секретаря Л. Ц. Т. като разгледа докладваното от ИВЕТА Н. ПЕТРОВА Административно наказателно дело № 20251840200182 по описа за 2025 година Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление № ** от **.**.**г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР **, РУ **, упълномощен с Заповед №**/**.**.** год. на МВР с което на С. И. Д., е наложено административно наказание по чл.183 от ЗДвП - глоба в размер на 50,00 лв.

Жалбоподателят С. И. Д., редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от Адв. С.. Поддържа жалбата, моли за отмяна на Наказателно постановление № ** от **.**.** г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР **.

Въззиваемата страна ВПД Началник РУ МВР **, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

Заинтересованата страна РП-**, ТО-** – редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление /НП/, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Жалбата е основателна.

1

Жалбоподателят С. И. Д. притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство № **** , , издадено от ОДМВР ***.

Както в АУАН, така и в НП досежно визираното нарушение е приета за установена следната фактическа обстановка:

На **.**.** г. в **:** часа в гр. И. на ** в района на с. с.а с посока на движение гр. К. управлява л.а. ***, собственост на Д. К. К., като водача няма система за обезопасяване на дете, за превозваното от него дете - нарушение на изискванията на глава втора, раздел xxv, с което виновно е нарушил/а чл.137Б, ал. 1 от ЗДВП.Това поведение било възприето от свидетеля М. Г., служител на РУ МВР- ** - очевидец на нарушението.

Съставен и връчен е акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № **/**.**.**г., бл. № ** за нарушение на чл.137Б, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че превозва дете в нарушение на изискванията на глава втора, раздел XXV от Закона за движение по пътищата.

Въз основа на този АУАН, в законния срок и от компетентен орган е издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателката е наложено административно наказание по чл.183 ал.4 т.10 от ЗДвП - Глоба в размер на 50 лева.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена по несъмнен начин от приетите по делото писмени доказателства.

Действително неспазването на правилата, при превозване на деца без обезопасителна система – столчета представлява нарушение и на общото правило визирано в чл.137б, ал.1 ЗДвП, а именно „Чл.137б, (1) Системите за обезопасяване на деца в зависимост от теглото на децата, за които са предназначени, се класифицират в пет групи:

1. група 0 - за деца с тегло под 10 kg;

2. група 0+ - за деца с тегло под 13 kg;

3. група I - за деца с тегло между 9 и 18 kg;

4. група II - за деца с тегло между 15 и 25 kg;

5. група III - за деца с тегло между 22 и 36 kg.

(2) Системите за обезопасяване на деца се подразделят на два класа:

1. пълен клас, който включва комбинация от ленти или гъвкави компоненти с осигуряваща ключалка, регулиращи и присъединителни устройства и в някои случаи допълнителна седалка и/или защитна преграда, и могат да се закрепват чрез нейната вградена лента или ленти;

2. непълен клас, който представлява цялостна система за обезопасяване на деца и може да включва частично обезопасително устройство в комбинация с обезопасителен колан за възрастни, който обхваща тялото на детето или задържа устройството, в което детето е поставено.

Трайна е практиката на ВКС обаче, че в случай с деянието си деецът нарушава, както обща норма, така и специална норма, визираща конкретно правило за поведение, същият може да бъде признат за виновен само за нарушението на специалната норма.

2

В чл. 137б, ал.1 е предвидено общото задължение на водачите на МПС за използване при превоз Системите за обезопасяване на деца в зависимост от теглото на децата, за които са предназначени, се класифицират в пет групи. В този смисъл е и практиката на Административените съдилища, в която се приема, че нормата на чл.137б, ал.1 ЗДвП цитирана буквално не съдържа конкретно правило за поведение, а само общото задължение да не се създава опасност при превоз на деца без обезопасителни столчета. Конкретното съдържание на „използването“ на обезопасителните столчета е визирано подробно в ал.2 на чл.137б от ЗДвП, а именно „Чл. 137б. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Системите за обезопасяване на деца в зависимост от теглото на децата, за които са предназначени, се класифицират в пет групи:

1. група 0 - за деца с тегло под 10 kg;

2. група 0+ - за деца с тегло под 13 kg;

3. група I - за деца с тегло между 9 и 18 kg;

4. група II - за деца с тегло между 15 и 25 kg;

5. група III - за деца с тегло между 22 и 36 kg.

(2) Системите за обезопасяване на деца се подразделят на два класа:

1. пълен клас, който включва комбинация от ленти или гъвкави компоненти с осигуряваща ключалка, регулиращи и присъединителни устройства и в някои случаи допълнителна седалка и/или защитна преграда, и могат да се закрепват чрез нейната вградена лента или ленти;

2. непълен клас, който представлява цялостна система за обезопасяване на деца и може да включва частично обезопасително устройство в комбинация с обезопасителен колан за възрастни, който обхваща тялото на детето или задържа устройството, в което детето е поставено.

Да се приеме на практика че е неприложимо прилагането на специалната норма би било равнозначно на това да се обезсмисли съществуването на специалните норми. На практика всяко едно нарушение на правилата на ЗДвП представлява нарушение на общото правило да не се създава опасност за движението. А освобождаването на административно наказващите органи от задължението да квалифицират деянието по точно нарушената разпоредба с възможността да се позоват на общата норма на чл.137б, ал.1 ЗДвП съществено би ограничило правото на защита на жалбоподателите.

В същото време, както в АУАН, така и в НП нарушението е квалифицирано като такова по чл.137б, ал.1 ЗДвП „превозва деца в нарушение на изискванията на глава втора, раздел XXV“ без да се опише на колко години са тези деца, в коя категория както по възраст, така и по тегло и ръст отговарят и на каква система за обезопасяване следва да се използва, подробно упомената в ЗДвП в специалната норма на чл.137б, ал.1 от ЗДвП. За да предизвикат целените с издаването им правни последици, АУАН и наказателното постановление, като писмено обективирани волеизявления следва да съдържат отнапред определени в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща АУАН и наказателното постановление са посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в 42, т. 3, 4 и 5 чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, 3 обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановения от административно наказващия орган резултат.

Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административно наказателното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата съображенията, въз основа на които административно наказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола за законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според Закона за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление или противоречието в същите /разминаване между фактически основания на нарушението и дадената правна квалификация/ съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта.

С оглед гореизложеното разминаването между фактическото описание на нарушението и дадената му правна квалификация във всички случаи води до накърняване правото на защита на нарушителя защото го лишава от възможност да разбере срещу какво точно обвинение следва да се защитава срещу фактите така както са описани в обстоятелствената част или срещу съставомерните факти, които следват от състава на повдигнатото обвинение с посочената правна квалификация.

В настоящият случай без да е посочено в коя възрастова група спада детето и останалите характеристики посочени в специалната разпоредба съдът не може да прецени дали е имало основание жалбоподателя да бъде подведен по административно наказателна отговорност.

В тежест на административнонаказващия орган е да докаже предпоставките за издаване на обжалвания акт.

В съответствие с чл. 63д, ал. 4 ЗАНН на жалбоподателя следва да бъдат присъдени претендираните и реално платени разноски в размер на 400,00 лева – заплатен в брой хонорар на адвокат.

По гореизложените мотиви Наказателно постановление № ** от **.**.**г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР **, РУ ** следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ** от **.**.**г. на ВПД 4

Началник РУ в ОДМВР **, РУ ** , упълномощен с Заповед № ***/**.**.** год. на МВР с което на С. И. Д., е наложена на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137Б, ал.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР - *** да заплати на С. И. Д., сумата от 400 лева, представляваща разноски по делото за адв. възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София област.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 5