Решение № 4412 от 03.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4412 гр. Пловдив, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330100134 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Ц. Д. М., с ЕГН: ***, с адрес: *** против „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, с ЕИК: 202376220, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6 и „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, с ЕИК: 201281666, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Манастирска“ № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2, с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № ** от ** г., сключен между ищеца и първия ответник, както и да бъде прогласена нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от ** г. сключен между ищеца и втория ответник.

Ищецът излага, че на ** г. е сключил с „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД процесния договор за потребителски кредит, а с „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоил изцяло предоставената му в заем сумата от 1500 лв. Поддържа, че договора за кредит е нищожен, като действително приложеният в кредитните взаимоотношения между страните ГПР, е различен от посочения в договора. На лице е заблуда на потребителя и заблуждаваща търговска практика, която е довела до неравноправност на уговорката за ГПР, от тук и нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК – нищожност на 1 кредитната сделка поради липсата на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, като се поддържа становище за неоснователност на предявените искове, като се излага, че уговорените между страните клаузи са индивидуално уговорени, а уговорения между страните ГПР е реално приложения в кредитното правоотношение между страните такъв. Излага подробни съображения за неоснователност на предявени иск.

Постъпил е и отговор на исковата молба от страна на втория ответник „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, с който се оспорват предявените искове по основание и размер, като се твърди, че в исковата молба не се съдържат факти и обстоятелства въз основа на които да се обоснове нищожността на договор за възлагане на поръчителство, а се дадени единствено такива за нищожност на договора за кредит. Настоява се за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е предявен насрещен иск от „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, против Ц. Д. М., с което се претендира ответницата по насрещния иск и ищца по първоначалния иск Ц. М., да бъде осъдена да заплати на ищеца по насрещния иск „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, сумата от 1500 лв., главница ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното заплащане, както и разноските по делото.

Ищецът по насрещния иск твърди, че ако бъде уважен предявения иска за прогласяване нищожност на договора за кредит, същата следва да бъде осъдена по насрещния иска да заплати на „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, главницата по същата сума, като ищеца по насрещния иск се позовава на разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

В законоустановения срок е постъпи отговор на насрещния иск от Ц. Д.

М., която излага становище за неоснователност на насрещния иск, като поддържа, че договора за кредит е недействителен и по силата на чл. 23 ЗПК в този случай дължи връщана един на чистата стойност по кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита, като е следвало ГПР и ГЛП да бъде посочено вземането на кредитора за лихва, прикрита като такса поръчителство, представляваща част от компонентите на ГПР. Предвид изложеното моли предявения насрещен иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По допустимостта на производството:

Съдът счита, че предявените искове са допустими, доколкото от субективните твърдения на ищцата, изложени в исковата молба се изяснява, че се търси прогласяване нищожността на целия договор за кредит, както и договор за поръчителство, сключен между страните. Нужно е да се посочи, че фактът на заплащане на дължимите по процесния договор за кредит суми, не лишава ищцата от интерес да търси неговото прогласяване за недействителен.

В случай, че договорът за кредит бъде прогласен за недействителен, предвид 2 нормата на чл. 23 ЗПК, за ищцата би се породило вземане срещу ответникакредитор за всички суми, които са платени над главницата.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Договор за потребителски кредит тип кредитна линия – премиум № **/**г. и погасителен план към него, е видно, че на същата дата между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и ищцата е постигнато споразумение за предоставяне от първия на последния в заем на сума от 1500 лв. за период от 18 месеца, при лихвен процент по кредита от 36 % и ГПР 42, 40%. Съгласно чл. 1, ал.4, т.4 от договора, кредитополучателя следвало да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер, на 1500 лева, неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от “Кеш Кредит Мобайл” ЕАД банка или поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице. Това се явява условие за одобряване на кредита.

От представения по делото Договор за поръчителство от 16.06.2022г. е видно, че в деня на сключване на договора за кредит, между ищцата и „Кредит Гаранция“ ЕООД е сключен договор за поемане на отговорност от последния пред заемодателя за изпълнение на задълженията на заемополучателя по договора за кредит.

Към договора е представен и погасителен план с включено възнаграждение за обезпечение, съгласно което в случай на възползване от услуга за възлагане на поръчителство между клиента и одобрено от кредитодателя дружество, възнаграждението за предоставено обезпечение възлиза в размер на 102, 94 лева на месечно.

От заключението на в.л. по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира като обективно, обосновано и компетентно изготвено, се установява, че в годишния процент на разходите /ГПР/ по Договор за потребителски кредит тип кредитна линия – премиум № **/**г. са включени разходи: договорна лихва в размер на 463, 08 лева. в.л. сочи, че ако в обхвата на ГПР се включи и уговореното възнаграждение на поръчителя „Кредит Гаранция“ ЕООД в размер на 1852, 92 лева, то ГПР ще възлиза в размер на 307, 21 %.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че ищeца е сключил потребителски договор за кредит с “Кеш Кредит Мобайл” ЕАД и договор за поръчителство с „Кредит Гаранция“ ЕООД срещу възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

3

Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор между ищцата и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредит, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по крдита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо и задължително, защото предоставя на потребителя възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, както и да съобрази икономическите последици от сключване на договора и по този начин да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи или не.

4

Настоящият съдебен състав, като взе предвид съдържанието на описаните по-горе клаузи на процесния Договор за потребителски кредит и Договор за възлагане на поръчителство, намира, че уговореното възнаграждение, дължимо за ангажиране на поръчител за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото следва да се включи в годишния процент на разходите – чл. 19, ал. 1 от ЗПК, доколкото сключването на договор за гаранция представлява задължително условие при сключването на процесния договор за потребителски кредит. В действителност в договора формално са предвидени и други възможни обезпечения, които кредитополучателят да предостави, а именно двама поръчители, отговарящи на определени изисквания или безусловна банкова гаранция от опредЕ. от кредитодателя банка. Така въведените изисквания за предоставяне на обезпечения по кредита обаче на практика са неосъществими за кредитополучателя, доколкото не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция и двама поръчители, които да отговарят на описаните в договора условия, при положение че кандидатства за отпускане на сума по кредита в неголям размер от 1500 лева.