Решение № 130 от 28.10.2022, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. гр.Мадан, 28.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20225430100177 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. В. Б., ЕГН **********, с адрес село К., община Р., и от Е. В. Б., ЕГН **********, с адрес село С., община Р., и двамата действащи чрез пълномощника си адвокат М. О.- АК Смолян срещу: „К. Й.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. Л. № .., представлявано от управителя В. М. И., с която е предявен иск по чл. 55 ал.1, предл. първо от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че на 06.10.2020 година в град Смолян общият наследодател на ищците В. З. Б. сключил Договор за паричен заем № *** към искане № *** с ответното дружество, по силата на който заемодателят „К. Й.“ ООД му е предоставил заем в размер на 700,00 лева, при следните параметри: Размер на погасителна вноска: 83,45 лв. Ден на плащане: 6-о число, Вид вноска: месечна ГПР: 48,190%, Брой вноски: 10, Месечен лихвен процент: 3.330%, Дата на първо плащане: 06.11.2020 г., Дата на последно плащане: 06.08.2021 г., Обща сума за плащане:

834,50 лв. На 16.01.2022г. В. З. Б. починал, като ищците са негови деца и законни наследници. Въпреки, че в чл. 3 т. 12 от договора за заем било посочено, че общата сума за плащане била в размер на 834,50 лева, ищците установили, че сумата, която баща им заплатил за погасяване на задълженията по договора била в размер на 1450 лева. На осн. чл.

6 от договора му била начислена неустойка в размер на 615,50 лева за неизпълнение на задължението му по чл. 6 от договора за заем в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение в съответствие с чл. 6 ал.2 от договора или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10 ал.2 т.1 от Общите условия към договора за заем: гаранти, отговарящи на определени условия, залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценка) надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включващо договорената главница и лихва; първа по ред ипотека; предоставяне на безусловна банкова гаранция, отговаряща на определени условия. Възразяват, че неустойката е нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД и на друго основание - чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като чл. 8 от договора е неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В исковата молба се посочва, че в чл.8 от договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на ответника, но фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, 1 представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Излага подробни съображения в насока.

Посочва, че неустойката била уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено на равни части, заедно с всяка погасителна вноска. При уредените трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка, както и предвид размера й от 615,50 лева /при главница от 700,00 лева/, неустойката излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство за обогатяването на кредитора. Ето защо тя била нищожна. Фактически не се касаело за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай реално е уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора. Посочва, че противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр.

3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка. С клаузата на чл. 8 от процесния договор за паричен заем обаче е предвидена неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя - да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора. Предназначението на обезпеченията към един договор за кредит е да гарантират изпълнението на задължението на кредитополучателя да върне заетата сума и дължимите лихви. При липса на такова обезпечение заемателят има право на преценка дали въобще да сключи договора за заем, като тази преценка предхожда сключването на договора.

Позовават се на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК. В исковата молба се твърди, че клаузата на чл. 8 от процесния договор била и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което също нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като била договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Този извод се подкрепял от обстоятелството, че е изначално предвидено неустойката да се кумулира към погасителните вноски, като се разсрочи изпълнението й. Поради това следвало да се приеме, че уговорената неустойка не отговаря на изискването за добросъвестност в гражданските отношения и води до значително неравновесие между правата и задълженията на заемателя и заемодателя. Налице е и неравноправност по чл. 143, т. 5 ЗЗП, според която разпоредба е неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Същата била уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи. Договорът за заем противоречал на част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В договора трябвало да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно месечният лихвен процент не бил 3.330%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането, формално уговорено като неустойка. Нарушен бил чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не бил посочен реалният годишен лихвен процент. Освен това, доколкото лихвата била част от ГПР следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следвало да участва и сумата от 615,50 лева, изразена като процент. Това не било сторено, поради което бил нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По този начин не ставало и ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера на законна лихва. Позовава се на чл. 11, ал. 1 ЗПК, която разпоредба определяла съдържанието на договора. Твърди, че в случая имало нарушение на т. 9 и т. 10 от посочената разпоредба, с оглед на което на осн. чл. 22 от ЗПК договорът бил 2 недействителен. Последиците от тази недействителност били посочени в чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В исковата молба се твърди, че в изпълнение на Договор за паричен заем № *** към искане № *** бащата на ищците бил заплатил на ответника сумата от 1450,00 лева. Поради недействителността на договора за заем за него е било възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получил по него - 700,00 лева, а не на лихви и други разходи.

Следователно, разликата между заплатената сума от 1450,00 лева до дължимата от 700,00 лева в размер на 750,00 лева била платена при начална липса на основание и като недължима подлежала на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

Ищците подали заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, въз основа на което била издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 11.04.2022г. по частно гражданско дело № ***/2022г. по описа на РС Хасково. Срещу заповедта е подадено в срок възражение от длъжника „К. И.“ ООД. С оглед изложеното ищците молят да бъде признато за установено по отношение на ответника дължимостта на вземане в размер от 750,00 лева, представляваща недължимо платена сума /без основание/ по Договор за паричен заем № *** към искане № *** от 06Л0.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2022г. от изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от „К. Й. ООД, ЕИК: ***, с който взема становище за недопустимост на исковата молба и неоснователност на предявения иск.

Твърди, че на 05.10.2020г. В. З. Б. подал Молба за заем № *** до „К. Й.“ ООД, чрез която моли да му бъде отпуснат паричен заем в размер на 700лв. които да бъдат върнати на 10 броя погасителни вноски с основание „за текущи нужди“. Предоставен и е СЕФ. В подаденото искане за отпускане на заем В. Б. декларирайки е предложил на „К. Й." ООД да обезпечи заема с гарант и ценна книга. Ответникът одобрил молбата за заем за сумата от 700 лева, като на 06.10.2020г. в гр. Смолян между страните-В. З. Б., и К. Й. ООД, в бил сключен Договор за паричен заем № *** към Искане № ***, при посочени в чл. 3 параметри. В чл.4, ал.1, било посочено, че същият служи като разписка и удостоверение за получената по договора заемна сума от Заемателя. Към момента на сключване на договора В. Б. издал в полза на „К. Й.“ ООД само ценна книга като обезпечение по договора, а предоставянето на гарант е заявил, че ще стори в тридневен срок след подписване на договора, а ако не успее ще заплати предвидената за това неустойка. Видно от приложения договор за заем, в чл. 8 на същия е направено подробно описание на уговорена неустойка в размер на 615.50 лв. с начин на разсрочено плащане в случай на неизпълнение в тридневен срок от сключването на договора от страна на Заемателя на задълженията по чл.6, ал.2 от договора. Заемателя В.

Б. не изпълнява своето обещание да предостави надлежно обезпечение като не предоставя гарант като обезпечение по договора. Ето защо към сумата по договора за заем, представляваща главница и договорни лихви е включена и уговорената в чл.8 от договора за заем неустойка. С това общия размер на дължимата по договора за заем сума става 1450 лв., съставена от сумите, както следва: общо дължима сума за целия период на договора в размер на 834.50 лв. ведно с неустойка в размер на 615.50 лв. Съгласно погасителен план към договора, месечните погасителни вноски, дължими от Заемателя за погасяване на задълженията по договора за заем с „К. Й.“ ООД, са общо 10 на брой в размер на 145.00 лв. всяка, тъй като към сумата по чл. 3, ал.2 от договора за заем 83.45 лв. е включена и сума в размер на 61.55 лв., представляваща разсрочено плащане на неустойката съгл. чл.8 от договора за заем освен ако заемателя не допълни обезпечението с гарант. Посочва, че на заемоискателя била предоставена преддоговорна информация чрез предоставяне на Стандартен европейски формуляр-(доказателство № 2), съобразен изцяло с изискванията на ЗПК. Оспорва релевираните от ищеца възражения за нищожност на договора за кредит.

Посочва, че в чл. 3 на сключения договор за заем № *** е направено подробно описание на параметрите на отпуснатия заем, а именно посочени са: размер на отпуснатия заем, размер на погасителна вноска, ден на плащане, вид вноска, брой погасителни вноски, месечен лихвен процент, дата на първо плащане, обезпечения, дата на последно плащане, такса за 3 усвояване, обща сума за плащане. В договора не са посочени референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти, тъй като лихвеният процент е фиксиран за целия период на договора и е в размера, посочен в чл. 3 от договора. Твърди, че са спазени разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1 т.7-т. 12, т. 20 и чл. 12, ал. 1, т.9 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК., чл.11, ал.2 от ЗПК, чл.19, ал.4 от ЗПК, като излага подробни съображения в тази насока. Посочва, че съгласно чл. 9 от договора и чл.7, ал. 3 от ОУ била предвидена възможност потребителят да се откаже от договора, без да сочи причината и без да дължи обезщетение и неустойка в 14-дневен срок от сключване на договора. Посочва, че клаузата на чл.8 във връзка с нормата на чл. 10, ал.4 от ЗПК, която урежда условията, при които е допустима едностранна промяна на общия разход по кредита за потребителя, а именно едновременно наличие изрично предвидена в договор възможност за увеличаване и за намаляване на общия разход по кредита и описание но обстоятелствата приложими към промяната на общия разход по кредита, които да са обективно обосновани и да не зависят от волята на кредитора, както било в настоящия случай. Твърди, че предвидената в чл.8 от договора за заем неустойка на представлява общ разход по кредита. Посочва, че клаузата е акт на индивидуално договаряне защото потребителя може без съгласието на кредитора да я промени и второ защото в сравнение с други аналогични договори за заем сключени със същия кредитор за едни и същи предоставени парични суми като главници процесния договор се различава от тях именно във финансовата си рамка. Твърди, че неустойката не се включва в размера на общия разход по кредита по смисъла п.1, т.1 от ДР на ЗПК И условията на чл. 1, ал4, вр. ал.5 от ЗПК по отношение на нея са неприложими. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.