Решение № 10858 от 23.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10858 гр. София, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20221110115014 по описа за 2022 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

23.06.2023 година

В

И М Е Т О

Н А град София

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На шестнадесети май две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Белослава Испиридонова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 15014 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

1

Производството е образувано по искова молба на „....” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Ястребец” № 23 Б, с ЕИК ....., представлявано от изпълнителния директор Александър Славчев Александров, исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против Н. Л. Д., с ЕГН **********, от гр. ......

Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 07.12.2021 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата за сумата от общо 3 167,14 лв., от която: сумата от 2682,06 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 448,66 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 24.11.2021 г., сумата от 30,04 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец ноември 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 6,38 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 24.11.2021 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. По повод на дадени от съда указания ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 58, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 302, вх. В, ет. 12, с абонатен № 167854, за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., но не е заплащала дължимата цена за посочения период, като сумата за имота възлиза на общо 6 429.11 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „Техем Сървисис” ЕООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Н. Л. Д., че същата дължи на „....” ЕАД – гр. София сумата от общо 3 167,14 лв., от която: сумата от 2 682,06 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 448,66 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 24.11.2021 г., сумата от 30,04 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец ноември 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 6,38 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 24.11.2021 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковите претенции.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба 2 отответницата Н. Л. Д., с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Оспорва основанието, на което се претендират процесните парични суми, размера им, както и основанието, на което се претендират главница и лихви за дялово разпределение. Прави възражение за погасителна давност за периода от 01.05.2018 г. до 30.11.2018 г. за сумата от 537,96 лв. Оспорва, че ответникът е собственик или ползвател на процесния отопляван недвижим имот. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител поддържа отговора на исковата молба.

С определение от 21.12.2022 г. „Техем Сървисис” ЕООД е конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.

В съдебно заседание третото лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. По делото е депозирано становище.

С протоколно определение от 19.01.2023 г. съдът е прекратил производството по отношение на „Техем Сървисис” ЕООД.

Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по реда на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 70012/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 20.12.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която Н. Л. Д. е осъдена да заплати на „....” ЕАД сумата от 2682,06 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. ....., абонатен № 147824, за периода от месец май 2018 г. до месец април 2022 г., сумата от 448,66 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 24.11.2021 г., сумата от 30,04 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец ноември 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 6,38 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 24.11.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, а също и сумата от 113,34 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 63,34 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на подадено възражение и дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “....” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.

От представения и приет като доказателство по делото договор № 1945 от 18.09.2002 г., сключен между „Бруната България” ЕООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 302, вх. В, е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни 3 вентили и извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на проведено Общо събрание на собствениците.

От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 119 от 07.12.1994 г. на Първи нотариус при СРС, се установява, че ответникът е придобил чрез покупко-продажба собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № 58, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.

”Люлин”, бл. 302, вх. В, ет. 12.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебнотехническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания, последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление, съобразно с действащите нормативни документи, като от „Техем Сървисис” ЕООД са били изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 2 612,25 лв., от които начислената сума по фактури е в размер на 1 835,22 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 777,03 лв. Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на Закона за измерванията, като проверката има валидност.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за процесния недвижим имот с абонатен № 147824, за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г. са в размер на 1 871,63 лв. за главница и 448,66 лв. – лихва за забава за процесния период, като за процесния периода са били изготвени два броя изравнителни сметки. Вещото лице също така установява, че има погасени задължения, но извън процесния период.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че “....” ЕАД е дружество, регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван недвижим имот, находящ се на адрес: гр. ....., на който адрес е открита партида на абонатен № 147824. Не се спори, че ответникът е собственик на процесния отопляван недвижим имот, спори се за размера на дължимата сума за топлинна 4 енергия.

Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.

Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния период.

Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да заплащат топлинната енергия по съответния ред.