Решение № 938 от 08.12.2025, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 1011/2025
- Вид
- Решение № 938
- Подписан
- 08.12.2025
- В сила
- 20.01.2026
- Състав
- СТЕЛА ВЕСЕЛИНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал.1, пр. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68е · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 938 гр. Казанлък, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря М.Т. М. като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20255510101011 по описа за 2025 година
В исковата молба пълномощникът на ищцата адвокат Д. М. заявява, че на *** г. между доверителя му и ответника бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № ***, съгласно който договор е приложим 3ПФУР. Страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 2000 лева.
Сочи, че в чл. 5 от Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от *** в полза на Дружеството ответник.
При сключването на договора за потребителски кредит никъде не било посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като усвоила сумата от 2000 лв., П. С. установила, че освен заемната сума от 2000 лв., са й начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Ф." ЕООД, в размер на 1346,89 лв.
Към датата на подаване на иска П. С. е погасила задълженията си по договора за потребителски кредит.
Твърди, че с влязло в законна сила Решение № 137/04.03.2025 г., по гр. дело № 2370/24, по описа на Районен съд- К., е постановено, че съдът признава, че договор за потребителски кредит № *** е недействителен, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Според разпоредбата на чл. 23 3ПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Счита, че е налице правен интерес за доверителя му от предявяване на 1 настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за платени при изначална липса па основание суми.
Предвид гореизложеното моли съда да осъди на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответника „Ф." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., да заплати на П. П. С. с ЕГН **********, сумата в размер на 5 лв. /частичен иск от 1 650,61 лв./, представляваща платена при изначална липса на правно основание по договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.
Претендира присъждането на разноски.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК указва банкова сметка на ищеца:
IBAN ***: ***
Указва банкова сметка на адвокатското дружество, в случай, че бъде присъдено адвокатско възнаграждение: IBAN: ***, BIC: *** Моли, ако ответникът не подаде отговор на исковата молба, не се яви на първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да постанови неприсъствено решение.
Моли, ако са редовно призовани за първото заседание на делото, но не се яви, на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК делото да се гледа в тяхно отсъствие.
За съдебно заседание ищцата е редовно и своевременно призована не са явява и не изпраща процесуален представител.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от юриск. Г.
Георгиева, в качеството й на пълномощник на ответното дружество, с който моли съда да приеме предявения иск за неоснователен.
Счита, че исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция за недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна — М., а не „Ф.“ ЕООД.
М. е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в М., която предоставя услуги на територията на Република Б. по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № *** в нарочния регистър на БНБ.
Договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което Ф. не е страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на М. и така няма да настъпи промяна в патримониума на ищеца.
С оглед гореизложеното, счита, че ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради което същите следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими.
Ищецът сам е избрал М. (М.) като поръчител в електронния формуляр и, след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит.
2
Получил е преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит „Ф.“ изисква поръчителство. Ищецът е получил и документи от М., включително Договор за гаранция. След като е бил информиран, ищецът е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора.
С оглед на това, не може да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е от ЗЗП. Ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът е бил информиран за последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на М., ако избере нея за поръчител.
Претенциите на ищеца не са подкрепени с убедителни доказателства.
Исковата молба съдържа общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи, и не представя ясни доказателства за плащания, възникнали отношения или суми.
Твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП са неоснователни. Чл. 5 от договора ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция са подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към М., които ищецът е приел доброволно.
Заявява, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни разходи е неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон. „Ф.“ е предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил това си право.
Моли, ако са редовно призовани за първото заседание, но „Ф.“ не изпрати свой процесуален представител, делото да се гледа в тяхно отсъствие.
С оглед на изложените обстоятелства и приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства, моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен на основанията, изложени в настоящия писмен отговор; да присъдите на „Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, направените по делото разноски.
„Ф.“ ЕООД и „М.“ ЕАД оперират като отделни икономически субекти.
Те имат отделни банкови сметки (видни от погасителните планове към договора за кредит и договора за гаранция, приложени по делото).
Българското законодателство не забранява договорът за поръчителство между длъжник и поръчител да бъде възмезден. Счита, че при определянето на ГПР няма допуснати нарушения и Ищецът е имал цялата необходима информация и време, за да вземе решение дали сключването на договор е подходящо за него. За първото по делото съдебно заседание ответното дружество е редовно и своевременно призовано не изпраща процесуален представител.
С протоколно определение от 20.10.2025г., постановено по гр.дело №1011/2025 г. по описа на Районен съд – К. на основание чл.214 от ГПК съдът е допуснал изменение на размера на предявения от П. П. С., ЕГН **********, с адрес: град К., ***, чрез адв. Д. М. против „Ф.“ ЕООД ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: *** иск с правно основание чл. 55 ЗЗД като 3 същият се счита за предявен за сумата от 1346,89 лева, представляваща платена при начална липса на правно основание сума по договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба – 15.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземането.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира следното:
По делото не е спорно, че на ***г. между „Ф.“ ЕООД като кредитор и П.
П. С. като кредитополучател е сключен Договор №*** за предоставяне на потребителски кредит. Ответникът – кредитор е отпуснал на ищеца – кредитополучател сума в размер на 2 000 лева. Ищецът – П. П. С. се е задължила да върне кредита на 6 броя месечни погасителни вноски,ведно с лихвите. Кредитодателя предоставя на кредитополучателя кредит при следните условия : размер на кредита – 2 000 рева; срок на кредита – 6 месеца; първа падежна дата – 20.03.2021г.; годишен процент на разходите /ГПР/ 49.05 %; фиксиран годишен лихвен процент – 40.57 %; Съгласно чл. 5 от Договор №*** за потребителски кредит от *** година кредитът се обезпечава с поръчителство от Ф.. Със сключването на Договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и посоченото юридическо лице за поръчител.
Сумата за допълнително избрана незадължителна услуга е в размер на 1346,89 /хиляда триста четиридесет и шест лева и 89 стотинки/ лева и се дължи на лицето, предоставящо услугата по посочена от него сметка.
Съгласно чл.16.2,б/а/ от Общите условия на „Ф." ЕООД, кредиторът има право да нареди сумата към лицето, комуто е дължима в случай, че бъде изплатена към кредитора.
От приложеното решение №137/04.03.2025г., постановено по гр.дело №2370/2024г. по описа на Районен съд – К. се установява, че съда е прогласил нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит №*** от ***г. сключен между П. П. С., ЕГН ********** с адрес град К., ***, със съдебен адрес Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, С., ***, представлявано от адвокат Д. М. М., чрез адвокат Д. М. и „Ф.“ ЕООД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: град С., ***, представлявано от И.В.Д., Д.В.Н., поради противоречие със закона, на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 10а и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК.
Решението е влязло в законна сила на 01.04.2025 г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е депозирала първоначално и допълнително заключения, които съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвени. От първоначалното заключение се установява, че усвояване на средствата от кредита в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева е извършено на *** г. с паричен превод по ePay в полза на П. П. С.. Сумата е преведена с основание „***" и наредител „Ф." ЕООД. Операцията е документирана с Разписка за извършено плащане №*** от *** г. за сума в размер 2000,00 лева /Приложение №1/. Усвояване на средства от кредита в размер на 2 200,00 /две хиляди и двеста / лева е извършено на 28.07.2021 г. с паричен превод по ePay в полза на П. П. С..
4
Сумата е преведена с основание „договор за кредит ***" и наредител „Ф." ЕООД. Операцията е документирана с Разписка за извършено плащане №*** от 28.07.2021 г. за сума в размер 2200,00 лева /Приложение №2/. Посочено е, че общият размер на извършените плащания по Договор №*** за предоставяне на потребителски кредит от *** година е 2324,72 /две хиляди триста двадесет и четири лева и 72 стотинки/ лева, разпределени по отделните елементи на дълга, както следва: главница 2 000,00 лева, лихва 303,72 лева и такса за предсрочно погасяване 21,00 лева. От първоначалното заключение се установява още, че начисленото възнаграждение за обезпечение, съгласно чл.5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит №*** е в размер 1 346,89 /хиляда триста четиридесет и шест лева и 89 стотинки/ лева. От допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че начисленото възнаграждение за обезпечение, съгласно чл.5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит №*** е в размер 1 346,89 /хиляда триста четиридесет и шест лева и 89 стотинки/ лева и е заплатено от ищцата П. П. С..
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. първо от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Разпечатката съдържа 51 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a3882b24-eca4-4779-82f8-4356cc311a8e