Решение № 260292 от 09.10.2020, Районен съд - Плевен

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. Плевен,09.10.2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Плевенският районен съд, ХI граждански състав, в публичното заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АСЯ ШИРКОВА при секретаря Петя Иванова като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр. д. № 7563 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл.422 от ГПК, вр. с чл.415, ал. 1 от ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Предявена е искова молба от „***, със седалище и адрес на управление ***, в която ищецът твърди, че е подал заявление по чл.410 ГПК въз основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди, че същата била връчена при условията на чл.47 ал.5 ГПК, поради което за него възниква правен интерес от предявяване на настоящата искова молба. Ищецът твърди, че с ответницата Н.А.Л. с ЕГН ********** *** бил подписан договор за паричен заем №5415346/06.02.2018г. между „***като заемодател и ответницата като заемател, сключен при спазване на разпоредбите на ЗПК. Твърди, че с подписване на договора, ответницата е получила Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Твърди, че на 01.12.2016г., между ***, бил сключен договор за прехвърляне на вземания и Приложение №1 /03.06.2019г. към него, по силата на който вземането спрямо ответницата било прехвърлено на ищцовото дружество с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди, че съгласно сключения договор за заем, заемодателят се е задължил да предостави на ответника паричен заем в максимален размер на 500 лева. Ищецът твърди, че ответницата се е задължила да ползва и върне заемната сума съгласно условията на сключения договор като заплати сума в размер на 569,38 лева, ведно с договорната лихва на 7 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 110,92 лева, включваща главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане. Твърди, че ответницата е платила сумата от 526 лева и дължи главница в размер на 368,73 лева. Твърди, че ответницата дължи договорна лихва в размер на 69,38 лева за периода 08.03.2018г.- датата на първата вноска до 04.09.2018г. Ищецът твърди, че разпоредбите на договора предвиждат, че заемателят ще ползва допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение, която такса е в размер на 207,06 лева, от която сума ответницата дължи към момента 147,90 лева. Твърди, че съгласно договора, ответницата се е задължила в тридневен срок от подписване на договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията си по договора – поръчител физическо лице, което да отговаря на определени изисквания или валидно банкова гаранция, издадена след усвояване на заема, в размер на цялото задължение, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Твърди, че поради неизпълнение на това задължение, на ответницата е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 207,06 лева, дължима на падежната дата на погасителната вноска, от която сума ответницата дължи към момента 147,90 лева.

Твърди, че това е неустойка за неизпълнение на договорна задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава и се начислява еднократно след три дни след датата на сключване на договора. Ищцовото дружество твърди, че ответницата е следвало да заплати цялата сума по договора в срок то 04.09.2018г., която е последната падежна дата, като от тогава, до подаване на заявлението, сроковете за заплащане на сумите са изтекли и ответницата дълги мораторна лихва в размер на 10,03 лева върху главницата за периода 05.09.2018г. – 24.09.2019г.

В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му дължи

368,73 лева главница,

37,97 лева договорна лихва за периода 08.03.2018г. - 04.09.2018г.,

147,90 лева неустойка за неизпълнение на договорна задължение,

147,90 лева такса за експресно разглеждане на документи,

10,03 лева законна лихва за забава върху непогасената главница за периода 05.09.2018г. – 24.09.2019г. законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендира разноски.

По делото не е представен писмен отговор. След изтичане на срока за отговор ответницата е представила писмен отговор, в който оспорва претенциите за такса за експресно разглеждане и неустойка за неизпълнение като твърди, че са задължения по нищожни клаузи в договора. Моли съда с платените суми по нищожните клаузи да погаси задълженията и по договора за главница и лихва.

Като прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията на страните, намира за установено следното:

По допустимостта и предмета на производството

От приетото ч.гр.д. № 6514/2019г. на ПлРС, се установява, че ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410