Решение № 4525 от 15.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4525 гр. Пловдив, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330101210 по описа за 2024 година

Подадената искова молба от Е. И. К. ЕГН ********** срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД ЕИК 131001375, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 8636.82 лв. – главница, дължима по Договор за потребителски кредит от ***, сключен със „Си Банк“ ЕАД, вземанията по който са цедирани на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с Договор за цесия от 25.06.2019 год., за която сума е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1717/2017 г. по описа на Районен съд Велинград, въз основа на който е образувано изп. дело № ***, с район на действие – Окръжен съд Пазарджик

Ищцата твърди, че срещу нея, на 28.12.2017 год., в полза на Си Банк ЕАД, бил издаден изпълнителен лист въз основа на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело 1717/2017 год. по описа на РС Велинград. Изпълнителният лист бил издаден за вземания по Договор за кредит от ***. Въз основа на изпълнителния лист било образувано ***. В изпълнителното производство, на 11.05.2020 год., като взискател по делото бил конституиран ответника, въз основа на представен Договор за цесия от 25.06.2019 год. Твърди се, че към настоящия момент изпълнителното производство срещу ищцата е висящо. Прави се възражение 1 за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за главница по сключения Договор за кредит в размер на 8636.82 лева, с начало на петгодишната давност 03.09.2018 год., на която дата се твърди да е бил наложен запор на вземанията на ищцата от трети лица. Излагат се съждения, че на 03.09.2020 год. следва да е настъпила перемция.

Поради изложено моли исковата претенция да бъде уважена.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с който се излагат съображения за нередовност на исковата молба, поради неяснота на отправеното искане до съда, както и за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес от неговото водене. Сочи се, че към настоящия момент изпълнителното производство е прекратено по право и не е висящо. По същество счита иска за неоснователен. Твърди, че по образуваното изп.дело *** е депозирал молба за конституиране от 26.02.2020 год., с която е поискал предприемане на конкретни изпълнителни действия и което действие прекъсва давността. Излага съображения относно обстоятелството, че погасителната давност не води до погасяване на вземането, а единствено до погасяване възможността то да бъде принудително изпълнено, поради което и предявеният иск да бъде признато, че ищата не дължи на ответника е неоснователен, доколкото вземането продължава да съществува, но е придобило качеството на естествено вземане.

Иска се от съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, по издаден изпълнителен лист, въз основа на влязло в сила съдебно решение е допустим. Искът е предявен от лице, разполагащо с правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо недължимостта на това вземане на ответника, поради несъществуването му или погасяването му по давност.

Правният интерес на ищцата е продиктуван от обстоятелството, че е налице висящ изпълнителен процес срещу нея. Следва да се отбележи, че 2 видно от кориците на приобщения по делото препис на *** при КЧСИ същото и към настоящия момент не е прекратено.

При предявен отрицателен установителен иск ответникът носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и пряко доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца следва да докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право.

Необходимо е ответникът да установи факта, правопораждащ претендираното от него вземане, едва след което ищецът да установи възраженията си за неговата недължимост.

В конкретния казус ищцата се позовава на изтекла погасителна давност, настъпила след издаването на изпълнителния титул.

Видно от приложеното по делото ч.гр.дело 1717/2018 год. по описа на РС Велинград се установява, че въз основа на депозирано заявление по реда на чл. 417 ГПК срещу К. е издадена Заповед да изпълнение № 1139 от 28.12.2018 год. и изпълнителен лист за следните вземания на кредитора СИБАНК ЕАД – сумата от 8636.82 лева – главница по Договор за потребителски кредит от ***, сключен между К. и СИБАНК ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2017 год. до окончателното плащане на вземането, сумата от 600.14 лева – договорна лихва за периода 13.04.2016 год. до 13.11.2017 год., сумата от 258.86 лева – наказателна лихва за периода от 13.04.2017 год. до 21.11.2017 год., както и разноските в производството, от които 190.95 лева – държавна такса и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.

От събрания доказателствен материал /приобщените материали по ***, с рег. № *** /л. 38-221/ се установява, че въз основа на издадения на основание влязла в сила Заповед за изпълнение от 28.12.2017 год по ч.гр.дело 1717/2018 год. по описа на РС Велинград изпълнителен лист № 1443 от 28.12.2017 год.

/л.40/, е образувано *** с район на действие ОС Пазарджик, образувано на 16.01.2028 год. с първоначален взискател Си банк ЕАД, с правоприемник ОББ АД. С молба от 19.08.2019 год., по изпълнителното дело е депозирана молба от ОББ АД /л.168/, с която *** е уведомен, че вземанията по изп.дело са прехвърлени на ЕОС Матрикс ЕООД. На 26.02.2019 год. по изп.дело постъпва молба от ЕОС Матрикс ЕООД за конституирането му като взискател по делото. С разпореждане от 11.05.2020 год. на *** /л.203/ ЕОС Матрикс ЕООД е 3 конституиран като взискател, а изп.дело единствено по отношение на ОББ АД е прекратено.

Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не е предвидил друг срок, а съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД, когато вземането е установено със съдебно решение, давността за него е всякога петгодишна.

Съгласно константната съдебна практика /напр. Решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о./, разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД , установяваща 5-годишен срок на новата давност, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Предвид гореизложеното, доколкото предмет на спора е погасяването по давност на вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение – Заповед за изпълнение от 28.12.2018 год. по ч.гр.дело 1717/2018 год. по описа на РС Велинград, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 28.12.2017 год., то съдът намира, че приложимата в случая разпоредба е тази на чл.117, ал.2 от ЗЗД и давността относно процесното вземане е петгодишна.

Относно действията, прекъсващи давността, съдебната практика е категорична, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно, включително и с искането за предприемане на отделни изпълнителни способи/действия, а впоследствие и със самото им предприемане, с оглед необходимостта от „поддържане” висящността на изпълнителния процес с активни действия от страна на взискателя /в този смисъл мотивната част по т.10 от ТР №2/2015 г. на ОСГТК ВКС, Решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., Решение № 37/ 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о./

От така изложеното следва, че погасителната давност относно процесното вземане, започнала да тече от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.дело 1717/2018 год. по описа на РС Велинград, е прекъсната с образуването на *** с район на действие ОС Пазарджик на 16.01.2018 год. Видно от приобщените материали по *** и 4 възприетото в горецитираната съдебна практика относно действията, годни да прекъснат давността, последното действие, прекъсващо давността, е депозирана молба от 03.09.2018 год. от взискателя /към онзи момент ОББ АД/, с която се иска от *** да предприеме принудителни действия по налагането на запор върху вземанията на длъжника К. - ищец по настоящото дело, получавани от ЕТ *** Е. К.. Последващо налагане на запор спрямо вземанията на К. не е извършено. След посочената дата – 03.09.2018 год. взискателят по изпълнителното дело е бездействал, не е проявил необходимата активност и не е предприел действия, свързани с искане от *** да пристъпи към предприемане на конкретни изпълнителни способи за събиране на процесното вземане. Съдът не споделя възражението на ответника, че молбата, депозирана от него до *** от 26.02.2019 год. е действие годно да прекъсне давността, тъй като с тази молба до *** е отправено искане единствено за конституирането на ЕОС Матрикс ЕООД като взискател по делото, по силата на прехвърленото му вземане по за Договор за цесия, сключен с ОББ АД, но не и искане за предприемане от страна на *** на конкретни изпълнителни действия по отношение на имуществото на К.. Тъй като в молбата за конституиране не се съдържа искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия, то нито молбата за конституирана сама по себе си, нито последващото разпореждане от м.май 2020 год. на ***, с което ЕОС Матрикс е конституиран като взискател по делото на мястото на ОББ АД, са действия, прекъсващи давността. /В този смисъл Решение № 50094/16.11.2023 г. по т.д. № 770/2022 г. на ВКС, I т.о/.

Предвид така изложеното и прието по делото от съда, че давността по образуваното изпълнително дело последно е прекъсната с депозираната молба до *** на 03.09.2018 год. от ОББ АД, след което по изпълнителното дело годни да прекъснат давността действия не са предприети, то съдът счита, че петгодишната давност е изтекла на 03.09.2023 год., поради което и исковата претенция, предявена на 23.01.2024 год., следва да бъде уважена.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищцата. Същата е направила и следва да й се заплатят разноски в размер на общо 1369.44 лева, от които сумата от 345.44 – за държавна такса, сумата от 24.00 лева – такса за изготвяне препис на изп.дело, сумата от 1000 лева – заплатено адвокатско 5 възнаграждение.

Имайки предвид цената на иска – 8636.82 лева, фактическата и правна сложност на делото, съдът не споделя възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Е. И. К. ЕГН ********** не дължи на ЕОС Матрикс ЕООД ЕИК 131001375 сумата от 8636.82 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит, сключен между Е. И. К. и СИБАНК ЕАД, за която сума е издаден изпълнителен лист № 1443/28.12.2017 г. по ч. гр. д. № 1717/2017 г. по описа на Районен съд Велинград, въз основа на който е образувано *** , с район на действие – Окръжен съд Пазарджик, като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЕОС Матрикс ЕООД ЕИК 131001375ДА ЗАПЛАТИ на Е. И. К. ЕГН ********** сума в размер от 1369.44 лева, представляваща сторени разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

След влизане в сила на настоящото решение, ч.гр.дело 1717/2018 год. на РС Велинград да се върне, поради отпадане необходимостта.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6