Решение № 82 от 12.03.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Р., 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета Атанасова като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело № 20264500500186 по описа за 2026 година

Подадена е жалба от Е. Р. З., ЕГН: ********** от гр. Р. - длъжник по изп. дело № 2016***0400141 по описа на ЧСИ Ц.Г., рег. № *** на КЧСИ против отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК – погасяване по давност и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради бездействие /перемция/.

Жалбоподателят бланкетно твърди, че са налице основанията за прекратяване на изпълнителното дело тъй като от възникването на задължението му през 2016 г. са изминали 10 години и същото е погасено по давност.

Взискателят "ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал възражение в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, в което оспорва основателността на жалбата. Наведжа доводи за това, че по изпълнителното дело като взискател регулярно е искал извършването на изпълнителни действия за удовлетворяване на вземането си, които са прекъсвали многократно двугодишния перемционен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Счита твърденията на длъжника за неоснователни и недоказани и моли жалбата да бъде оставена без уважение.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител счита 1 жалбата за неоснователна. Позовава се на нормата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК съобразно която изпълнителното производство се прекратява когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, какъвто не е настоящият случай, тъй като по делото не е налице срок по-дълъг от 2 години, в който взискателят не е бил процесуално активен.

Р.нският окръжен съд, като разгледа жалбата, становището на взискателя, мотивите на ЧСИ, и се запозна с приложения препис от изп. дело № 2016***0400141 по описа на ЧСИ Ц.Г., рег. № *** на КЧСИ намира следното:

Изпълнително дело № 2016***0400141/2013 е образувано на 21.02.2013 г. по молба на взискателя „Aгенция за събиране на вземания“ ООД, възоснова на представен изпълнителен лист от 23.01.2013 г., издаден по арбитражно дело № 963/2012 г. По описа на арбитражен съд при Стопанска асоциация гр. Пловдив, срещу длъжника Е. Р. З., ЕГН: ********** от гр. Р..

Впоследствие делото е цедирано на 29.10.2025 г. с цесионер "ЕОС Матрикс“ ЕООД. Ha 18.02.2026 г. е депозирана жалба на основание чл. 433, aл.. 2, т. 6 ГПК. По образуваното на изп. дело са извършвани периодично справки и искания за принудителни действия.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:

Съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като в случая е налице постановен от ЧСИ обжалваем акт – отказ от прекратяване на изпълнителното производство. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело е налице, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Срокът е преклузивен и започва да тече от последното изпълнително действие. С изтичането му производството по принудително изпълнение се прекратява, която правна последица настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи с постановление вече настъпилото прекратяване /т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС/.

Това основание предполага бездействие на взискателя да поиска 2 извършването на изпълнителни действия в установения в закона срок.

Обратно, всяко искане за извършване на такива действия прегражда възможността за прекратяване на изпълнителното производство, като е без значение дали касае способи, които вече са били приложени или нови.

Взискателят не е ограничен в правото да иска повтаряне на способи, ако те не са били успешни или с цел намиране на секвестируемо имущество. Това важи и в хипотезата, при която изпълнението се осъществява от съдебния изпълнител по възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, защото всяко предприето от органа по изпълнението действие се счита поискано от взискателя.

Двугодишният срок за перемпцията започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане /посоченото решение на ВКС/.

Когато изпълнителният способ се реализира чрез плащане от трето лице /напр. при наложен запор върху вземания на длъжника/ всяко плащане изгражда предприетия изпълнителен способ и препятства перемирането на делото.

В случая от приложеното изпълнително дело е видно, че от образуването му през 2016 г. периодично и в рамките на срок по-кратък от две години са били извършвани изпълнителни действия от страна на взискателя или съдебния изпълнител с оглед възлагането по чл. 18 ЗЧСИ, последното от които е извършено на 20.09.2024 г.

Поради изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за перемпция и отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело е правилен, обуславящо извод за неоснователност на жалбата срещу отказа за прекратяване на делото.

Не са налице и основанията предвидени в нормата на чл. 112 ЗЗД в сила от 02.06.20221 г., по силата на която с изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено, с която се премахва фигурата на т.нар. „вечен длъжник“. Разпоредбата на чл.

112, ал. 1 ЗЗД обаче е приложима за вземанията станали изискуеми след 3 влизането й в сила, тоест началният момент на абсолютната давност в случая започва да тече от 02.06.2021 г. И първата възможна дата, накоято изтича е 02.06.2031 г.

Водим от горното, Р.нски Окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Е. Р. З., ЕГН: ********** от гр. Р. - длъжник по изп. дело № 2016***0400141 по описа на ЧСИ Ц.Г., рег. № *** на КЧСИ против отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК – погасяване по давност и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради бездействие /перемция/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4